Време за четене: 3 минути

Снимка: Charles Etoroma, Unsplash

Направих си труда да изгледам дебатите за Пловдив и София. И честно да си призная, ако нямаше зад всеки от кандидатите по една агитка, трудно щях да разбера, че идват избори. Защото тези същите хора, по което и да е време на денонощието да ги бутнеш, все ще ти обясняват едно и също. Че те са „алтернатива“/“че са постигнати някакви големи резултати“. Единствената разлика е, че някъде около две седмици преди кои да е избори, изскача фразата, че „това са съдбоносни избори“.

Аз лично несъдбоносни избори не помня. Изборите бяха съдбоносни в началото на 90-те, когато по селата съседи се колеха, защото единия гласувал за БСП, а другия за СДС. Изборът Цачева/Радев и той беше много съдбоносен – от едната страна левите бяха заложили на картата „президент и премиер от една и съща партия е заплаха за демокрацията“, от другата ни плашиха с комунистите по начина, по който Станишев плашеше бабите в една кампания с „Гласуваш за Борисов, получаваш Костов“.

Това, което не осъзнаха и едните, и другите е, че този непрекъснато повтарящ се филм – да има едни лоши, които представляват непосредствена опасност, губи стойността си, ако не можеш да доставиш качествен продукт. Политиката се подчинява на същите закони за търсенето и предлагането като икономиката. Прекрасно разбирам народопсихологията на българина да е жертва, да е един нешлифован диамант, който не е могъл да заблести заради чужди грешки. Всеки е изпадал в такива настроения. Нормалното агрегатно състояние на българина е „нямам пари“. Всеки един кандидат и в двата града се опита да ме убеди в това. Защо? Ще се женим ли, че да ме интересува имате или нямате пари? До кога едни хора ще ни обясняват, че предшествениците им много са ни прецакали и сме жертви, докато те нямали пари, но имали програма? И ние държим да гласуваме за тях дори без да сме чели програмата. Ей така – от фенство. От желание да сме жертви.

Така неусетно от старите леви/десни се сформираха нови групички- либерали и зелени от една страна и патриоти и десни от друга. Старият термин „антикомунизъм“ започна да губи значение, бидейки дъвкан и от модерни леви и от десни. Омразата обаче остана. Омразата е реална и тя е от двете страни. Омразата води до фанатизъм, омразата не произвежда. А нали, като теглим чертата, идеологически обременения човек се бори именно за това- да наложи своето виждане за доброто на всички.

Аз не твърдя в никакъв случай, че ви спускам с фунията някакви фундаментални истини. Не, дори безкрайно базови неща говоря. Замислете се обаче ако човек реши да е граждански активен без да си слага на сърце идеологиите, колко трудности намира заради омразата помежду ни и кой печели от това.

Сърбия трови нашите сънародници от Западните покрайнини с мед, олово и цинк. Това са вече описани факти. Онкологичните заболявания в района чупят рекорди. Сърбите извършват един своеобразен геноцид, за което нагледно има репортажи на bTV и „Господари на ефира“. Екологичните организации водят самостоятелна война по темата, нападат МОСВ за неадекватност. За тях всички националисти са ВМРО – ние сме ченгета, които в свободното си време сечем горите. Националистическата част от обществото също се заема с темата – главно питайки къде са платените еколози. Да се чуди човек кой е истинският враг – сърбите или някакви лоши българи, които от лошотия не искат България да бъде хубава държава.

И докато се нападаме на личностно ниво защо точно работата не върви, идва време за нови избори! Тази тема е повдигната преди изборите за европейски парламент (съдбоносни между другото). За цялото това време разбрах какъв боклук съм, че не мразя Грета от една страна, и че се храня от продажба на паспорти от друга. От Мая Манолова се получи отказ да се занимава с темата. Нямала правомощия, едни лоши й пречили. На новия омбудсман обаче никой не й пречи и резултатът не закъсня – има институционално повдигане на темата.

В кой момент вършим работа и в кой не? Защо трябва да избера да гласувам за някой, който има същите непреодолими лоши, за да си свърши работата?

Не ме разбирайте погрешно, това не е персонална атака срещу Манолова или възхвала на Министерството на околната среда и водите. То очевидно е изпуснало сроковете.

Кръглата, квадратната или трапецовидната им маса със сръбската страна ще има също толкова стойност, колкото съчувствията на госпожа Манолова към раково болните в Босилеград. Констатирането на проблем, не е решение на проблем. И ако сега вече при констатиран проблем ще ни трябват тепърва години, за да си се накараме едно хубаво по между си, да определим в този конкретен случай платените еколози или ДС ченгетата са виновни, ще дойде много. Не за мен. За Босилеград ще дойде много. А България беше там където има и един български гражданин, нали? Не сме го намразили и заклеймили този ми ти гражданин като своеобразен Пол Пот, само защото не харесва любимия ми кандидат за общинар в Пирдоп?

Сподели
Микротрибуна
Микротрибуна

"Силно любят и мразят." Принципите са им по-важни от текущите идеологически постулати. Вярват в Realpolitik, определяна от един-единствен вектор: добруване на българщината във всичките ѝ еманации. Търсят резултати за общото, а не за имената си, които не са и нужни, за да се качиш на Микротрибуната.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *