Какви трябва да са държавната телевизия и радио?

Време за четене: 5 минути

През последните няколко дни мои познати се възмутиха от две неща – първото бе публикация в „Списание 8“, оспорваща ефективността на маските като предпазно средство срещу инфекциозни заболявания. Второто бе партньорството на известен бранд за облекло с влогъра Слави от The Clashers под надслов „Да започнем училище с повече знания“. Че както публикациите на „Списание 8“, така и видео изявите на Клошъра са често пъти далече от разбирането за научния процес и популяризацията на познанието, това го разбира всеки образован човек с развито критично мислене. Съответно, напълно очаквано, се надигат и оплаквания: докога ще ги търпим?

Да се дразниш на факта, че т.нар. „жълти“ научни издания се радват на по-широка популярност и посещаемост от по-сериозните и верни на фактологията сайтове, е напълно разбираемо, но то не е по-различно от раздразнението ни от конвенционалните „жълти медии“, които ни дразнят с нискокачествените си текстове и заглавия с главни букви. И в двата случая коренът на проблема е един и същ – тези издания се продават, защото се харесват и ценят от широките народни маси. Дори да приемем хипотетично, че всички пострадали подадат съдебни искове срещу „свинските медии“, спечелят делата и въпросните „медии“ се сринат заради невъзможността да плащат обезщетенията, това няма да реши проблема. Тези ще изчезнат, други ще дойдат на тяхно място. Простият пазарен принцип на търсенето и предлагането диктува, че докато търсенето го има, винаги ще има някой, който ще предлага сходна услуга и ще печели пари от това.

Ако една съществена част от хората търсят и с охота консумират нискокачествени текстове или видеоматериали, това означава, че вкусът им е такъв. Опитът показва, че със забрани нищо няма да се постигне – дори и дадено нещо да бъде изведено извън закона, то ще продължи да се разпространява на „черния“ пазар.

Но не бива да си мислим, че държавата е с вързани ръце и нищо не може да се направи. Неслучайно съществуват държавни медии като БНТ и БНР – и ако се съгласим, че вкусът на въпросната част от хората е лош, тези информационни източници могат (и би следвало) да се използват за формирането на добър вкус. Ако това не се случва, значи е дошло време за реформи на държавните радио и телевизия и бих могъл да заявя, че на изборите ще подкрепя тези кандидати за политици, които ще предложат смели идеи за реформи. Ето какви са моите идеи:

Първо – следва да се забрани каквото и да е споменаване на думичката рейтинг, когато става въпрос за държавните медии. Отново подчертавам – ролята им е да възпитават вкусове, а не да следват приумиците на масите. Аргументът „ама то това предаване няма да се гледа“ е абсурден – ако предаването е стойностно, излъчва ценни послания и същевременно е достатъчно увлекателно, за да привлича поне едно стабилно ядро, то ще се гледа. Да, може да му трябва повече време, за да набере по-сериозна гледаемост извън представителите на стабилното ядро, но държавната телевизия затова е държавна – за да не се съобразява с времевите ограничения, налагани от пазара.

Заговаряйки за предавания, какви формати трябва да предлагат родните медии?

Крайно време е да има ежеседмично предаване за наука и технологии. За истинска наука, а не това, което имаме под формата на „Новото познание“ със Стойчо Керев, определяно като предаване за „мистика, наука и конспиративни теории“. Вижте само някои от заглавията като „Загадъчният бермудски триъгълник“, „Астрологът Силва Дончева за събитията в наши дни“, „Посланията на Бог“, „Древният магурски хороскоп“. Ако едно предаване ни предоставя материали за астрология, но не и за астрономия, можете сами да се досетите доколко научно е то.

Но това не означава, че в държавните медии вече няма стойностни формати. Веднага се сещам за страхотното предаване „Лабиринти на познанието“ по програма „Христо Ботев“ на БНР, което редовно излъчва информация за текущите космически мисии, за астрономия, за флората и фауната на България, за последните открития в областта на медицината и за именити български учени. Друг прекрасен формат, който съществуваше до есента на миналата година, бе „Младите иноватори“ по БНТ. Участвал съм и в двете предавания, като винаги съм бил доволен от гостуванията си. Но забележете – „Младите иноватори“ не се излъчваше по Първа програма, а по БНТ2, и то в 19:00 ч. вечер, когато хората по навик гледат новинарски емисии. Дори във Фейсбук страницата на предаването има едва около 700-тина почитатели – очевидно за телевията не е приоритетно да бъде развито присъствието на това предаване в социалните медии.

Затова казвам – в България трябва да има предавания за истинска наука, които да се излъчват в т.нар. „гледаеми“ часове – т.е. сутрин, след работно време или в почивните дни, когато хората имат възможността да гледат телевизия. Тези предавания следва да се водят от български водещи – нищо лично към Нийл Тайсън и световните водещи, но те водят предавания съобразно характеристиките и психологията на западната аудитория, докато нашата култура си има своите особености, изискващи специфичен подход. Второто важно нещо – предаването следва да акцентира върху българските учени и родните открития, или ако се коментира чуждестранно откритие, задължително да се кани българин, който е специалист в съответната област.

Въобще държавната телевизия, а и радиото трябва да акцентират върху българското, за да може да бъде изпълнена една от най-важните задачи, що се касае до възпитаването на вкуса. С огромно съжаление го казвам – една известна част от българите не са патриоти (или са патриоти само на думи), битува схващането „че ако е българин, въобще не ми го хвали“. Убеден съм, че качествени предавания със сериозен подбор на участниците могат да спомогнат драстично за намаляването на влиянието на това вредно разбиране.
Затова в държавната телевизия трябва да има задължителна киновечер с български филми, както и предавания за българско кино. Приятно впечатление ми направи, че българските филми все още присъстват в програмата на БНТ, но трябва да има и предавания с дискусия по тях – особено когато се излъчват по-стари филми, за да се гради приемственост с младите поколения. Още си спомням прекрасното предаване „Понеделник 8 1/2“, което беше много популярно, когато бях дете, всички мои баби го гледаха, а покрай тях и аз – и каква огромна празнота се отвори, когато отпадна от телевизионния ефир.

Думичката Холивуд е втората след рейтинг, която трябва да се премахне. И въобще не ме интересуват проблемите с Оскарите в последно време и това, че наградите трябва да се връчват единствено ако във филмите има гей двойки, трансджендъри или представители на различни малцинства. Това са проблеми на западния свят, а не наши. Отново повтарям, че нашата култура е различна и има своите специфики. Не е нужно да копираме всичко от запада под предлог, че щом идва от САЩ или Западна Европа, то непременно е добро. Има достатъчно стойностни български филми, сериали, както и документалистика.

Задължително предаване за български спорт (а не просто спортни новини). Да, знам, че положението с родния футбол е плачевно, но тук-таме има някои проблясъци, а има и други спортове, които заслужават да бъдат популяризирани, ако ще да са хандбал, водна топка, че дори и шах. Знаете ли, че България ще е домакин на Евро 2021 г. по плажен хандбал? Знаете ли, че Васил Власов спечели бронзов медал на Балканиадата по лека атлетика тази година? Защо да няма популяризация на цялостната българска спортна дейност в ефир, както и да се изтъкват българските успехи в спортовете, които не са чак толкова известни? Нека хората знаят, че има с какво да се гордеем!

Задължително предаване за християнство и култура. Оставам настрана въпросът доколко е успешно предаването „Вяра и общество„, доколко се справя водещият Горан Благоев и доколко е разумно да се включва в партията на Цветан Цветанов. Но предаване за християнството на сериозна духовна тематика задължително трябва да има в държавна медия. Да, знам, че някои атеисти няма да се съгласят с мен и ще кажат, че не искат с данъците им да се финансира християнско предаване. Но бих попитал – какво предпочитате? Сред хората така или иначе има глад за духовност. Предпочитате ли да слушате за Ванга, Дънов, мистика, конспирации и прочие бълвочи? Една качествена продукция за християнство, която включва и християнска апологетика заедно с темата за приложимостта на християнската вяра на фона на съвременната наука и открития, представлява защита спрямо останалите суеверия. Би следвало атеистите да осъзнават това. Прочие, защо на сайта на БНТ има филм за Ванга?

Това са моите скромни предложения, които изказвам като лично мнение и без да ангажирам никого друг с тях. С интерес очаквам коментарите по тези предложения, както и вашите виждания как трябва да изглеждат държавните медии.

Сподели
Светослав Александров
Светослав Александров

Светослав Александров е доктор в областта на физиологията на растенията, администратор на уебсайта за космонавтика КОСМОС БГ, автор на научно-популярните книги “Космическа колонизация – неосъществената мечта”, „Аз, виртуалният астронавт“ и художествената “Сред пясъците на Саркания”, доброволец на Български християнски студентски съюз (БХСС).

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *