Човешко жертвоприношение от страна на ацтеки, картина от 1550 г. Източник: WikiMedia Commons
Оригинална публикация: The Not-So-Strange Death Of Europe: Cultural Sacrifice At The Altar Of Gaia, Tilak Doshi, Forbes
Заглавието на тази статия е заигравка с книгата на Дъглас Мъри за културното самоубийство на Западна Европа. Загрижеността тук не е свързана с тежките проблеми на поколенията, свързани с масовата имиграция и етническата и националната идентичност, пред които е изправен регионът, разгледан в книгата на Мъри. По-скоро става дума за съвременните последици от ангажиментите на западноевропейските левоцентристки правителства към радикалната програма на Зелените.
В статия, написана преди почти три години, твърдях, че Западът, и по-специално Европа, е поел по пътя на енергийното самоубийство. Не се е случило почти нищо, което да промени мнението ми. През първото тримесечие еврозоната и нейния икономически локомотив Германия официално навлязоха в рецесия, а перспективата за рязък икономически спад изглежда почти сигурна.
Ускореният икономически спад в Европа
В продължение на десетилетия Германия беше икономическият двигател на еврозоната и това, което се случва с нея, неминуемо се отразява на перспективите за икономически растеж и социално благосъстояние на региона. Германската индустриална основа, върху която е изграден ЕС, се пропуква и това ще повлече със себе си и останалата част от еврозоната. „Икономическият двигател на Европа се разпада“, съобщава заглавие на Bloomberg, публикувано през май. Последната прогноза на МВФ предвижда, че през тази година Германия ще бъде най-зле представящата се икономика от Г-7, като тя е единствената икономика в групата, за която се очаква да се свие.
Според последното проучване на индекса на мениджърите по поръчките (PMI) германската икономика е загубила значителна инерция в края на второто тримесечие с влошаване на условията на търсене, значително забавяне на растежа на бизнес активността, шестмесечно дъно на очакванията на компаниите за бизнес условията и намален темп на създаване на работни места.
Ключовият показател за доверието на бизнеса – индексът на бизнес климата на базирания в Мюнхен институт за икономически изследвания Ifo, спада за трети пореден месец през юли.
Чуждестранните компании са ограничили инвестициите си в Германия през миналата година, докато милиарди са изтекли от страната, съобщи Германският икономически институт (IW) в края на юни. Според оценките на IW през 2022 г. от най-голямата икономика в ЕС са изтекли около 125 млрд. евро (132 млрд. долара) повече преки инвестиции, отколкото са били инвестирани в страната от чужбина, което представлява „най-високият нетен изходящ поток, регистриран някога в Германия“.
В петък миналата седмица един от най-влиятелните германски вестници, Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитира главния изпълнителен директор на химическия концерн Lanxess Матиас Захерт (Matthias Zachert), който заяви категорично, че „деиндустриализацията е започнала… Това сериозно застрашава германския просперитет и социалната сигурност на хората в средносрочен и дългосрочен план“. Lanxess, заедно с други енергоемки компании, затвориха заводи, за да запазят конкурентоспособността си.
BASF, най-големият производител на химикали в света и стълб на германската икономика, основан преди повече от 150 години, предупреди, че икономиката е неконкурентоспособна поради високите разходи за енергия и че ще намали трайно производството си. Той премести инвестициите си в САЩ и Китай, където разходите за енергия са с една пета по-ниски.
Сблъсквайки се с високите разходи за енергия, произтичащи от две десетилетия на зелена политика, много германски фирми не успяват да се справят.
Кратък списък: Eisenwerk Erla, фирма от металургичния сектор, е обявена в несъстоятелност след повече от 600 години съществуване; Teusser Mineralbrunnen Karl Rössle GmbH, производител/бутилировач на минерална вода, също е обявена в несъстоятелност след 130 години работа; Alfred Clouth Lackfabrik GmbH, фирма за дървени изделия, основана през 1917 г., е в несъстоятелност.
Изтощителните разходи за енергия в Европа
Кой или какво е виновно за сегашното икономическо състояние на Европа? За мнозина от старите медии „Путин го е направил“ е очевидното обяснение. В отговор на въпроса на един от подкастърите: „Наистина ли войната на Путин е виновна за енергийната катастрофа в Германия“, енергийният експерт и бивш екологичен сенатор на Хамбург професор Фриц Варенхолт (Fritz Vahrenholt) даде да се разбере, че вината е в некомпетентността на правителството: „Отговорността е на неуспешния преход към зелени енергии.“
Икономическите проблеми на Германия се трупат отдавна, макар че шокът от отказа от евтин природен газ, доставян по тръбопроводи от Русия след налагането на санкциите, се отрази негативно и увеличи енергийните разходи. Изключително скъпата стратегия на Германия за енергиен преход Energiewende, въведена през 2010 г., имаше за цел бърз преход от изкопаеми горива към използване на възобновяеми енергийни източници за покриване на енергийните нужди на страната. Магическото пожелателно мислене на зелените идеолози в правителството очаква непостоянната слънчева и вятърна енергия да замени изцяло зависимостта от изкопаемите горива. Сталинистката фантастична цел за „нулеви нетни емисии до 2050 г.“ накара страната да затвори повечето си въглищни и всичките си атомни електроцентрали.
Допълнителните такси за финансиране на въвеждането на възобновяеми енергийни източници доведоха до най-високите сметки за електроенергия в Европа от много години насам. Всеки четвърти германец е енергийно беден (според определението за тези, които отделят повече от 10 % от бюджета си за енергия и горива), а германската средна класа е все по-засегната от разрушителните последици на зелените политики.
Европейската култура на климатичен катастрофизъм
Нито един голям регион в света не е изоставил толкова напълно собствената си основа на икономическо и социално благосъстояние, осигурена от достъпа до евтини изкопаеми горива, както Западна Европа. Какво кара едно общество да работи срещу собствените си материални интереси? Подобно на средновековния християнски богомолец, търсещ Бога, който е носил ризи за покаяние и изкупление, съвременното западно общество е възприело това, което една наскоро публикувана книга нарича културен разказ за климатичния катастрофизъм. Богатото философско наследство на Европа, произхождащо от Древна Гърция, Рим, Ренесанса и Просвещението, е заменено от нихилистичен примитивизъм, облечен във фанелката на климатичната псевдонаука, както отбеляза канселираният от МВФ нобелов лауреат Джон Клаузер (John Clauser). Преди почти две десетилетия Майкъл Крайтън (Michael Crichton) описа климатичния култ на Запада, а сега думите му звучат още по-вярно:
Днес една от най-мощните религии в западния свят е екологията. Изглежда, че екологията е религията, която избират градските атеисти… всъщност екологията е съвършено прекрояване на традиционните юдео-християнски вярвания и митове през XXI век. Първоначално има Едем, рай, състояние на благодат и единство с природата, има падение от благодатта в състояние на замърсяване в резултат на ядене от дървото на познанието и в резултат на нашите действия за всички нас настъпва ден на Страшния съд. Всички ние сме енергийни грешници, обречени да умрем, освен ако не потърсим спасение, което сега се нарича устойчивост. Устойчивостта е спасение в църквата на околната среда… Все повече изглежда, че фактите не са необходими, защото постулатите на екологията са свързани с вярата. Става дума за това дали ще бъдеш грешник, или ще се спасиш.
Когато през 1521 г. испанският конкистадор Ернан Кортес и хората му пристигат в столицата на ацтеките Теночтитлан, те стават свидетели на кървава церемония. Ацтекските жреци разрязвали гърдите на жертвите и предлагали все още биещите им сърца на боговете. В нашата така наречена епоха на науката съвременното климатично свещеничество образно казано предлага все още биещото сърце на някогашната могъща европейска цивилизация, за да успокои Майка Гея.
