16 април – Българската Голгота

Днес е 16 април – Велики Четвъртък и годишнина от атентата на св. Неделя.

Преди една година с Георги Драганов се борихме със служителките на църквата, които бързаха да отнесат току-що оставените цветя пред малката паметна плоча. Пак беше 16 април – неописуемо по-различен от този, който имаме днес, но пак така слънчев и ухаещ на пролет.

И днес, една година по-късно, Светият Синод на Българската Православна Църква няма да обърне сериозно внимание към датата. И пак днес, най-висшестоящият представител на българската държава ще бъде най-много някой общински съветник. Миналата година това беше Марта Георгиева.

Защо тази дата е важна?

Явно е необходим отговор на този въпрос. Първо, каква е историята.

На 16 април 1925 г. е извършен най-големият атентат в историята на България. Клисарят на църквата Петър Задгорски е вербуван за тази цел от Военното крило на Българската комунистическа партия – на практика терористична организация, отговаряща на и финансирана директно от СССР с една цел – премахване на законната власт и превръщането на държавата в съветски сателит. Задгорски помага за внасянето на 25 кг. експлозив в църквата.

Два дни по-рано – на 14 април, е убит пак до друга църква – св. Седмочисленици, о.з. генерал Константин Георгиев. Неговото убийство е част от плана – идеята е на неговото погребение, на което ще бъде събран целия държавен елит, да бъде извършен атентатът, с който да бъде извършен държавен преврат.

Службата на 16-ти се води от митрополит Стефан – бъдещият екзарх, същият, който ще участва на предна линия в спасяването на българските евреи.

В 15:20 избухва взривът. Експлозивът е поставен под кубето на църквата, до него има и бутилка сярна киселина, която допълнително да създаде облак от серни съединения, които да задушат евентуалните оцелели след взривната вълна и отломките.

Загиват 150 човека, а ранените са над 500. В един атентат, дело на етнически българи, България губи повече висши офицери, отколкото е загубила по време на всички други войни за национално обединение – Сръбско-българска, Първа Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. С нетипичната си дръзновеност и агресия новината предизвиква истински шок за тогавашната европейска общественост.

Самият мащаб не е просто най-значимото в нея. Атентатът е значим по същата причина поради която до ден-днешен се неглижира и замита под килима. Това се прави, защото той е открита проява на агресия на Съветския съюз спрямо България. Една страна, към която България е поддържала изцяло мирни намерения до този момент.

Атентатът пробива голяма дупка в тезата за братските отношения между Русия и България с вероломството, коварността и преднамереността си. Тази дупка дори и до наши дни е нежелана и премълчавана от много хора с власт в България, до голяма степен, защото техните лични интереси влизат в остър и траен конфликт с нуждата на България да отстоява своят национален суверинитет спрямо Руската федерация.

Подобни противоречия са видими и в наши дни в пълната (все още) енергийна зависимост на наглед про-европейска и натовска България спрямо Русия. Видими са в множеството мащабни енергийни проекти за милиарди с неясна рентабилност и смисъл – от АЕЦ Белене, до Турски поток. По различни оценки от сериозни проучвания, вкл. и т.нар. Kremlin’s Playbook, около 20% от БВП на България зависи от руските интереси у нас.

И покрай всичките тези милиарди и милиони има множество хора, които ще се борят до последно за своя отрязък в пая и за своя кокал с всичките си усилия на които са способни.

Те могат да стоят много нависоко, да имат сериозни постове. Могат много да обясняват, как мислят за бъдещето на България. Как работят за добрите отношения с Русия, на която разбира се, дължим толкова много. И както видяхме наскоро – могат дори да имат много набожен вид. Нищо, че носят червен конец.

В навечерието на Разпети Петък, днешният Велики Четвъртък с атентата на св. Неделя отбелязваме и нашата си скромна, но пак така трагично национално Разпятие.

Нека милостивия Бог да помилва и прости тези, които не са продали братята и сестрите си и да ги въведе в Небесното си царство.