Историята на Лъвов мост

Време за четене: 5 минути

Лъвов мост в наши дни. Снимка: Бистра Симеонова


Днес районът около Лъвов мост се нарича от някои софиянци „малкия Бейрут“ заради много емигранти и бежанци, които са в района около Женския пазар. Имотите в квартала поевтиняват значително и наблюдаваме покачване на напрежението между местнитe и новодошлите в квартала. Някога районът около бул. „Стефан Стамболов“ е бил не просто в центъра на града, но е имал и някои от най-красивите сгради, показващи именно облика на новата София, строена във виенски стил. А една от най-големите забележителности в квартала е именно Лъвов мост.

Лъвовете на Лъвов мост имат любопитна история. Когато в края на XIX век застават на пост над реката, наблюдателни софиянци забелязват, че нямат езици.

„Защо са безмълвни?“, питали се жителите на младата столица. „За да не кажат колко е откраднато при строежа на моста!“, отговаряли местни зевзеци.

По време на игото тук не е имало мост и нашите предци, местните шопи, просто прегазвали или направо прескачали обикновено малката Владайска река, която и тогава, и днес на това място е спокойна.

Една година обаче била особено дъждовна. Цялата реколта погинала, само тревата избуяла до пояс. Стопаните се чудели какво да правят сеното, което затрупало дворищата им. „Аз ще го купя!“, отсякъл местният първенец Халил Сали Ефенди. Понеже предлагането многократно надвишавало търсенето, Халил изкупил на безценица сеното. Случило се така, че последвала голяма суша, и глад започнал да мори добитъка. Инвестицията или спекулата, както искате го наричайте, се отплатила щедро.

Печалбата обаче не била изядена и изпита, а била мъдро инвестирана в инфраструктура – мост на важния вход в града. От едната страна заръчал да издълбаят надпис: „С време продадох, мост създадох“. На другата поставил надпис: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма.„, по старата традиция в исляма.

Шарения или Сенния мост, края на XIX век. Вдясно се вижда склад за сено.
Шарения или Сенния мост, края на XIX век. Вдясно се вижда склад за сено.
Заради историята със сеното българите го наричали Сенен мост, а турците му викали Сандъклъ кюпрю.

На вече съградения мост на входа на града, османската власт вдигала бесилка за „душманите на империята“. След екзекуцията тялото отивало в „сандъка“, тоест в ковчега. Такава е съдбата на участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. По време на Руско-турската война там са обесени софийският книжар Георги Стоицев и Стоян Табаков, известен като Хаджи Стоянчо Книжар.

След Освобождението в чест на героите перилата на моста са оцветени в националния трибагреник. Тогава започват да му викат Шарен мост.

На 7 юни 1885 г. през моста минават тленните останки на Георги Раковски. Двама опълченци носят портрета на големия българин. Подир тях на кадифена възглавница е оръжието му. Сетне е траурната кола, в която блести ковчегът. Зад нея, потънала в сълзи, върви сестрата на революционера Неша.

През 1888 г. кмет на София става Димитър Петков. Негова е заслугата забутаното селище от бившия санджак да се превърне в модерен град.

Димитър Петков действа с мъжеството на опълченец, оставил едната си ръка на Шипка. Съвременникът Георги Каназирски-Верин разказва:

„Колко чести стълкновения имаше между заинтересовани граждани и властта, докато се реализира драконовската, но благотворна заповед на кмета на София. Колко пъти пожарната команда със своите мощни цицки, изхвърлящи струи вода, трябваше да се намесва, за да пропъди гражданите, които се съпротивляваха на събарянето на техните бордеи. Заповедта биде обаче приложена в цялост и София след тая действително болезнена операция се сдоби с един план, подобен на плановете на всички модерни и благоустроени градове.“

Шарен мост е най-важната порта на столицата. По онова време главният път от Европа е с кораб до Лом и оттам – с файтон или пеша до София. Прашната артерия минава през Шарен мост и се влива в ул. „Ломска“, сегашния бул. „Мария Луиза„.

Мостът оставя първото впечатление у чужденците и Димитър Петков иска да е впечатляващо. Новото съоръжение на мястото на турската кюприя е проектирано от чешкия инженер Вацлав Прошек. Негово дело е и другият емблематичен мост – Орловият на „Цариградско шосе“. Двата обекта се строят едновременно.

Понеже нашите дюлгери не са наясно с новите технологии, кметството се обръща за изпълнител към чужди фирми.

Осъществени са контакти с френски, немски и австрийски компании. Сред тях е и тази на Густав Айфел, която току-що е вдигнала знаменитата кула в Париж. Айфел обаче отказва офертата в затънтеното княжество.

Преди няколко години изкуствоведката Благовеста Иванова и инженер Ради Ганев публикуваха част от кореспонденцията около двата моста. „Според запазените документи – сочат специалистите – мостовете се реализират от австрийската фирма „Рудолф Филип Ваагнер“ (Rudolph Philipp Waagner), която след отказите на останалите осъществява първите си проекти в България и става предпочитан изпълнител. Писмата на „Ваагнер“ за двата моста не дават яснота по въпроса за организацията по възлагането на работата на фабричното производство на елементите за техните конструкции.“

Не е известно кой е автор на четирите лъва. В контекста на преговорите кметството сондира известния френски скулптор Шарл Игел. В писмо от ноември 1889 г. той се наема да изработи лъвовете от камък, като прилага и скица. С французите обаче не ни върви и Игел зарязва проекта.

Бронзовите лъвове пристигат от Виена на две пратки през юли 1891 г.

Във всеки сандък има по две пластики, става ясно от преписката между софийското кметство и австрийската фирма. Те са монтирани през септември и зевзеците веднага забелязват липсата на езици.

Софиянци са имали основание да сътворят вица за безмълвните представители на африканската фауна. Димитър Петков е строителят на младата столица, но и един от пионерите на родната корупция.

В ония ранни години всеки взема каквото може. Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на русчушко-варненската железница.

Димитър Петков е сред най-изобретателните. Заедно с премиера Стефан Стамболов кметът прави състояние от спекула с недвижими имоти. Добри Ганчев, хронист на епохата, описва хитроумната схема:

Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на „свои хора“, които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветва да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели.

Двамата ги застига насилствена смърт – Стамболов е съсечен през 1895 г., а Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици.

Книжата свидетелстват, че Лъвов мост е рожба на един уникален договор. Гаранцията на построението изтича, преди то да започне да функционира! Или казано на днешен език – преди да бъде подписан акт 16. Благовеста Иванова и Ради Ганев разбулват далаверата:

„Според документите през март 1892 г. Шареният мост все още не е приет като строителен обект. Съгласно поемните условия гаранцията му изтича приблизително по същото време, защото фирмата „Ваагнер“ вече е очаквала възстановяването на банковия залог в размер на 3,750 златни лева, който тя е била задължена да депозира в Българска народна банка.“

За разлика от сегашните строители обаче тогавашните са били съвестни и Лъвов мост не е мръднал вече 120 години. Дори копаенето при строежа на метрото и последвалите ежедневни вибрации от минаването на влаковете не можаха да го разклати. Там са и лъвовете, гордите стражи на моста. Ако реставраторите бяха им имплантирали езици, може би щяха да разкажат какво точно се е случило.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *