Скандалът със сексуалното образование в Перник

Време за четене: 3 минути

Случи се нещо, което добре онагледява как една значима категория, определящи се като християни и консервативни хора на Запад загуби културната война в последното десетилетие на XX и първото десетилетие на XXI век.

В Перник фондация П.У.Л.С. провежда извънкласни дейности в училище, посветени на сексуалната грамотност, с акцент върху предпазването от сексуално насилие. Родител от училището алармира, че децата са карани да рисуват полови органи в тетрадките си, че част от занятията изискват децата да се пипат и целуват помежду си и че ужасени деца са тичали в тоалетните, защото им е прилошавало. Национална медия, собственост отскоро на приближен да властта ултра влиятелен предприемач, разпространява новината.

Организациите, които се самоопределят като родителски излизат с гневни становища. Активисти, разпознавани като защитници на „семейни и християнски ценности“ громят обучението в Перник. ВМРО, която е с политическа адженда на пръв поглед подкрепяща консервативния подход по въпроса за семейството, пола и християнското наследство, излиза със заклеймителна декларация.

Директорката на училището спира програмата (никога човек няма да разбере какво е да те разнася национална медия в тенденциозни репортажи, докато не го преживее). Региозналният инспекторат също казва, че спира програмата. Ошашавеняит министър на образованието заплашва с наказание директора на регионалния инспекторат и директорката, защото изобщо са допуснали програмата.

Няколкочасов пълен тримф на здравите сили.

След това постепенно започва да става ясно:

– че вдигналата алармата жена е с представи за света някъде между индиански шаман и телевизионен екстрасенс. Върнала се в България, за да осъществи своята духовна мисия за „течна демокрация“ и „конституционна забрана на политическите партии“. Мъжът и е „Светлината на Исус“, тя самата е подпомагана от Ванга и Вера Кочовска. Детето ѝ не участва в програмата и тя няма как да знае какво се случва по време на обучението.

– всички родители са подписали съгласие децата им да участват в тази програма;

– родителите са доволни от програмата и излизат с позиция на недоумение от устроения погром;

– П.У.Л.С. публикува конспекта на програмата и той изглежда изключително уместен и разумен;

– оказва се, че хората от П.У.Л.С. са добре разпознати в общността като местни и се ползват с доверие сред гражданите и елита на Перник.

На третия ден министърът, без да се извини публично, възстановява програмата, за анонсираните наказания вече никой не мисли.

Сега, може наистина в тази програма може да има неща, които подлежат на критика, но определящите се като „просемейни“ активисти и политици просто не знаят. Нахвърлиха се първосигнално, следвайки образа на врага, изграден в главите им, без да проучат какво имат срещу себе си, точно както Дон Кихот се хвърля срещу вятърните мелници, защото в тях вижда враговете, срещу които се воюва в главата си.

Истината е, че подвеждащо, неподходящо сексуално образование съществува, както и сарацини и разбойници, с които дон Кихот иска да воюва съществуват. Но Дон Кихот остава един сенилен, безполезен човек от минала епоха, а „консервативната“ страна в културната война започва да изглежда като една истерична, ретроградна и несмислена секта.

Културните войни се печелят от мълчаливото мнозинство. Която проактивна група успее да повлияе върху неговото мнение, тя печели войната. До този момент „просемейната“ партия постига временни резултати чрез насаждане на страх, омраза и паника. Този подход има своя резултат, но той е изключително краткотраен. Защото мълчаливото мнозинство не желае да живее в страх, омраза и паника. Страхът, омразата и паниката са битийност на маргинализирани групи, равняващи се на бившия електорат на Атака, бъдещ на Възраждане. Но не и на критичната маса от хората, която по дефиниция търси стабилност, спокойствие и устойчивост.

Кампаниите на страх, паника и омраза се изчерпват бързо. После идват посрамването, опозоряването и маргинализирането. За втори път след истерията с извеждането на ромските деца от две училища в Сливен, защото ги отвличат в чужбина, мнозинството е свидетел на истерия и несмислено отношение към социалния живот.

Още няколко случая и публичния образ на „просемейната“ страна ще бъде безвъзвратно сринат. Тогава идва времето на безпрепятственото развихряне на всичко, което основателно може да бъде оценено като отблъскващо и опасно. Но всяко опониране ще бъде от много по-неблагоприятна позиция.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.