България отказва гражданство на Ридван Караходжа

Време за четене: 5 минути

Риван Караходжа. Снимка: Фейсбук профила му

Целта на националната държава е да защитава интересите на народа, който я съставя. Тя трябва да защитава и интересите на членовете на държавотворческия етнос, независимо дали са в границите или извън тях. Поредният отказ на Съвета по гражданство да предостави гражданство на България като историческа родина, този път на нашия сънародник Ридван Караходжа от южнородопското село Пулево, Ксантийско (Западна Тракия), Гърция е провал на нашата държава.

Отчитаме факта, че в България няма програмен или нормативен документ, в който да е заявено, че всички българи зад граница трябва да станат български граждани. Въпреки това реагираме именно срещу този отказ, защото Ридван Караходжа е представител на най-изоставената от днешната българска държава задгранична българска общност – тази на българите мюсюлмани в Западна Тракия. Не ни е известно нито един български държавник след 1989 г. да е изразил дори и с една дума подкрепата си за нея. Ако греша, моля, поправете ме с пример!

Независимо, че Западна Тракия днес се намира в Гърция, от 1912 до 1919 г. районът е неразделна част от територията на Царство България, а всички негови жители са български поданици. Етническите българи в Северна Гърция към днешна дата са около 180 хиляди души.

След края на Първата световна война в българското Беломорие, съгласно Ньойския мирен договор, се установява автономен режим начело с френския генерал Шарпи. През този период започва масовото изселване на българското население от Западна Тракия. При преброяването в Междусъюзническа Тракия през 1920 г. са регистрирани 80 893 българи, като от тях 11 739 са българи мюсюлмани. През 20-те години на ХХ в. българите християни в Западна Тракия окончателно са изгонени от гръцките власти и там остават само българите мюсюлмани. Всички те имат мюсюлмански имена, но майчиният им език, носии, обичаи, топонимия, народни песни и танци са български.

Днес в Западна Тракия има около 40 хил. българи мюсюлмани и те представляват 33% от цялото мюсюлманско население на областта. Дълги години със съдействието на гръцките власти тези етнически българи бяха подлагани на турцизация, в т.ч. и задължително изучаване на чуждия за тях турски език. През последните 20-30 години Гърция си даде сметка, че сама създава един задълбочаващ се проблем, но вместо да разреши изучаването на български език като майчин, тя на базата на местния български диалект започна да създава нов „помашки“ език и ново „помашко“ самосъзнание.

Всичко това става под носа и при пълното бездействие на българската държава, която не отчита факта, че тези хора имат свои роднини в България. С отварянето на границата родовите контакти са все по-чести, а това влияе и върху етно-политическите процеси отсам границата в българската част на Родопите.
Една част от интелектуалците и лидерите на общността на българите мюсюлмани в Западна Тракия знаят българския си произход. Част от тях са посетили османските архиви в Турция и са открили документи за родните си села. Знаят през кой период е станало приемането на исляма, знаят и имената на предците си преди помюсюлманчването. Това са български, а не гръцки имена. Страхът обаче все още ги сковава и те не смеят да говорят публично за всичко това, въпреки че всички живеем в обединена и демократична Европа.

Един-единствен човек открито надигна глас в защита на истината и това е именно Ридван Караходжа. Той е първата бяла лястовица в Южните Родопи. Той говори перфектно както българския южнородопски диалект, така и българския книжовен език, който сам е учил. Чете свободно български книги и периодичен печат и има ярко изразено, нескривано от никого в Гърция българско самосъзнание. Дори на профилната си снимка във Фейсбук е сложил българския трикольор. Ридван Караходжа със своите ограничени лични средства поддържа сайт на български и гръцки език, в който публикува свои позиции по исторически въпроси, вземани от български издания, които много често са в разрез с официалната гръцка историография.

Точно на него Съветът по гражданство отказа да уважи молбата му за предоставяне на българско гражданство. И това въпреки че Ридван приложи документи, че предците му през периода 1941-1944 г. са били смятани от българската държава за лица от българска народност и са били български поданици.

Искам да обърна внимание върху странния факт, че предложението за отказ е направено от Дирекция „Миграция“ на МВР. Компетенциите на тази национална специализирана структура са регулиране и контрол на миграционните процеси на чужденците, пребиваващи в Република България и тяхното административно обслужване. По отношение на кандидатите за българско гражданство прави проверки в специализираните бази данни дали е налице нарушаване на Шенгенското законодателство. Точно тук трябва да се има предвид, че Ридван Караходжа е гръцки гражданин по рождение, т.е. със свободно придвижване в Шенгенското пространство. В този случай тезата, че това е поредният кандидат, който иска българско гражданство само за да пътува по-лесно, е просто несъстоятелна. А ако говорим за съдимост, трябва да кажем, че Ридван Караходжа е съден като учител, защото е отказал да преподава турски език, който не разбира, на децата българчета мюсюлмани в района, защото не им е майчин и те също не го разбират. Тук не виждаме нищо престъпно, а по-скоро похвално. Очевидно е, че изразеното от Дирекция „Миграция“ на МВР отрицателно становище е извън рамките на служебните задължения и отговорност на тази специализирана структура, за което трябва да се потърси отговорност!

Ако Ридван Караходжа по някакъв начин е застрашавал националната ни сигурност, това трябва да бъде казано от представителя на ДАНС в Съвета по гражданство, но в справката на сайта на Дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието такава информация няма, т.е. няма данни ДАНС да възразява. Ако пък Ридван Караходжа с дейността си застрашава двустранните българо-гръцки или българо-турски отношения, това становище трябва да бъде съобщено от представителя на МВнР. Ако застрашава здравния статус на българското население, позиция трябва да заеме представителя на Министерство на здравеопазването и т.н.

Като български гражданин констатирам, че с това решение на Съвета по гражданство се нанася удар по авторитета и човешкото достойнство на най-изявения борец срещу турцизацията и гърцизацията на българите мюсюлмани в Западна Тракия и по този начин на практика се подкрепя този процес. Даваме си сметка, че Турция и Гърция имат своите интереси и лостове за влияние в България, но нашата страна също трябва да има такива, трябва да защити Родопите, поради което извършената несправедливост трябва да бъде поправена.

В отворено писмо аз и група граждани се обърнахме към представители на правителството, надявайки се Съветът по гражданство да преразгледа решението си, с което на българския патриот Ридван Караходжа се отказва да придобие българско гражданство. Знаем, че досега няма подобна практика, но и никъде в закона не е казано, че не може да има! Българските национални интереси са по-висши от каквато и да било практика със съмнителни последици!

Тук искам да заявя, че на базата на публикации в медиите направих анализ на възможните действителни причини за отказ. Дори и реално да съществуват такива, има достатъчно механизми, с които те могат да бъдат преодолени. В същото време негативният ефект от отказа е много по-голям, той не засяга само българите мюсюлмани в Южните Родопи, но и българите мюсюлмани на българска територия. Именно поради този факт се създава тревожното усещане, че с решението на Съвета по гражданство са обслужени чужди интереси!

В по-широк план смятам, че е крайно време в България да се създаде орган, който ефективно да формира и координира държавната ни политика към българите в чужбина и преценява тежестта на отделните положителни и отрицателни страни при комбинираното въздействие на редица фактори. За тази цел се нуждаем от разработването на стратегически проекти за бъдещето на българската диаспора, за възможностите за нейната мобилизация и взаимодействие с българската държава с цел създаване на общо българско социокултурно пространство. Само по този начин българските задгранични общности могат да бъдат не само демографски или трудов резерв, но и външнополитически инструмент, с който да нарасне геополитическото значение на България.

Facebook Comments

1 Comment

  1. Крайно тъпа и недалновидна политика на българската държава!Трябва да се борим за всеки българин извън България,особено такива,които могат да поведат след себе си и много други, все още неосъзнати или уплашеми българи!Стига бюрокрация и корупция при възстановяване на българското гражданство на нашите сънародници!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.