На 20 април 2020 г. група граждани излязохме с открито писмо до институциите, медиите и гражданите на България. В него настояхме да бъде създаден публичен регистър в интернет на всички разходи, свързани с извънредното положение в реално време, както и да се публикуват ежемесечни отчети, които да обосновават направените разходи, и да ги свързват с постигнатите резултати.
Призовахме за пълна прозрачност на разходите по справяне с коронавируса, защото имаме горчив опит. Много богат горчив опит – с формална или никаква отчетност за какво се харчат нашите пари. Заради пасивността на гражданите и неморалността на политиците тази лоша практика се превърна в неписан закон. Лошите времена обаче са чудесен повод да променим лошите закони. И да принудим политиците да станат по-добри, за да управляват по-добре.
Разира се, понятия като добро и зло са от сферата на морала. А сигурно ви е омръзнало да слушате, че моралът не е предназначен за политиката. Че политиката има свой критерий за добро и зло, и че този критерий е общото благо.
Да кажем, че е така. Само по себе си „общото благо“ е неопределено и неопределимо понятие, но нека го използваме за краткост. Едно общо благо трябва да е благо за всички. Няма по-универсално благо от човешкия живот. Щом политиците работят за общото благо, значи работят за това всички да сме живи и здрави. Но дори и да не работят, което е общият случай, ние пак оцеляваме – въпреки тях. Те оцеляват благодарение на нас.
Следователно това, което ни помага да живеем добре и ни прави щастливи, е добро. Това, което ни пречи, и ни прави нещастни, е зло.
Кражбата определено ни пречи да живеем добре. Тогава въздържането от кражба е част от общото благо. И понеже българските политици никога не са работили за общото благо, трябва да им помогнем да започнат, като ограничим възможността им да крадат.
Забраната е от библейско време. Осмата божа заповед е категорична: „Не кради!“
В Евангелие на Матея е описан и механизмът за контрол: „Което ви говоря на тъмно, оповестете го на светло, което чуете на ухо, разгласявайте го от покривите“ (Мат. 10:27).
Другото е смъртен грях и се гори в ада заради него. Това би трябвало да плаши набожни хора като премиера повече от земното правосъдие, което те докато са на власт, успешно избягват.
[youtube https://www.youtube.com/watch?v=nxTaCTrH6Q4&w=560&h=315]
Да поискаме да отчитат парите, които харчат, за да спасят живота и опазят здравето ни, е равносилно на това да върнем морала в политиката. По принцип подобни неща прави църквата. Когато отказва, или когато е загубила авторитета си, я замества обществото. И по-точно – гражданите в това общество. Бавно, постепенно, стъпка по стъпка. Докато постепенно сред достатъчно голяма част от въпросното общество не се утвърди морал, който мотивира хората да се оправят сами в живота. Когато се появят достатъчно граждани с такъв морал, ще се появяват и достатъмо политици, готови да го спазват, за да бъдат избрани.
20 април 2020: денят, в който в Копривщица пуква първата пушка на Априлското въстание. Това е национална революция. Ние призоваме за морална революция! Моралната революция е най-трудната, най-взискателната, най-радикалната форма на бунт, но именно това е задачата, която трябва да се извърши днес. И то без забавяне, ако искаме да запазим свободата си.
Но свободата, казваше Рейгън, „не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“
