Белене и бъдещeто, което никога не дойде

Белене. Каква е първата асоциация, която имате при споменаването на това име? Дали се сещате за концлагера на комунистическата диктатура от миналото или се сещате за проекта за втора АЕЦ? Има ли някаква връзка между двете, или просто е ирония на съдбата два такива големи обекти на една и съща политическа мисъл да са в един и същи град.

Връзката, естествено, съществува и тя идва от полето на идеите. Всеки, който съвестно си е учил уроците по история, е чувал „крилатата” фраза на Владимир Ленин за това какво е комунизъм – „Електрификация + съветска власт = комунизъм!“ Логично, който не е съгласен със строителството, ще бъде насилван или убиван, за да научи да не се противи на централните плановици с идеите им как да направят обществото по-добро.

Концлагер _Белене_.jpg
Градът Белене, остров Персин с комунистическия концлагер (днес до него има затвор) и площадката на АЕЦ „Белене“. Карта: Google Maps

По време на продължилата 45 години комунистическа диктатура в България, кипи усилена и често самоцелна тежка индустриализация на страната. Заводи, фабрики и цехове никнат из цялата страна не защото име нужда от продукцията им или пък това е най-доброто и ефективно място, а за да се изпълняват икономическите цели на Партията. Естествено, оборудването им често е морално остаряло и силно енергонеефективно. Изчисленията на централните плановици показват, че с тези темпове след няколко петилетки ще има нужда от нов, при това голям източник на електроенергия. И така се ражда идеята да се построи втора ядрена централа, при това именно в Белене.

Площадката „Белене“ е утвърдена за изграждане на втората АЕЦ в България с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на Министерския съвет. С Решение № 197 от 31 декември 1981 г. на Бюрото на Министерският съвет площадката за изграждане на АЕЦ „Белене“ е отчуждена и предадена на Министерството на енергетиката. В края на 1980 г. и началото на 1981 г. „Енергопроект“ – София, изготвя документация за „Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство“. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.  Полагането на основите на бъдещата електроцентрала през 1987 г. по проект на „Атоменергопроект“ – Киев и „Енергопроект“ – София, предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320, или сходно по мощност със съществуващата днес АЕЦ „Козлодуй“.

И всичко това в непосредствена близост до едно от най-страшните деяния и срамни тайни на Българската комунистическа партия – лагерът на съседния остров.

ТВО „Белене“ е най-големият концлагер на комунистическата диктатура в България на остров Персин, като жените са били на съседния остров Щурчето. Открит първоначално през 1949 г. за въдворяване на „народните врагове“ – горяни, селяни – противници на ТКЗС, полицаи, офицери, министри, индустриалци и банкери, депутати от опозицията, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти и други чужденци. Временно закрит от 5 септември 1953 г., той е възстановен след Унгарското въстание от края на 1956 г. и закрит на 27 август 1959 г. Лагерът отново ще отвори вратите си през 1972 и 1984 г. по време на т.нар. Възродителен процес, когато там са затваряни стотици помаци и турци, въпротивяващи се на насилствената смяна на имената си1.

В концлагера, естествено, се работи тежък физически труд до пълно изтощение, като лагеристите биват бутани до и отвъд предела на силите си и мнозина умират от физическо изнемогване. Бившият лагерник Александър Златарски от София разказва:

Горанов и Газдов (надзиратели) биеха зверски, биеха така жестоко все едно, че се вживяваха като правеха това. Може би биеха от любов към побоя. След като те започваха се знаеше какъв е краят на човека.

Според друг бивш затворник:

…ние работихме по 70 – 80 часа без прекъсване, за да разтоварим един кораб със 100 тона камъни. Заповедта гласеше, че след разтоварването ще получим храна.2

Доколко и дали трудът на лагеристите е допринесъл пряко или непряко за изграждане на основите на централата през 80-те години, не можах да открия доказателства. Но пък попаднах на друга интересна история, заснета от талантливия млад фотограф Любен Иванов, който прави виртуална разходка из новия квартал на град Белене – ж.к. „Димиум“, който е построен през 80-те години за бъдещите служители в централата, но така и не посреща своите нови жители.

За презентацията е нужен JavaScript.

Макар снимките да показват панелните блокове след близо 40 години без никой да е живял в тях, аз не мога да не си задам въпроса – това ли е доброто бъдеще, за което мечтаят жителите на Белене и заради това настояват централата да бъде построена? Не мога да  не си задам въпроса за връзката между явните затворници, пратени на острова заради политическите си убеждения, и скритите затворници, пратени в сивите душегубки на комунистическата диктатура и най-доброто, което може да пердложи за обикновените хора.

Цялата галерия от 2017 г., заедно с повече снимки от вътрешностите на изоставените сиви мастодонти, е достъпна на сайта на Любен Иванов.

Библиография

1.
Методиев, М. (2008). Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София: Институт за изследване на близкото минало / фондация „Отворено общество“. ISBN 9789542802372, стр. 29.
2.
От документалния филм по немската телевизионна програма ZDF „С поглед напред, но никога забравени. Балада за Български герои“, създаден от Илия Троянов, 2007 г.
Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.