Протест на протестанти, София, 2018 г. Снимка: Георги Драганов
На 11 ноември много граждани излязоха на масов протест в центъра на София, за да защитят свободата на вероизповеданията. Тяхната кауза е повече от справедлива и нашето общество е длъжно да ги чуе, за да имаме добри резултати. Поводът бяха предложените промени в Закона за вероизповеданията, които целят спирането на разпространението на радикални религиозни течения чрез ограничаване на финансирането от чужбина.
Мащабът на протеста беше сериозен. Това бе масово участие на християни от София и близки населени места. Още повече, че се проведе още в няколко града – Бургас, Добрич, Русе, Варна, Силистра от хора, които искат да запазят своите църкви срещу държавната намеса в тях и да запазят разделението на църква и държава – основен принцип за едно справедливо общество.
За всеки е ясно, че целта на тези промени е да се пресече ислямистката радикализация, но реално законът би ударил върху едни местни и много полезни за обществото ни организации. Нека да разберем за какво точно те се борят и какво искат.
Зададох няколко въпроса на двама от участниците в протестите: Момчил Петров – съорганизатор на шествието, баща, гражданин и вярващ, член на Християнска църква „Възкресение Христово“ София и Любомир Авджийски, юрист.
1. Какъв е поводът за протеста Ви? Какво изкара толкова много хора на улицата в неделя следобед?
Момчил Петров: Протестът беше предизвикан от гласуваните на първо четене промени в Закона за вероизповеданията. Тези промени засягат практически всяка дейност от живота на протестантските и Католическата църква и затова предизвикаха такава убедителна съпротива. Практически законът засяга най-дълбоката същност на начинът по който функционират Католическата и протестантските църкви и управляващите твърде наивно са се надявали, че няма да срещне ожесточена съпротива. Не на последно място, протестантите и католиците са носители на западен мироглед, т.е. онази християнска практика, която сполучливо е описана от Честъртън като „молитва с широко отворени очи към всичко, което се случва в този свят“.
Любомир Авджийски: В неделя бях на протест срещу един тоталитарен законопроект, който противоречи изцяло на Конституцията и на няколко от основните „стълба“ на Европейския съюз.
Със законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията се ограничава правото на свободно придвижване на хора като се казва, че свещенослужители могат да бъдат само български граждани. Това противоречи и на самата идея за вяра и религия. Христос, апостолите Павел, Петър, Йоан и т.н. са „чужденци“ и ако при така действащ закон дойдеха в България, нямаше да могат да проповядват Християнството. Което е абсурдно като мисъл.
Част от католическите, еврейските и протестантските проповедници и мисионери не са с българско гражданство(да не говорим за учителите-будисти, кришнари, индуси и т.н., които идват в България) и в това няма нищо лошо. Това е част от свободния обмен на идеи и убеждения. На следващо място Законопроектът забранява проповедите да се извършват на друг освен на български език.
Това дори не може да се обясни колко е абсурдно в една свободна страна, част от Европейския съюз, където всички 27 езика на държавите членки са „официални“. Да забраните на един поляк или англичанин да проповядва на неговия език тук е в противоречие с Договора за Европейския съюз. И отново е неразбиране на същността на религиите, които са трансгранични и не се ограничават в националности и езици. Кирил и Методий са се борели срещу триезичието в религията, а ние 11 века по-късно искаме да въведем едноезичие. Как ви се струва? Други тестове забраняват да се проповядва навсякъде. Само определени сгради можели да бъдат за религиозни обреди. Ами представяте ли си – как забраняват на практикуващите класическа йога, будизъм или дъновизъм да се събират където решат, включително в природата?
2. Кои организации участват формално и неформално зад протеста?
Момчил Петров: Протестът е подкрепен от основните Протестантски църкви в България, обединени в техните съюзи и деноминации, както и от Католическата църква в България.
3. Смятате ли, че законът трябва да се прецизира, за да бъде насочен само към опасните ислямистки секти, финансирани от чужбина?
Момчил Петров: Не, смятам, че промените в закона трябва да бъдат отменени. Сегашният закон функционира добре, няма нужда от никаква промяна. Със защита на националната сигурност и противодействие на терористични и насилнически идеологии се занимават други закони и съществуват други адекватни инструменти за противодействие.
Любомир Авджийски: Не. Мисля, че този закон е изначално сбъркан по своята философия и идеология. Показва пълно неразбиране на свободата на убежденията, свободата на словото и свободата на събранията. Фундаментални свободи, на които се крепи Западната цивилизация.
4. Смятате ли, че Законът за вероизповеданията е добър в настоящия си вариант или бихте искали да видите други промени? Ако да, какви?
Момчил Петров: Да, законът е относително добър. Изобщо е странно защо трябва да има Закон за вероизповеданията, защо тази сфера трябва да се регулира по някакъв специален начин, различен от неправителствените организации с идеална цел. В Царство България не е имало специален закон за вероизповеданията, определянето на вероизповеданията като някаква специална сфера на опека и държавен контрол е наследство от времето на тоталитаризма. Но, разбира се, сегашният закон е несравнимо по-приемлив, сравнено с готвените промени.
Любомир Авджийски: Законът за вероизповеданията няма нужда да бъде променян. Ако някой иска да се бори с тероризъм или поне така твърди, то следва да го прави с много други властови стредства, а не чрез този закон. Има ДАНС, има МВР, Съдебна власт и т.н., те трябва да разследват опитите за тероризъм и имат пълните правомощия да го правят. Ограничаването на религиозни свободи ще засегне нормалните и свестни вярващи, а не терористичните клетки, които така или иначе не се регистрират и не искат разрешение от държавата за дейността си.
5. Трябва ли държавата да подкрепя религията по някакъв начин?
Момчил Петров: В административно и финансово отношение не. От друга страна религията е непреодолима част от културата на една нация и няма как да бъде игнорирана и отстранена от общественото пространство, както една крайна форма на секуларизма изисква. В религията са заложени много от кодовете на нашето мислене, на нашите представи за добро и зло. В този смисъл зрялото общество не игнорира религията и не воюва с нея, а и осигурява почетна дистанция от политическата власт, в същото време считайки я за част от обществения диалог.
Любомир Авджийски: Не смятам, че държавата трябва да се намесва в религията и в управлението на религиозните общности, нито да им помага. Първо защото не може да помогне на всички и второ, защото е противопоказно. Ако една религия стане държавна, то и религията и държавата се превръщат в тоталитарни.
6. Как, според вас, трябва държавното образование да говори за различните религии по време на средното образование?
Момчил Петров: Като цяло има научни стандарти на критично мислене, на описателно изследване и безпристрастно отношение към фактите. Това е здравият тон към всяко обществено явление, включително религията. От друга страна безкрайна обективност не е възможна и е нормално една култура да изтъква собствените си предимства и стойността на своето културно наследство. За Западната цивилизация, от която вярвам България е част, тази културна среда е християнската религия (с нейните юдейски корени), както и гръко-римската Античност и Просвещението.
Любомир Авджийски: Според мен за вярата трябва да се говори вкъщи, тъй като това е част от възпитанието на едно дете. В училище за религиите, може да се говори в час по история – научно и безпристрастно, но не и в час, който би предположил индоктринирането на едно дете с предварително определена религия. Това автоматично би ограничило свободата на религията.
[…] Протестът на протестантите, Война и мир, 13.11.2018 г. (линк) […]