Уважаеми приятели, помните ли края на Николае Чаушеску и безславния му разстрел? Причината за бързия край беше в обявения от Горбачов курс за реформи, гласност и перестройка. Казвам го, защото днес отново сме в епоха на перестройка, защото какво е обявеното от САЩ отказване от цензура, ако не същата горбачова „гласност“ – т.е. оттегляне на цензурата върху информационния обмен и гражданите?
Не всички се съобразиха с отказа на сатрапа СССР да бъде сатрап измежду подвласните му. На първо място беше Чаушеску, който, след обявения от Горбачов курс към отказ от системата на източноевропейския комунизъм стана още по-голям комунист и още по-голям тиранин – съдбата на захвърления от сюзерена колониален подопечен питомец.
Подобно е поведението в момента на британския премиер Кийр Стармър, германския канцлер в оставка Мартин Шулц и в някаква степен на Урсула фон Дер Лайен и Еманюел Макрон – след като големият титуляр на ситемата, в която те са подчинени, САЩ, кръмко обяви „гласност“ и край на старата система, малките подопечни надолу по йерархията, подобно на Чаушеску някога, се втвърдиха и се озъбиха още повече.
Те искат още по-голяма цензура, още по-големи демонстрации на привързаност към функциите и ценностите на старата система, тази, на която титуляра на системата обяви край.
Какво ги очаква горните тогава? Ами, съдбата на Чаушеску, естетвено. Инатът не води до нищо добро, особено когато го няма големият брат, наложил системата, да ти пази гърба. Това е и причината за беса на Стармър и за още по-големия натиск върху народите си, упражняван от колониалните протежета на уокизма в Европа.
Този инат обаче неизбежно ще им опре гърбовете до стената, ако не последват примера на големия брат и не се откажат от държавното насилие, цензурата и тиранията над народите си.
Още нещо – подобно на горбачовия СССР, системата фалира, което предизвика промяната и повика Тръмп на власт. Тя не фалира икономически, тя фалира морално и защото никой повече не вярваше в кредото ѝ, то не работеше, и както Горбачов първо поиска Гласност, а после Перестройка, американското общество поиска първо гласност – т.е. без цензура и контролирани медии, а после и перестройка – т.е. в техния случай, създаване на мериторкатична обществена система, която да замени идеологическата ценностна система, базирана на идеологии – на т.нар. уокизъм, който и беше идеология.
Какво следва? Зарежете всякакви илюзии, че Тръмп е временен и че старите идеологически постулати ще се върнат, че ще има реставрация на уокизма, след 4 години.
Няма. Защо? Защото те вече веднъж се върнаха, преди 4 години, в лицето на Байдън и управлението му, това беше опитът на уокизма след Тръмп 2016-2020 да върне обратно обществото в рамките на уокистката идеологическа система. И с връщането на Тръмп на власт, през 2024-а, този опит за реставрация, олицетворяван от байдън, показа, че се е провалил, не можеш да върнеш времето назад – това беше все едно някой да върне обратно източноевропейския комунизъм в ссср след падането на Горбачов – няма, край, не може да се случи – на всички със здрав разум ни е ясно, че системата беше приключила с Горбачов – и сега е така.
С Байдън, преди 4 години, САЩ се опитаха да се върнат в коловоза на уокизма, обратно, заради това и някой крайности в уокизма им през 2020-2024. Те свършиха, този опит за реставрация на старото прилючи с изборите през ноември 2024-а. Не можеш да спреш новото, когато на старото му е минало времето. Не можеш.
Поради което Стрармър и Макрон и германският полителит са в безумно жалката роля на Чаушеску през 1989-а – мразещи народите си играчки на големия суверен, отказал се от тях и играта си, които ги чака или скриване в миша дупка или изправяне пред стената, ако успеят да вбесят обществата си достатъчно. Забравете вече, няма да се върне уокизма повече. Той се опита да се върне, през байдън, и не успя. Идва новото. Който си живее с други илюзии, го чака съдбата на чаушеску през 89-а. Образно казано, надявам се. А се надявам да е образно, щото съм хуманист. За нищо друго.
П.С. – сега още българското общество се ослушва, да види накъде духа вятърът, снижило се е като Бай Тошо по перестройката.
Само гледайте какво ще е след година отсега, когато на албанските реотани от либералния прогресивитет им светне, че промените са неогратими и няма връщане назад. Само гледайте как ще си се катерят един на друг по гърбовете любимите ни либерал прогресисти от всички обществени страти да се качат на Тръмп-влака. Подритвайки се един друг и хапейки се кой е по-по-най-тръмпист, какъвто винаги им е бил навика.
И пак тях ще гледате по телевизиите и четете по медиите, че и в парламента, този път да славославят тръмп и да врещят по ужасите на уокизма. Пак тях и само тях, няма други.
Не преставам да се учудвам, как иначе умни и образовани люде се прехласват по Тръмп.
Уважаваният от мен автор, представя Тръмп като „новото“.
Нима!?! Няма как, един 78 годишен човек да е носител или даже символ на „новото“. Биологически е невъзможно. „Новото“ се крие за абсурдната фигура на новия/стар американски президент и това ново са технологичните гиганти от Силициевата долина, чието лице е Илон Мъск и надничащия зад неговото рамо Питър Тийл. Единият със синдром на Аспергер, другият заклет хомосексуалист и изявен мизантроп. Какво „ново“ носят те – не мисля, че ще ни хареса. Но и трябва да разберем, че във вечната борба между „ново“ и „старо“ има две движещи сили – надежда и страх. Страхът от „новото“ е в основата на изборните резултати от президентските избори. Този страх беше яхнат от Мъск и компания, които с цел икономия на време използваха вече създадения политически проект Тръмп и MAGA.
А това, което предстои ще е борба не между „новото“ (което е уок-културата) и някакви консервативни ценности, за каквата борба фантазират доста хора, а нещо доста различно. Борба между дигиталните възможности за манипулиране на общественото мнения (и контрол над хората) и използването на човешката сексуалност, тази така мощна човешка черта, като политически инструмент (уок-културата). Да не забравяме, че тази, уж модерна култура, се появява през 20-те години на ХХ-ти век в главите на левите Маркузе и компания. И на нея са необходими кажи речи 100 години, за да постигне политическите си успехи, на които сме (или бяхме) свидетели сега. Което ще рече, че има сериозни постаменти, здрава база, която фамозният Тръмп няма да разруши лесно с президентски указ в болшевишки стил. Но мен ме притеснява много повече, какво ли политическо изчадие ще се пръкне в психически обременените господари на Силициевата долина. Дали постоянно увеличаващата се бройка на човешките полове, няма да бъде мил спомен, докато чиповете в мозъка ни, ни превръщат буквално в зомбита?
Нещата, мили приятели, съвсем не са еднозначни.