Вълните на Бялото море. Снимка: авторът
Това е БѢло море. За пръв път го видях преди 34 години и го обикнах за цял живот. Оттогава идвам при него винаги, когато мога. Надявам се да продължа така още много време. През всички тези години морето си е все така хубаво, разбира се, но обстановката бавно се променя. И то за добро!
В началото наоколо рядко можеше да се чуе българска реч – било от местни, било от приходящи. Постепенно все повече българи започнаха да идват, а след падането на визите направо имаше бум. В последното десетилетие то почти успя да се превърне в това, което е било векове наред – едно българско море.
Десетки хиляди нашенци си закупиха къщи, имоти, земя, отвориха бизнеси, завъртяха търговия. Има български магазини, фирми, надписи, менютата са на български език. Стотици хиляди българи летуват на неговите красиви плажове, обикалят забележителностите.
Старите български градове Солун, Костур, Воден, Лерин, Кукуш, Енидже Вардар, Сяр, Кавала, Драма, Скеча, Дедеагач, Гюмюрджина се радват да посрещат хиляди български туристи.
Много от тях просто посещават родните места на своите баби и дядовци, насилствено прогонени оттук в бурните времена на отминалия век.
След десетилетията на преследвания и забрани навсякъде в тези градове, а особено из околните им села, вече може свободно да се говори на български. Красивият беломорски диалект все още е запазен от местните, въпреки всички опити да бъде заличен. Ако не вярвате, просто проверете на място. Аз самият не знам гръцки, но съм се разбирал прекрасно на десетки места. Съхранени са и българските песни, танци и носии, които могат да се видят и чуят по фестивали и събори.
Нашата държава е огромен длъжник на нашенците в Беломорието и трябва да изискаме от нея да положи усилия за поддържане на българското културно-историческо наследство, укрепване на връзките, съдействие за културно сътрудничество и съвместни прояви, медийно присъствие. Може да започне с нещо просто и конкретно, за което се говори под сурдинка от години, но нищо не се прави – с изграждането на паметник на великия български революционер Гоце Делчев на лобното му място в село Баница, а защо не и в родният му град Кукуш.
От какво ни е страх, нали сме независима държава, членка на ЕС?
Докато чакаме на властта това да се случи, можем свободно да полагаме лични усилия – както е правел и Гоце. Да продължаваме да идваме тук, да общуваме с нашенците, да ги подкрепяме, да търсим и посещаваме българските светини, като гроба на славния цар Самуил, например. Да си връщаме присъствието по тези прекрасни земи, които винаги са били естествената морска граница на обитаване на българския народ.
За себе си мога да кажа, че го правя, и то отдавна. Радвам се, че през годините успях да запаля и много приятели и познати. А след като най-после влезем в Шенген, тази ненужна граница реално ще отпадне и всичко ще си дойде на мястото.
Държавните регулации срещу Airbnb