Въпросът кой, кога, как и дали да има право на глас в обществените дела е стар колкото цивилизацията и има множество модели, както исторически, така и от художествената литература. Безспорно интересен мисловен експеримент представлява романът на Робърт Хайнлайн „Звездните рейнджъри„. Нека се опитаме да поразсъждаваме върху основната му теза – че право на глас трябва да имат само заслужилите го, както и дали подобни ограничения биха били полезни за нас.
Един от най-интересните и големи умове във фантастиката от миналия век, Хайнлайн работи върху другата си важна книга „Странник в странна страна„, когато вижда във вестника обява за едностранно отказване на САЩ от ядрените тестове. Тази безобразна наивност толкова го ядосва, че той публикува контраобява във вестника и създава група, която настоява за продължаване на ядрените тестове. След като извършва това дело, той спира работата върху Странника и написва „Звездните рейнджъри“. В началото, тя е писана като юношески роман, но редакторът му отказва този вариант и тя е преработена в роман за възрастни.
И двете му големи книги – Странника и Рейнджърите са наричани от самия „Хайнлайн“ мисловни експерименти, а не защита на определени тези. И ако Странника е върхът на пацифизма, то Рейнджърите са изведен до крайност идеал на милитаризма, личната отговорност и личната саможертва при нужда.
„Звездните рейнджъри“ първоначално е публикувана като поредица от разкази през 1959 г., а през 1960 г. е издадена в самостоятелна книга. По книгата има и филм от 1997 г. на режисьора Пол Верховен, но макар и забавен, той бледнее като сюжет пред историята на романа. В него ние разглеждаме кариерата на Джони Рико, филипинец, който живее в Буенос Айрес, сам решава да се запише в Моторизираната Пехота – високотехнологичен вариант на американските морски пехотинци. Причините за този му избор са две – за да спечели любовта на своята избраница и за да стане пълноправен гражданин, който може да гласува.
Книгата е много повече за обучението на Рико, отколкото за самата война с извънземните. Книгата е една дълга лекция от поредица от умни, опитни мъже, които разказват на неопитния младеж какви са задълженията на един военен и на един гражданин.
А излизайки от тази фикция, самото универсално избирателно право е относително нов феномен в демокрациите. Преди суфражетките да извоюват избирателно право за жените, дори не всички мъже са имали право на глас. Вие можете ли да обясните защо фактът, че сте се родили преди повече от 18 години, без да сте доказали, че сте способен и кадърен член на обществото, трябва да ви дава правото да гласувате в една демокрация? Гласувайки, вие взимате решения за чужди съдби – и така упражнявате насилие спрямо малцинството. Защо смятаме, че изборното право трябва да бъде универсално? Половината от имащите право на глас българи не упражняват това свое право.
Нещо дадено даром няма стойност, и с него няма да се постъпва и отнася отговорно. Измисленото общество на Хайнлайн дели хората на цивилни и граждани. Единствената разлика между едните и другите в социално отношение е, че цивилните нямат право да участват в демократичния процес, те нямат право на глас и нямат право да се кандидатират за публичен пост. Пътят към получаване на гражданство е отворен и достъпен за всеки – желаещият да стане гражданин и да заслужи правото на глас трябва да положи минимум от две години държавна служба, включваща неприятни, трудни, сложни и животозастрашаващи задачи, целящи да отсеят житото от плявата.
Преди универсалното избирателно право, когато е съществувал в множество демокрации имотен ценз, тревогата е била, че бедните просто ще гласуват да се отнеме и преразпредели всичко на богатите, и че те ще спечелят, понеже ще са мнозинство. Популярен израз за демокрацията я описва като два вълка и овца, които гласуват какво да се вечеря. Друг популярен израз пък допълва метафората, твърдейки, че добре функционираща демокрация е тази, в която овцата е въоръжена. Правилното функциониране на обществата ни налага овце и вълци да могат да живеят, без пристрастията на едните да бъдат наложени на другите.
В света на Хайнлайн държавната служба представлява изпитание и полученото в резултат изборно право вече е спечелено, отвоювано. То е заслужено, а не дадено. Очаква се, че носителят на избирателно право ще борави по-отговорно с него, след като го е спечелил, а не му се е полагало по рождение.
Обществото на Хайнлайн намира държавна служба за всеки, който желае да заслужи изборното право, независимо дори от физически и умствени недъзи. Хайнлайн задълбава в конкретна форма на отбиване на държавната служба с цел придобиване на гражданство – военната служба. Военните, които след необходимата за придобиване на гражданство двугодишна служба изберат да продължат с професионална военна кариера, продължават да нямат право на глас, докато са в униформа. Това е от съществено значение и е неколкократно подчертано – защото биха могли да гласуват егоистично и противно на обществения интерес, за да си издействат по-лека служба.
В демократично общество нашият глас засяга всички. Макар всички да сме пристрастни, бидейки просто хора, при вземане на решения, касаещи всички, трябва да се стреми да избягваме пристрастията. Характерно е за хора, групирани по определени категории, да гласуват в интерес на групите, към които принадлежат. Бедните ще гласуват да се преразпредели богатството на богатите, богатите ще гласуват за ниски данъци за себе си. Военните, които обикновено са наясно с реалностите на войната и последствията от нея, ще гласуват против война с агресивен и опасен съсед. Държавните служители ще гласуват за запазване и разширяване на държавната администрация и против всякакви съкращения на своите привилегии.
В България над половин милион души са наети в публичния (правителствения) сектор. Те са превърнати в гарантиран електорат за който е на власт в дадения момент. Имаме достатъчно примери за това как наетите на трудов договор директно от държавата, но и работещите в частния сектор, изпълняващи поръчки за държавата, биват използвани от настоящата власт да парадира с обществена подкрепа, или гласуват под строй за статуквото.
Който и да е на власт в момента ще има склонността да попълва държавната администрация с политически назначения, а не с експертни кадри, които да са негови гарантирани гласоподаватели, заедно със семействата им. Те биха били пристрастни при упражняването на правото си на глас. В действителност гласуват сами за себе си, и тенденцията би била към циментиране на която и да е власт. Държавната администрация, оставена да гласува сама за себе си, ще гласува да запази собствената си служба, ще гласува за още от себе си, за безкрайно възпроизвеждане на бюрокрацията.
Не се отчайвате от това, скъпи съ-данъкоплатци, решение на този проблем има и то е вдъхновено именно от Рейнджърите. Заемащите държавни длъжности трябва да нямат право на глас, докато са на държавна служба. Заемането на държавна служба е доброволно, а поставилият се в служба на обществото трябва да оставя обществото да преценява колко добре му служи, вместо да си гласува сам доверие да продължи. Тогава валидацията за успеха на една власт и качеството на работа на подчинената ѝ администрация, и мандатът за нейното продължаване ще бъдат външни, а не вътрешни, а възможността за политически назначения и политическа зависимост на кадрите в държавната администрация от настоящата власт би била ограничена.
Много фактологични грешки има тук някои значителни.
1. Странникът не е пацифистична книга, има примери когато пацифистите директно ликвидират някой който се опитва да им навреди. Накрая главният герой ползва пацифизъм, но идеята е по-скоро в саможертвата отколкото в пацифизма
2. Доказването на способности и кадърност няма нищо общо с правото на глас. Всъщност в една от лекциите които героят посещава директно се обсъжда това. Въпросът не е дали си кадърен а дали си показал нужните морални качества – да поставиш интересите на обществото над своите лични. Същото важи и за даденото даром – не е това причината според книгата