Снимка: Frédéric Paulussen, Unsplash
Имиджовият проблем е един от големите дертове на ядрената енергетика. Тя остава най-сигурният и безопасен метод за производство на енергия. Обърнете внимание кои енергоизточници водят класацията – въглища и петрол.
Дори биомасата, която е брандирана от различни природозащитни и екологични организации като „енергията на бъдещето„, е по-вредна. Но аз ще се спра върху имиджовите проблеми, които „изяждат“ всеки научно-технически напредък в ядрената индустрия.
Първо, хората не познават радиацията, нейните основни свойства и ефекта ѝ върху живота на Земята. Фактът е, че ние живеем на радиоактивна планета. Нашият основен енергиен източник и „виновник“ за живота на Земята – Слънцето, е радиоактивен. Затова има естествен радиационен фон.
В Природата се срещат различни радионуклиди като калий-40, които по естествен път присъстват в почти всички форми на живот.
Второ, въз основа на това непознаване и нежелание за познаване, определени организации се възползват и насаждат страхове у хората. Те избирателно таргетират определени ефекти от радиационното облъчване, спекулирайки и заигравайки се с напълно естествените страхове на хората. Интересно е, че същите организации изпадат в тотално мълчание когато им се спомене за напредъка на „ядрената медицина“ и приноса на радиологията в диагностицирането и лечението на различни заболявания. Най-малкото, благодарение на изучаването на радиационното излъчване, днес всеки един от нас може да получи своевременна и точна диагностика – нещо немислимо само допреди 150 години.
Трето, Какви са ефектите от работата на ядрената централа? Понеже въпросните „природозащитни“ организации правят грешното внушение, че атомните централи са единственият голям източник на радиация, се създава усещането, че живота в близост до тях е вреден. Което е абсолютно невярно и доказвано абсолютно всеки ден по законите на физиката и химията. Радиационният фон на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ често пъти е два пъти по-нисък от този в столицата София. Достатъчно е да отворим сайта на АЯР, където може да сравним радиационния фон на различни места в страната.
А един банан носи същата дозова натовареност като живота в 30-40 км радиус от една атомна централа.
Четвърто. Далеч съм от мисълта, че ядрената индустрия е света вода ненапита. Прекалената елитарност и капсулираност, липсата на адекватен PR, също допринасят за масовото неразбиране на това, което се случва в една атомна централа.
Различните международни и национални браншови организации трябва да положат много повече усилия, за да стигнат до хората и да им обяснят на разбираем език какви са ползите, кога има опасност и тн. Самите атомни централи също трябва да работят активно, да участват в разяснителни кампании, обществени беседи, на които да се разискват гореспоменатите неща.
Имиджовите проблеми на ядрената енергетика са проблемни и за финансово-икономическата им рентабилност. Това е така, защото инвеститорските нагласи пряко се влияят от общото усещане за сигурността на ядрените централи.
Тук трябва да отбележим тънката, но съществена разлика между сигурност и усещане за сигурност. Ядрената индустрия трябва непрекъснато да работи за създаването на все по-сигурни и безопасни технологии, но ако не може да обясни адекватно тези постижения, то няма как да очакваме голяма промяна в обществените нагласи.
