Изображение: Картина, генерирана от Пламен Баталски чрез изкуствен интелект, вдъхновена от Гладомора, в стила на Здзислав Бексински и в стила на Х. Р. Гигер.
Уважаеми консервативни приятели,.. и вие, democratic fellows… вероятно много от вас се чудят какво ни носи бъдещето и защо са толкова странни дните, в които живеем. Ще се опитам да ви обясня.
Най-искрено, добронамерено и според силите си, с дисклеймъра, че не чета мислите на водачите на дълбочинната държава.
1. В продължение на десетки хилядолетия човечеството е живяло в малки, изолирани една от друга, стотици групи с големи дистанции помежду им.
Ние сме потомци (основно) на само една от тези групи. Всички други са били победени от провидението и са изчезнали.
Победителят е получил всичко, а някога е бил само фракция, живееща в изолация, под 0.1% от популацията. Това се е случвало повече от веднъж и ще продължи да се случва и в бъдеще. Утрешното човечество днес е само малка група етнически свързани помежду си хора, която живее някъде и не е особено известна с нищо или е дори аутсайдер, който изглежда загубил войната за света. За бъдещето, няма значение кой народ/държава на каква позиция е в настоящето. Ако беше обратното, днес още щяхме да живеем в Шумер или Египет.
Да подчертая още веднъж – кой народ колко по-напреднал е от останалите в настоящето и колко могъщ е в сравнение с останалите нищо не ни казва за бъдещото състояние на нещата.
Ако не беше такава склонността на историята, още да живеехме в свят, доминиран от Шумер, който бил изпреварил останалите с няколко стотина обиколки и строял небостъргачи, докато всички останали още се разхождали голи и прескачали от гора в гора сякаш са ято птици, хранещи се с останки от реколтите на шумерите. Или щяхме да живеем в Рим, паралелно с който са живели малка група англи, известни с това, че с нищо не са известни, в дълбоките гори на северозападна Европа. Днес 20% от света говори английски добре и още толкова поназнайват езика заради огромното му влияние върху всички култури по света.
За бъдещето, кой е лидер днес и с колко води на останалите, няма никакво значение и никога не е имало. Бъдещият господар на земята и база на бъдещото човечество днес живее в някакъв затънтен край през девет гори в десета и нищо не подозира.
Затънтеността е важна – къща на кръстопът не бива
Ако Монголия беше по-плодородна и топла, ако имаше някаква стойност в очите на китайците от античността, отдавна да я бяха завладели и усвоили и нямаше да има нито хуни, нито монголи, нито Чингис хан. Но тя е била затънтено високопланинско плато, с леден климат, което никой не иска и което няма какво да даде на завоевателите, поради което е била оставяна на себе си и на ледената си нищета. Но това, което искам да кажа, уважаеми приятели, е друго. То е за 55-те пола с двеста разновидности, в които се озовахме и атаката срещу традиционните ценности – държава, патриотизъм, Бог, семейство.
Първо, трябва да забравим илюзията, че водещите западни държави са държави. Те повече не са. Те са зони за свободна търговия, подобни на модела на Хонконг от 70-те години на миналия век. Министрите на тези зони не са държавници. Те са администратори на зона за свободна търговия. Така че, не чакайте от тях политика – те не са политици.
Управляват територии, които не са държави.
Какво значение имат националност и патриотизъм в една зона за свободна търговия? Никакво. Напротив, те само затрудняват бизнеса. Колкото в международния бизнес има място за любов към родината и етнически предразсъдъци, толкова и в една зона за търговия, носеща името „държава“. Няма, това е само проблем за администрацията – една група хора да мрази друга група хора.
Смисълът на ляво-либералната идеология на зоната е да превърне света в глобална зона. Глобална зона за търговия, глобален Хонконг, в който всички участват, като в синдиката на Майлоу Майндърбайндър от Параграф 22. Всеки, който се пени за нещо различно от глобалните ценности на една глобална зона за търговия, е пречка, която трябва да бъде отстранявана.
В зоната няма място за междуетнически напрежения и за думкане на тъпана за свобода на словото – каква свобода на словото може да има в една фирма? В една фирма всеки си знае мястото и ако се обажда не на място – уволняват го, тоест го канцелират.
Глобалната зона работи под различен режим от редовната държава. Там няма проблем индиец да е премиер на зоната в Англия – напротив, дори е желателно,. Издигнал се човекът, играл по правилата, получил длъжността. Точка. Кой се бунтува срещу мениджър за друго, освен за заплати? Етнос ли? Ама – ха.
Това е логиката на Зоната за свободна търговия. Всяка национална държава е пречка за глобалния проект, както и националните атрибути – език, култура, патриотизъм, визия за бъдещето (месианство). Това е опасно и мениджмънтът го адресира. С война, ако трябва.
Идеята е проста – при обединяването на всички държави и народи в една глобална, повече няма място за войни. Кой би се противопоставил на подобен благороден замисъл? (ами, аз бих.) Но е благороден – можем ли да го отречем? Свят без войни. За да стане такъв, е необходимо всички държави да се обединят в една – ако трябва, със сила.
2. За 55-те пола
Класиците на дълбочинната държава имат следното мислене – то е дълбоко повлияно от Фройд: за да спре да е нещастен човек и за да спре да се бунтува, всички негови потребности в секса трябва да са удовлетворени, най-малкия нюанс дори и – край, няма насилие, няма войни. Но, тъй като мнозинството е против това и нарича някои от хората перверзници, то алтернативно сексуалните няма да бъдат щастливи в едно общество дори да бъдат свободни.
Те трябва да се чустват приети, поради което и пропагандата в тяхна полза. Само когато са напълно приети, те ще са удовлетворени и задоволени, поради което никой няма да предизвиква неспокойствие в зоната, както и грижи за администрацията. Целта е – пълно удовлетворение, всичко работи като машинка, няма войни, сексуални фрустрации, насилие.
3. Двата пола ще бъдат разбити с ефект върху репродукцията и фертилността.
Но науката стигна до там, че човек повече няма нужда да от два пола, за да се размножи. Изобщо няма нужда от полове – могат да бъдат произвеждани милиарди бебета в епруветка, осиновявани от майки, татковци и каквото се сетите.
Вече няма нужда от семейство и двуполови двойки. Тоест, според ляволибералната идея, веригите на природата са разкъсани. Повече не сме хора, в смисъл, вече не принадлежим на света на природата и не се подчиняваме на природните закони, нямаме нужда от тях, за да се размножим.
Тогава? Тогава вече сме пост-хора. Няма го дамоклиевият меч на междуполовото семейство. Толкова. Искаш потомство – ей къде е епруветката, а ако искаш се ожени и за кучето си.
А искаш ли? Искаш ли потомство? Защо искаш? Това е проблемът.
Вече има осем милиарда потомъка, а горивата и енергиите добивани от Земята не са неограничени. Те могат да стигнат за всички, за всички 8-10-25 милиарда (ако, някой ден), но… само за 3-4 генераци. И всичко ще свърши, цялата кула.
Администраторите мислят иначе – с лъжи за климата, с промивки на мозъка, ще ги принудим да се откажат от благата си. Те могат да бъдат накарани да харесват всичко, стига да бъдат индоктринирани в правилната възраст, от добри хора, учители, спонсорирани от някои фондации.
Могат да повярват че Луната е от сирене, нали, и че 2 и 2 е пет и индоктринирани до степен да умрат за идеята си, че 2 и 2 е пет, Фуко го доказва с разсъжденията си за Паноптикона си и за послушните тела.
Чрез индоктринация ще запазим горивата (особено петрола) за да останат налични, но само за избраници, с хиляди години, и защото – ами – военните имат нужда от тях. Ако един ден има конфликт, след хиляди години, той ще бъде спечелен от последния танк, който има достъп до гориво.
Петролът е стратегическа суровина за военната индустрия. Никакво цивилно ползване, трябва ни за по-важни работи, които не касаят демократичната рая.
Можем ли да кажем нещо лошо за плана на дълбочинната държава? Не! Той е изпипан, логичен и благороден – мир, щастие и ничии потребности да не останат неудовлетворени. Край на войните. Край на разхищението на горива – ако намалим пламъка, свещта ще гори по-дълго време. Не е ли така?
Не мога да отрека, че планът на дълбочинната държава се отличава със здравомислие и благодорство. Но, приятели консерватори, да се предадем ли и да оставим на течението? Да се откажем ли от консервативната си съпротива? Можем ли, може ли някой от вас да намери слаба точка в плана? Слаб аргумент? Любопитен съм. Мога да кажа някои от моите аргументи „против“.
- Изкушението на Теодор Качински
Колко може да бъде намален пламъкът на свещта? А дали изобщо да гори, няма ли е по-лесно да ги изтребим тия, и без друго можем да създадем ново човечество още утре, от епрувтка? За какво са ни тия. Тия гърла. Колко Малко е малко? Милиард? Милион? Десет хиляди? Хиляда? Сто? Чакай, дори едно семейство може да възкреси цялото човечество, при нужда, ама има ли нужда? Slippery slope… Рано или късно, веднъж намален, пламъкът на свещта, той ще бъде намаляван още и още.
Накрая, няколко души ще наследят един цял свят. Както, междувпрочем, винаги е ставало. Разбира се, тънките вратове на тези няколко души винаги могат да бъдат отрязани от случайно минаващ монголец, случайно оцелял в забравената си от всички територия. Както, междувпрочем, винаги е ставало.
- Изкушението „О, миг, поспри“
Една система, за да се запази, се самоконсервира максимално и елиминира всеки потенциал за алтернативни решения и алтернативно поведение. Такава система обаче е крехка, защото никой не е победил ентропията, от Големия взрив насам- освен Божият Син.
- Подозрението ми, че планът е само рационализация на мизантропията на актьорите от дълбочинната държава
Те всъщност ненавиждат стадото и го считат за безполезно и незаслужаващо въздуха, който диша, камо ли бензина, с който зарежда колата си, за да отиде на планина през уикенда.
Ако един ресурс е невъзстановим, всяка негова употреба от трето лице, дори най-невинно да е, е чиста загуба и намалява общото количество на разположение на актьорите от дълбоката държава за генерациите им, за хилядолетия, а защо не и за милиони години напред. Поради което – вратът на дръвника. Но, това са подозренията на един консерватор.
- Факторът Х, или Бог.
Половината хора вярват, че Бог е активна фигура, която има свои планове, включително за хората. Другата половина – не вярват. Не знам кои са правите. Но съм от вярващата страна. Нека формулирам аргумента си така – вселената е Божият начин да създаде човечеството. Божията машина. Като добър инженер, Господ тества продуктите си за здравина и успешност. Тества ги с хилядолетия. Ако не стават – унищожава и наново, от нулата.
Дали сме първото човечество? А каква е гаранцията, че Бог не е унищожавал и създавал наново хиляди човечества и хиляди вселени, преди нас и това е Неговият да създаде съвършенния си продукт?
Мисълта ми е, всеки отговаря тук сам за себе си. Едно е сигурно – дълбочинната държава отхвърля Бог. Дълбочинната държава отхвърля и природата, с презумцията, че ще направи нещо по-добро, отколкото го е направила природата. И си служи с лъжи за изпълнение на целите – аферата със „затоплянето“, индоктринациите в глупости от невръстна възраст, ненавистта към природата, облечена в зелена лъжа, скриването на мотивите за пестене на горивата и излагането на лъжливи такива.
Може ли някой, който лъже, да лъже в името на някакво добро? Може ли с лоши и лъжливи методи да се постигнат добри цели? Може ли със зло да се постигне добро? Може ли някой, който лъже за толкова много и толкова важни неща, да лъже за добртото на хората? За мен, тази мисъл е неестествена.
