Лидерът на КНДР Ким Чен Ун и сестра му, считана за вероятен негов наследник, Ким Йо сонг
В Корейската народна демократична република (като само прилагателното корейска е вярно) изповядват вариант на марксизъм-ленинизъм-маоизъм, под името идеология Чучхе. Според своите последователи тя е единствената истинска и правилна комунистическа доктрина, а абсолютно всички други партии и движения по света са отстъпили от правия път на марксизма-ленинизма.
КНДР е еволюирала в марксистката доктрина дотолкова, че има силен национализъм, както и много ясни идеологически и практически приложения на автаркията – самодостатъчност от външния свят, така и от неговите технологии, ресурси, търговия и всякакъв друг обмен. Единственото изключение прави съседния Китай, който е сред наистина малкото държави, търгуващи и имащи що годе нормални отношения с Пхенян. Друга от държавите е нашата родна България, която продължава да изнася за страната едно от малкото чуждестранни лакомства – вафли „Боровец“, както и да има активна държавна програма за обмяна на студенти.
Корея още от древността си има история на обединения и разпади. След Втората световна война корейският народ вижда шанс да възстанови държавността си след японската власт, но е силно полязиран по идеологически признак. Корейската война от 50-те години на миналия век не успява да обедини всички корейци и така до днес съществуват две страни, разделени от географска линия и подкрепата на двете тогавашни суперсили. В едната бързо се развиват капиталистически отношения, създават се водещи световни корпорации в автомобилостроенето, бялата техника, високите технологии, а най-масовият спорт става StarCraft, в другата още не могат да нахранят всички както трябва своите поданици. Основателят и пръв ръководител на севера Ким Ир Сен бе един от най-верните съюзници на СССР и Китай. Но въпреки цялата пропаганда за новата власт и новите идеологически направления, негов наследник на пълната власт е синът му Ким Чен Ир. След краха на двуполюсния свят той остана верен на ценностите на партията си, запази тоталната власт, не проведе никакви реформи за сближаване със света, както например направи Дън Сяопин в Китай. След смъртта на Ким Чен Ир през 2011 г., властта отново премина в пряк кръвен роднина – младия и образован на Запад негов син Ким Чен Ун, трети поред от династията Ким. Сега, когато последният най-вероятно е починал или е в много тежко здравословно състояние, непозволяващо му да ръководи страната, в тази на практика абсолютна монархия въпросът е дали сестрата му Ким Йо чонг ще поеме властта, докато синът на Ким III стане пълнолетен.
Фактът, че китайци, руснаци, южнокорейци, японци и американци вкупом приемат без забележки твърденията на Пхенян, че Ким Чен Ун е жив и здрав и никой не си и помисля да прояви опортюнизъм в ситуацията е много лош индикатор. Много е възможно сестрата на Ким или алтернативата ѝ – някой компромис между генералите, да е дори по-голям хардлайнер от Ким Чен Ун. Едно нещо трябва да стане ясно на широката общественост относно Северна Корея: нито една заинтересована държава няма интерес нито от сегашния вид на военизирана и въоръжена с ядрени оръжия Северна Корея, нито от промяна на статуквото.
Южна Корея харчи много пари за отбрана, макар и неизмеримо по-малък процент от БВП от северните си събратя, поддържащи четвъртата по големина армия в света. Тези пари обаче са напълно несъпоставими със средствата, необходими да тръгнат по пътя на обединението, ако можем да съдим по опита от обединението на двете Германии. Как се изравнява стандартът на живот на хора, сътворили К-поп културата и такива с 30% недохранени бебета и общо 900 километра асфалтиран път? Ако човек погледне разликата между Източна и Западна Германия и я умножи по 10, то имаме вече някаква бегла представа каква би била евентуалната цена от обединението на двете Кореи, а това ражда непреодолими проблеми.
Същевременно официален Китай също вече не е заинтересован да се асоциира с толкова отвратителен режим и отношенията между двете страни охладняват. Фамилията Ким създава лош имидж на китайския комунизъм. Защото, съгласете се, между един и друг тоталитарен режим може да има огромни разлики. Китайското правителство провежда политика на непростими престъпления срещу човешките права, но случващото се в Северна Корея е на съвсем друго ниво от гледна точка на вмешателство на властта в самия бит и ежедневие на хората.
Реално фамилията Ким са впечатляващо добри диктатори и отвратителни държавници. Няма друг диктатор, който да е използвал стратегията „прекалено голям риск е да ме нападнеш за прекалено малка печалба“. Фамилия е станала жертва на собствения си успех и е попаднала в капана на абсолютната власт, от която не може да се избяга жив. Някой престъпен олигарх в западния свят е десетки, а може би и стотици пъти по-малко властен човек от тях. Той винаги може да реши да си купи едно Ферари и дрехи на жената до себе си и да си я вози на фона на залеза към морето колкото му душа иска. За членовете на фамилията Ким няма път, по който да не живее в постоянен страх да не ги сполети съдбата на либийския диктатор Муамар Кадафи, ако допуснат дори леко охлабване на режима си, крепящ се на голямата армия и си ядрените оръжия.
Напълно възможно е към този етап да са склонни на договорка като тази на Робърт Мугабе в Зимбабве – взимат си парите и получават амнистия срещу отказ от властта. Китай и Русия в предвидимото бъдеще никога не биха позволили една обединена Корея, а САЩ, Япония и Южна Корея не са готови да се заемат с монументалната задача именно сега да променят деликатния баланс в региона с такова начинание. Така стигаме до настоящата ситуация, в която всеки се надява Ким Чен Ун да е жив и статуквото да се запази.
Все в един и същи строй