Крахът на Безсмъртния полк

Време за четене: 3 минути

От 2016 година в България се провежда шестие под гръмкото име „Безсмъртен полк„. Това пропагандно събитие, създадено от ПР екипа на руския президент Владимир Путин цели да катализира русофилските и прокомунистически емоции в страните, имали нещастието да попаднат в сферата на влияние на СССР след Втората световна война. Тази година обаче българските граждани им дадохме добър урок.

От години това събитие събира доста разноцветен антураж – започвайки от рускоезични и руски НПО като „Союз соотечествеников Болгарии“, Фондация „Безсмъртният полк“, Национално движение „Русофили“, до стари казионни организация от времето на комунистическата диктатура като Български антифашистки съюз и Съюз на ветераните от войните. Към тях се присъединяват и студентско движение „23 септември“, а от партиите през годините винаги има силно присъствие на депутати, членове и дори ръководители на БСП, АБВ на бившия президент Георги Първанов, „АТАКА“, а отскоро и „Възраждане“. Подкрепа има, естествено, и от руското посолство, често пращащо настоящия посланик и повечето дипломати.

През годините това широко обединение на старото ляво в България демонстрираше мускули всяка година на 9 май – празнувания от тях „День Победы“, тоест моментът, в който комунистическият СССР побеждава и окупира половин Европа, включително и България. Нарочно казвам старото ляво, защото новото ляво още се свени да идва на тези събития, редом до идеологическите си събратя. По други поводи, тяхната свенливост от честване на масовите убийства и концлагери обаче не ги спира.

Тази година обаче шествието им нямаше как да премине нормално. Две от партиите в Столичния общински съвет – ВМРО, а после и ДБ, поискаха шествието да бъде забранено. За съжаление, не успяха в тези си предложения и Маршът на ронещите сълзи по партизаните, кашкавала им, СССР, бай Тошо и преминалата им младост все пак щеше да се проведе. С група граждани решихме да направим всичко по силите си да им попречим и успяхме да им вгорчим до крайност деня.

След сблъсъците на 4 май, рокерската групировка „Нощните вълци“ и други доброволци започнаха денонощно да охраняват МОЧА. И като имам предвид денонощно, имам това предвид – възрастни мъже, без нищо по-добро за правене, висяха като прани гащи денонощия наред, в допълнение към няколкото патрулки с полицаи, пратени щедро от вътрешния министър и дългогодишен кадър на БСП Бойко Рашков. Тези огромни и наглед страшни мъжища също така бяха прекарали десетки часове да изтъркат огромния монумент на лъжата от всяка частичка „осквернение“ с графити.

Ние обаче се събрахме сутринта, когато някой вече бе ползвал дрон, за да нарисува украинското знаме върху самата скулптура, 40 метра нагоре и много извън обсега им. А ние просто се качихме, заобиколихме смаяните Нощни вълци и задраскахме лъжливия надпис, нагло твърдящ, че през 1944 г. СССР е освободил България от нещо, освен от законно избраното ни правителство, огромни суми пари и свободата ни.

Опънахме и транспарант „Не предавай Македония„, за да привлечем вниманието и да освежим паметта на българите кой бе зад дебългаризацията на българите в Македония – Вардарска, но и Пиринска – нещо, което ние никога няма да забравим и никога няма да простим.

Събирането ни бе изключително на български граждани, веещи единствено български знамена, за разлика от болезнено искащите да са руснаци.

За 10-та година се събрахме хора против това „честване“. Тази година бяхме група от 30-тина граждани, защото в работен ден, в работно време и това е много. Срещу нас бяха БСП, Възраждане, Руското посолство, Нощните вълци и половината жандармерия в София. И пак надраскахме паметника на лъжата, зачерквайки позорния надпис, че някой ни е освободил, въпреки охраната от уж жестоки и силни рокери.

Въпреки численото превъзходство, жандармерията бе тази, която спаси отсрещната страна. Аз, понеже съм с твърда шопско-македонска глава, счупих дървената дръжка на едно знаме и само тя пострада. Още сума знамена им бастисахме, както и доста символи. Освиркахме им всички лъжи и пяхме хубавия ни стар химн „Шуми Марица“.

София не е червена.

Сподели
Default image
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply