Референдумът е всичко. Референдумът е нищо.

Време за четене: 4 минути

Все повече пъти, когато възникне спор относно нещо, засягащо обществото чуваме тази дума – „референдум“ да се изрича с цел предоставяне на решение. Сега отново се заговори за референдум относно въвеждането на еврото и отказването от лева. Темата е важна, засяга обществото и е необходимо хората да знаят повече за този процес. Но преди да тръгнем да предлагаме референдум трябва да се сетим, че той не е цялото решение на даден казус.

Нека започнем отдалеч:

Референдумът е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. То може да бъде нова конституция, конституционна промяна, закон, отзоваване на избран служител или определено правителствено решение. Референдумът е инструмент за пряка демокрация в широк мащаб. Референдумът може да бъде национален или местен, задължителен или факултативен, императивен или консултативен, частичен, вариантен.

Най-голямото постижение на пряката демокрация, което швейцарците например възприемат като част от националната идентичност, е именно т.нар. гражданска инициатива за референдум по определен въпрос.

Тук е моментът да напомня, че демокрацията не е перфектна система на управление, но е най-доброто, което досега сме развили като човешки същества в този аспект.

В историята на България са се провели общо шест референдума:
Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи (1922 г.)

Управляващите от БЗНС искат да бъдат дадени под съд членовете на кабинетите на правителствата, водени от Иван Евстратиев Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов. Гласуват общо 931,062 души (от тях „ЗА“ са 33%, а „ПРОТИВ“ – 25.67%)

Референдум за преминаване от монархия към република (1946 г.)

Референдумът се провежда в обстановка на остра конфронтация между доминираното от комунистите правителство на Отечествения фронт и опозицията, противопоставяща се на постепенното налагане на тоталитарен режим в страната. Въпреки това и двете страни подкрепят обявяването на България за република, включително и центристки партии като Демократическата. Гласуват общо 4,132,921 човека (от тях „ЗА“ са 6%, а „ПРОТИВ“ – 4.4%)

Референдум за приемане на нова конституция (1971 г.)

Избирателите са запитани дали одобряват нова конституция (т.нар. Живковска конституция), чийто първи член отбелязва „водещата роля“ на Българската комунистическа партия. Резултатът е 99,7% „ЗА“, с избирателна активност от 99,7 %.

Референдум за изграждане на нова ядрена електроцентрала (2013 г.)

Иницииран е чрез подписка, организирана от Българската социалистическа партия. Гласувалите „ЗА“ са повече, но не могат да покрият изискването – Да гласуват поне същия брой гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори, т.е. 4 345 450 от включените в избирателните списъци 6 949 120 гласоподаватели, и референдумът се проваля.

144520378217a13a6240d3ecfb730baf

Референдум за дистанционното гласуване (2015 г.)

Иницииран е от тогавашният президент на страната – Росен Плевнелиев. Тъй като активността на гласуване на избирателите е по-ниска от тази на последните парламентарни избори, когато тя е 48.66%, решението от този референдум няма силата на закон. Въпросът обаче влиза за обсъждане в парламента, тъй като е преодоляна границата от 20 на сто избирателна активност.

vot2015a003

Референдум за промяна на избирателната система (2016 г.)

Иницииран е от Слави Трифонов и неговия екип. Промяната на избирателната система обхваща следните три аспекта според този референдум:

  • Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
  • Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
  • Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Referendum

В крайна сметка не достигат 12 000 гласа (0,2 %), за да има вотът задължителен ефект с минимум 51%.

За да бъде един референдум успешен, не е достатъчно само да се отиде да се гласува на него и да се постигне необходимия резултат. Задължително условие е да се видят конструктивни дебати по темата на референдума преди неговото провеждане. В противен случай първичността и емоционалността надделяват, а търсената рационалност – губи.

Много често в ежедневието си срещаме примери за случаи, как обществото ни лесно се лъже по различни теми – било то печалба от лотария; телефонни измами; лошата Норвегия, която иде, за да ни вземе децата; добрата чужда държава с добрия чужд лидер, които мислят и милеят за нашето добро. И в тези моменти се надяваме да не се провеждат референдуми (добавяйки тихо – „Пази Боже!“).

Но тази монета има и друга страна – Защо суверенът да може да гласува за политици, които после пишат законите, по които хората живеят, а да не може да упражнява правото си на пряка демокрация – сиреч да не се провеждат референдуми?

Единственият шанс да се намали максимално възможността за приемане на глупави, недалновидни решения (които водят до загуби на финанси, съюзници и т.н., а понякога дори и до опасни последствия) е да има дебати, водени от компетентни хора, за да се информира основният избиращ – суверенът преди провеждането на тези референдуми. А не после да става както онази приказка за паркирането: „Дай… Дай… Дай назад бе има място…. Смело бе… Айййй… слез да видиш какво направи другата кола“.

Докато не се осъзнае това и представители на различни политически партии, експерти и други компетентни лица бягат от дебати, от разговори и се държат надменно, то други такива ще използват това за политически пиар (известен като „популизъм“) и ще надъхват суверенът да гласува на даден референдум, независимо, че той си е сформирал мнение на базата на 15 сек. анонс от новините, две прочетени статии от измислени сайтове и др. съмнителни източници. И той ще гласува. А резултатите ще са пагубни. И за народа и за страната.

Затова при решаването на даден обществен и национален казус:

Референдумите са всичко. Референдумите са нищо.

Сподели
Даниел Георгиев
Даниел Георгиев

Даниел Георгиев e завършил ЕГ „Иван Вазов“, гр. Пловдив с испански и руски език. В момента е студент по дентална медицина. Обича да пише за политика и за личната ни отговорност като граждани на този свят. Учи и работи за свободата и помага на хората да се усмихват по-често.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *