Унгарското въстание от 1956 г. – с една поема и една песен

През 1956 г. в Унгария започва въстание против комунистическата диктатура и наложената от СССР доминация над страната. Въстанието от 23 октомври е смело, дръзко, отчаяно и в крайна сметка неуспешно. В Унгария влизат войски от Варшавския договор и погазват желанието на хилядите нормални хора.

За това въстание е писано и казано много. Преди години с един приятел се разхождахме по „Славейков“ и видяхме една книжка с поезия, посветена на тези събития. Публикувам тук любимото си стихотворение от нея:

Не, Родината не е намазана филия,
Не е картофена яхния – напразно вдигат пара селцата ѝ
като „малки купички яхния с картофи“…
Родината не е онова място, където можеш добре да
се наплюскаш
За Родината понякога трябва да направиш нещо.
И понякога се налага на гладен стомах да пееш Химна.
Родината понякога трябва да се брани. От грамадни
империи
или от нищожества, загубили душите си, вярата си,
корените си,
от мръсници – бълнуващи обновители на света. От
тези, които след расовите убийства веднага въведоха
класовото изтребване.
Най-гадните тайно си мислеха, че законно си отмъщават.
Наричаха интернационализъм своето безродие.
И не можеха дори да си представят, че онези, които
имат родина, по време на отечествената война събират
храна един за друг.
Страдащи, безимотни селяни дават и нищото,
последния си залък, за да имат сили в борбата „горе в
града“.
И кръв даваха селяните, бедните, милите… Господи,
те източваха кръвта си в буре и го пращаха на път с
каруца, за да помогнат на ранените…
Не се надявайте, родоотстъпници!
Човекът започва там, където свършвате вие…

Жолт Байер – 1956 – „…За да остане следа“
VII

И една песен, посветена на младежите, загинали за свободата на своята родина:

Avanti ragazzi di Budapest – Напред момчета от Будапеща!

Avanti ragazzi di Buda                                              Напред момчета от Буда,
avanti ragazzi di Pest                                                Напред момчета от Пещ,
studenti, braccianti, operai,                                   студенти, работници, земеделци,
il sole non sorge più ad Est.                                    Слънцето вече не изгрява от изток.

Abbiamo vegliato una notte                                   Ние останахме будни 100 нощи
la notte dei cento e più mesi                                  и сънувахме месеци наред
sognando quei giorni d’ottobre,                           за онези октомврийски дни,
quest’alba dei giovan’ungheresi.                         за пробуждането на унгарската младеж.

Ricordo che avevi un moschetto                           Спомням си, че ти имаше пушка
su portalo in piazza, ti aspetto,                             и я донесе на площада, аз те чаках,
nascosta tra i libri di scuola                                    и скрит между книгите от училище
anch’io porterò una pistola.                                   аз също носех пистолет.

Sei giorni e sei notti di gloria                                Шест славни дни и шест славни нощи
durò questa nostra vittoria                                    на нашата победа
ma al settimo sono arrivati                                   но на седмия ден
i russi con i carri armati.                                        пристигнаха руснаците с танкове.

I carri ci spezzan le ossa,                                        Танковете премазаха костите
nessuno ci viene in aiuto                                        никой не дойде на помощ
il mondo è rimasto a guardare                              светът просто гледаше
sull’orlo della fossa seduto.                                   и седеше до пътя.

Ragazza non dire a mia madre                              Момичето няма да каже на майка ми
non dirle che morirò questa sera                         няма да й каже, че аз ще умра довечера
ma dille che vado in montagna                            тя ще й каже, че аз ще се укрия в планината
e che tornerò a primavera                                      и ще се завършна през пролетта

Compagno il plotone già avanza,                         Другарите ми застават пред войниците
già cadono il primo e il secondo                           първият пада, после и вторият
finita è la nostra vacanza,                                      свободата ни е погубена
sepolto l’onore del mondo                                     покривайки доблестта на света.

Compagno riponi il fucile                                       Нашите другари ще скрият оръжията си
torneranno a cantare le fonti                                И ще се завърнем, пеейки нашите песни
quel giorno serrate le file                                        на този ден, ние ще се подредим отново
e noi torneremo dai monti                                     и ще се завърнем от планините

Avanti ragazzi di Buda,                                           Напред момчета от Буда,
avanti ragazzi di Pest                                               Напред момчета от Пещ,
studenti, braccianti, operai,                                  студенти, работници, земеделци,
il sole non sorge più ad Est.                                   Слънцето вече не изгрява от изток.

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *