Паралелите между ЕС и Галактическата Република

Време за четене: 4 минути

Сложен въпрос е дали изкуството имитира живота, или животът имитира изкуството, и за да бъде намерен коректен отговор, всеки случай трябва да бъде разглеждан на индивидуална база.

Първи, втори и трети епизод от сагата „Междузвездни войни“ се появиха на сребърния екран съответно през 1999, 2002 и 2005 година, като тогава може да се твърди, че западните демокрации бяха съвсем различни общества, и Европейският съюз все още беше споразумение за свободна търговия, а не наднационална структура с черти на зараждаща се свръхдържава. В „Невидимата заплаха“ редът в галактическата република е поставен под въпрос от привидно незначителен търговски диспут, в който едната страна, Търговската федерация, разполага с необходимата сила и ресурс да наложи блокада и ембарго на цялата планета Набу. Както днес съществуват частни концерни с по-големи бюджети от цели държави, в условията на междупланетни цивилизации може да съществуват концерни с достъп до повече ресурси от някои планети.

Старата република, която трябва да се явява медиатор при такива конфликти, се проваля в ролята си, и конфликтът бива разрешен с оръжието на джедаите на страната на съпротивата от Набу. Зад кулисите ситският лорд Дарт Сидиъс, известен публично като сенатор Палпатин, родом от Набу, използва конфликта, за да разшири влиянието си в републиканския сенат, и да бъде издигнат до канцлер, изтъквайки неспособността на дотогавашния канцлер да наложи ред.
След като все пак Набу с помощта на джедаите успява да отхвърли блокадата, политическите борби в сената довеждат до зараждане на сепаратистко движение, и десетки хиляди системи искат да се откъснат от Републиката. Сепаратистите трупат политически активи и въоръжена сила, а Републиката няма друг отговор, освен джедайския орден.

Въпреки че официално републиката е демилитаризирана, и не е имала армия от хилядолетие, а джедайският орден изпълнява основно умиротворителни и медиаторски функции, задкулисно армия за Републиката е поръчана и се сформира поне от 10 години към събитията от „Клонираните атакуват“. Армията е поръчана по нареждане на сенатор Палпатин, чрез удобно загинал джедай, дълго преди да се появи сепаратисткото движение, и никой не намира това за съмнително. Единствен конспиративния теоретик Граф Дуку изразява съмнения, че тъмен ситски лорд държи в ръцете си и дърпа конците на Републиката, но той все пак е злодей, и думите му остават глас в пустиня. Предвид нарастващата сила на сепаратистите, на канцлера Палпатин са гласувани извънредни кризисни пълномощия, и той създава официално армията на Републиката, легитимирайки и узаконявайки започнатото създаване на такава армия 10 години по-рано.

Армията на Републиката вече е приета като нещо естествено и необходимо, войната на клонираните бушува, а Дарт Сидиъс е оплел мрежа от приближени в институциите на Републиката до такава степен, че той управлява еднолично. Когато джедаите го разкриват като ситски лорд, той се разправя с тях, унищожава ги почти напълно, представя техния опит да го арестуват като опит за преврат и покушение, и използва тези събития, за да реорганизира Републиката в Империя, и да направи и де юре своята де факто вече отдавна пълна власт над доскорошната Република, след което обръща армията, към която до този момент никой не храни никакви подозрения, срещу оцелелите джедаи и останалите му политически противници, включително и лидерите на сепаратистите, които също са били негови пионки.

Републиката от „Междузвездни войни“ не е единствения пример, в който силен и харизматичен лидер поема контрола над република, и я превръща в своя империя. Такива примери са също Римската и Ваймарската републики. Европейският съюз няма своя Палпатин, Цезар, или Хитлер, или поне не едноличен. Европейските институции не са способни да създадат и издигнат харизматичен и силен лидер, те са плодородна почва единствено за бюрократи. Вместо едноличен образ от рода на Палпатин или Хитлер (Колкото и Ги Ферхофщадт и Ангела Меркел да го докарват на вид и думи), в ЕС бихме могли да очакваме по-скоро някаква олигархия, и дори не явна, колкото група сиви кардинали.

Паралели между нашата действителност и сагата „Междузвездни войни“ могат да се направят със стремежа на Великобритания да се откъсне от ЕС. Съществува конфликт относно риболова в британски води, и не са рядкост спречквания между риболовни съдове на Великобритания и други европейски страни. За европейска армия се говореше и преди Брекзит, но до тогава идеята за нея беше отхвърляна като конспиративна теория. След Брекзит обаче, почти веднага водещи европейски политици започнаха открито да промотират идеята за армия на ЕС. Великобритания традиционно е опозиция на идеята за армия на Европейския Съюз, но след оттеглянето ѝ пътят ще е разчистен. Промотиращите европейската армия твърдят, че тя ще бъде използвана като възпиращ фактор, и евентуално за отбрана от външни заплахи, но има ли гаранция, че няма да бъде използвана за потушаване на сепаратистки движения, особено ако те представляват екзистенциална заплаха за ЕС? Може да няма едноличен сит, нацист, или римлянин с имперски амбиции, който да овладее армията за своите интереси, но мисълта за армия подчинена на брюкселски чиновници трябва да е не по-малко плашеща за свободномислещия човек.

В нашата действителност ЕС е изправен пред истинска сепаратистка криза с желанието на Великобритания да напусне съюза. На последните избори на Острова надделяха консерваторите именно с поет пред електората ангажимент да изкарат страната от съюза, тоест потвърдена е заявката на британци да се отделят. Нито Галактическата Република, нито Европейският Съюз имат морален аргумент защо желанието на сепаратистите за независимост от съответната структура е непременно нещо лошо. Напускането на съюза е удар единствено по него и неговия престиж. За Съюза нечие желание да го напусне е потенциална екзистенциална заплаха. За това отношението на ЕС към Великобритания бива оприличавано на това между мафиотска фамилия и нейн член, желаещ да я напусне. При невъзможност да се предотврати раздялата, ще бъде направено всичко възможно, за да се затрудни максимално положението на напусналия член, за да служи това като пример за други потенциални сепаратисти, и за да може Съюзът да запази имиджа си, за да може да продължи легитимно да заплашва неподчиняващите се членове с изключване. Ако Великобритания може да съществува и да просперира извън Съюза, това би го лишило от всякакъв апел.

В „Отмъщението на ситите“ сепаратистите са просто пионки на Палпатин, който ги ликвидира веднага след като си осигури абсолютната власт, докато в нашата действителност приемаме че желанието на Великобритания да напусне ЕС е искрено, а не повлияно от задкулисни сили, били те в Брюксел или Москва (колкото и някои проевропейски среди да виждат руска намеса в Брекзит). Можем единствено да чакаме, за да видим колко ще бъде успешен Брекзит и как ще се развият отношенията между Великобритания и ЕС, и кой и с какви средства ще успее да наложи волята си над другия.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.