Гражданската война в Руската империя е един изключително многопластов конфликт, в който участват какви ли не армии и народи. Съветската пропаганда обича да споменава, че в този период в страната има армии на пет държави, които заедно с белогвардейците, анархистите, последователите на Унгерн фон Щернберг и други локални организации биват победени в крайна сметка и Червената армия налага властта си над цялата страна. Вероятно малцина знаят за участието на чехословашки войски и то чак в Далечния изток.
През Първата световна война Австро-унгарската империя праща своите войски срещу Руската империя, като в нейните редици има и чехи и словаци. Немалка част от тях не изгарят от желание да воюват срещу руснаците, които възприемат като братя славяни и естествено се стига до голям брой пленени от техните редици на Източния фронт. Някои от пленените войници решават, че все пак искат да участват във войната и сформират свой доброволчески корпус – Чехословашкия легион като част от руската армия. В своя пик те достигат численост от 50 000 души.
В края на войната с декрет на френското правителство бива създадена автономна чехословашка армия във Франция и чехословашкия корпус в Русия от 15 януари 1918 г. формално е подчинен на френското командване. А с настъпването на лятото през 1918 г. този корпус решава да действа против Червените – и съответно биват наричани белочехи[1].
Чехословашкия корпус в Поволжието, Урал, в Сибир и в Далечния изток подпомага силно отслабването на съветската администрация и спомага за създаването на няколко антисъветски правителства (Комитета на членовете на Учредителното събрание, Временното сибирско правителство, по-късно – Временно всерусийско правителство) и започва мащабни военни действия като част от белогвардейските сили против съветската власт и Червената армия.
Превземането на Владивосток започнало с това, че първият ешелон на корпуса пристигнал на 25 април 1918 г. На 25 май последвала заповед на комисаря по военните и военноморски въпроси Лев Троцки:
Москва, 25 май, 23 часа, ж.п. гара Самара. призовавам всички по ж.п. линиите от Пенза до Омск. Всички съвети под страх от тежка отговорност трябва веднага да разоръжат чехословаците. Всеки чехословак, който бъде намерен на железопътната линия въоръжен, трябва да бъде разстрелян на място, ако в някой ешелон бъде открит дори един въоръжен, той трябва да бъде свален от вагоните и затворен в лагер за военнопленници.
Кръвопролитието във Владивосток, където всички чехословашки ешелони пристигнали, станало неизбежно.
Рано сутринта на 29 юни 1918 г. чехословаци и японци окупирали хълмовете над града и складовете за боеприпаси. В 9 часа от съюзнически военни кораби, разположени в залива Златен рог, бил проведен десант, а на главните магистрали се разположили патрули, въоръжени с картечници.
В 9:30 четирима пратеници, съпровождани от рота чехословаци, връчили ултиматум на членовете на Съвета на Владивосток, като им дали половин час да помислят. Британски и японски моряци завзели морския клуб, гарата и пощата. Група англичани поставила под охрана помещенията на офиса „Дени, Мот и Диксън”. Срещу сградата на британското посолство и в близост до военноморския щаб японците поставили картечници. След всичко това имало и десант от китайски моряци, който дебаркирал на брега до Владивосток.
В средата на деня чехословашки части поставили картечници в Тигърска гора и в сградата на гарата и започнали да стрелят по червеноармейците от две страни. Около 6 вечерта група от тях нахлула в главния щаб и повела ръкопашен бой. Триста червеноармейци, предимно унгарци-военнопленници и хамали от пристанището, претърпели загуби от 70 човека убити и ранени, поради което били принудени да се предадат. Загубите на чехословаците се равнявали на 3 убити и 26 ранени.
През целият ден на 29 юни, във Владивосток били арестувани видни болшевики.
Новината за свалянето на властта на съветите във Владивосток се разпространила светкавично по цялото крайбрежие. Още в първата половина на деня на 29 юни, в съседнния Николск-Усурийск разбрали, че чехословаците настъпват. В града било обявено военно положение. На 30 юни пристигнали ешелони с червеноармейци от Хабаровск и Благовешченск, които се присъедили към 3000-те местни войници и се придвижили към Владивосток срещу чехословашките отряди.
Първият въоръжен сблъсък настъпил на сутринта на 4 юли 1918 г. в района на 93-тата миля на усурийската железница. Кървавата битка продължила и през следващите два дни. След артилерийска подготовка през сутринта на 6 юли, чехословашките батальони повели последно решаващо настъпление и в 3 часа следобед успешно влезли в Николск-Урусийск. Отстъпвайки от града, червените части взривяват три железопътни моста.
Загубите на защитници в тази битка се равнявали на 38 убити войници и 3 офицери. 219 войници и 6 офицера били ранени. Така започнали боевете на фронта, които скоро щели да получат названието „Усурийски”. Те завършили с победа над Червената армия, падането на Хабаровск и бързото движение на антиболшевишките сили в Амурския район и Забалкайския край.
До установяването на съветската власт над Далечния изток, оставали повече от 4 години…
Библиография и литература
[1] Салдугеев Д. В. Чехословацкий легион в России
- Недбайло, Борис Николаевич. Чехословацкий корпус в России (1914—1920 гг.)
- К. В. Сахаров, Чешские легионы в Сибири: чешское предательство. Берлин. 1930.
- А. Е. Котомкин, О чехословацких легионерах в Сибири. 1918—1920. Париж. 1930.
- И. С. Ратьковский. Лето-осень 1918 года: хроника чехословацкого мятежа // Мир экономики и права. 2013. № 11-12. С.47-55
- В. В. Хрулев, Чехословацкий мятеж и его ликвидация. М., 1940.
- Клеванский А. Х. Чехословацкие интернационалисты и проданный корпус. М., 1965
- А. В. Санин, Участие Чехословацкого корпуса в белом терроре // «Военно-исторический журнал», № 5, 2011. стр.25-27
- Прайсман Л. Г, Чехословацкий корпус в 1918 г. // Вопросы истории. 2012. № 5. С. 75—103; № 6. С. 54—76.
