Клуб Просперитет: Нека бъде Светлина!

Време за четене: 2 минути

На 20 април 2020 г. група граждани излязохме с открито писмо до институциите, медиите и гражданите на България. В него настояхме да бъде създаден публичен регистър в интернет на всички разходи, свързани с извънредното положение в реално време, както и да се публикуват ежемесечни отчети, които да обосновават направените разходи, и да ги свързват с постигнатите резултати.

Призовахме за пълна прозрачност на разходите по справяне с коронавируса, защото имаме горчив опит. Много богат горчив опит – с формална или никаква отчетност за какво се харчат нашите пари. Заради пасивността на гражданите и неморалността на политиците тази лоша практика се превърна в неписан закон. Лошите времена обаче са чудесен повод да променим лошите закони. И да принудим политиците да станат по-добри, за да управляват по-добре.

Разира се, понятия като добро и зло са от сферата на морала. А сигурно ви е омръзнало да слушате, че моралът не е предназначен за политиката. Че политиката има свой критерий за добро и зло, и че този критерий е общото благо.

Да кажем, че е така. Само по себе си „общото благо“ е неопределено и неопределимо понятие, но нека го използваме за краткост. Едно общо благо трябва да е благо за всички. Няма по-универсално благо от човешкия живот. Щом политиците работят за общото благо, значи работят за това всички да сме живи и здрави. Но дори и да не работят, което е общият случай, ние пак оцеляваме – въпреки тях. Те оцеляват благодарение на нас.

Следователно това, което ни помага да живеем добре и ни прави щастливи, е добро. Това, което ни пречи, и ни прави нещастни, е зло.

Кражбата определено ни пречи да живеем добре. Тогава въздържането от кражба е част от общото благо. И понеже българските политици никога не са работили за общото благо, трябва да им помогнем да започнат, като ограничим възможността им да крадат.

Забраната е от библейско време. Осмата божа заповед е категорична: „Не кради!“

В Евангелие на Матея е описан и механизмът за контрол: „Което ви говоря на тъмно, оповестете го на светло, което чуете на ухо, разгласявайте го от покривите“ (Мат. 10:27).

Другото е смъртен грях и се гори в ада заради него. Това би трябвало да плаши набожни хора като премиера повече от земното правосъдие, което те докато са на власт, успешно избягват.

Да поискаме да отчитат парите, които харчат, за да спасят живота и опазят здравето ни, е равносилно на това да върнем морала в политиката. По принцип подобни неща прави църквата. Когато отказва, или когато е загубила авторитета си, я замества обществото. И по-точно – гражданите в това общество. Бавно, постепенно, стъпка по стъпка. Докато постепенно сред достатъчно голяма част от въпросното общество не се утвърди морал, който мотивира хората да се оправят сами в живота. Когато се появят достатъчно граждани с такъв морал, ще се появяват и достатъмо политици, готови да го спазват, за да бъдат избрани.

20 април 2020: денят, в който в Копривщица пуква първата пушка на Априлското въстание. Това е национална революция. Ние призоваме за морална революция! Моралната революция е най-трудната, най-взискателната, най-радикалната форма на бунт, но именно това е задачата, която трябва да се извърши днес. И то без забавяне, ако искаме да запазим свободата си.

Но свободата, казваше Рейгън, „не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.