Снимка: Annie Spratt, Unsplash
Гледам предаването „Референдум“ по телевизията.
Сблъсък между класическия, социалистически, възрастен член от БАН и хора като Кузман Илиев, който всъщност изглежда да разбират от предприемачество. Макар и Кузман да хвърли един-два реверанса към еврото, неговите думи относно анализа на пазара бяха много логични и преки.
Имало било „спекула“.
Не знам какво имат предвид тези, които твърдят, че имало „спекула“ на един свободен пазар. „Спекула“ е толкова гнусен, социалистичеки термин, но така мазно капе от устата на родните социалисти, че драго да му стане на човек.
По-рано в „По света и у нас“, научих, че премиерът Гълъб Донев щял да взема „мерки срещу спекулата“. Личи си, че и този е от социтата, които и идея си нямат от предприемачество. Не знам какво е работил човечецът, но ако е имал какъвто и да е собствен бизнес „от нулата“, той ще знае, че „спекулата“ е всъщност това, което движи напред всеки един предприемач:
– Рискуваш едни пари
– Добавяш стойност
– Опитваш да продадеш продукта с добавена стойност
– Надяваш се да спечелиш повече, отколкото си рискувал.
„Добавяне на стойност“ за малкото, квартално магазинче е това собственикът да стане в 05:30, да отиде в склада, да зареди стока, за да може като се събуди социалистческа лелка 1, тя да отскочи по пеньоарче до магазинчето и да си купи мляко за „ИНКА“-та, дето ще си свари. Добавената стойност за това магазинче е удобството, което социалистическа лелка 1 получава: да може по пеньоар да си купи млекценце за инкичката.
Спекулант ли е собственикът на кварталното магазинче за това, че е сложил 20% върху цената на млякото?
Ако смятате, че е спекулант, то не заслужавате удобството на малкия квартален магазин: Вие искате тези малки бизнеси да умрат и да ги няма.
Спекулант ли е предприемач, който е взел сто хиляди лева кредит (вероятно е заложил някой свой имот) и е направил бизнес, с който да изкупува една стока Х от дребните производители по села и паланки, слага някакъв процент отгоре и я продава чрез собствен склад в голям град? Добавената стойност на този бизнес е това, че отива на крака на всеки производител и взема продукцията от него. Добавената стойност на този бизнес е това, че на другите бизнеси, които консумират тази стока в града, им е ясно къде трябва да отидат, за да си я купят веднага.
Ако смятате, че този предприемач е спекулант, то не разбирате от елементарна логистика на стоките на един свободен пазар.
Какво става, когато „добрата държава“ се намеси, например с някакви прагове на цени? Ами стават следните неща:
– По-неориентираните търговци фалират
– Стоките с таван на цените изчезват от пазара. Бързооборотните се развалят или продават на фиксираната цена, но нови не се зареждат. Защо не се зареждат ли? Ами защото никой не може да работи на загуба. И когато сложиш таван на крайната цена, тогава производството (или продажбата на едро) на тази стока става нерентабилно на пазара;
– Появява се „пазар на черно„. Неизбежно. Поради дефицита на стоки, който е неизбежен.
– За да контролира черния пазар, държавата назначава още търтеи, които отново не вършат никаква работа, ама вземат заплати.
Между другото, поведението на държавните търтеи в този „Референдум“ беше отчайващо. Не знам къде ги намират тези дървета, които нито се усмихват, нито могат да вържат смислово две думи на кръст. Отдалече им личи, че са партийно-шуробаджанашки синекурци, които на две магарета сено не могат да разделят.
Много жалко.
