Защо „Конрад Аденауер“ спря книга, която сама финансира

Време за четене: 5 минути

Текстът е взет от Фейсбук профила на Йоан Запрянов.

Това е история за това как фондация „Конрад Аденауер“ сама финансира и после сама спря от печат сборник с анализи на тема случилото се през 2020 г., на който бях главен редактор. Защо? Защото текстовете били критични към правителството. Но да минем хронологично.

През септември Христина Димитрова от МДСБ поиска от мен съвет какво може клуба да направи като проект за края на годината. Предложих идеята да се направи сборник. Тя я хареса, предложи ми да съм главен редактор и след няколко седмици чудене, се съгласих. При условие, че: не е партийно издание, а изцяло сериозен сборник, в който журналисти, икономисти и политолози могат да пишат свободно; имам пълна власт над тематиката на текстовете, авторите, първа и последна дума по редакцията им; си избера дори графичния дизайнер. Накратко, ако бъда един малък диктатор.

Още тогава реших името да бъде „2020: Отвътре и отвъд“ – отвътре заради анализа на случилото се, а отвъд, защото всеки автор трябваше да напише и прогноза какво следва от случилото се по темата му през 2021 г. и натам.

Финансирането дойде от „Конрад Аденауер“ (КАС), които от своя страна поискаха да им изпратим предварително списък с темите и съответно кой автор ще пише всяка от тях, за да дадат одобрението си. Получиха списъка и се съгласиха, през октомври се събрахме с авторите за кратка среща с насоки, през ноември започнаха да идват първите текстове и хонорарите от фондацията бяха платени още тогава.

В крайна сметка, след доста дълги нощи в редакции, вътрешни спорове за формата на цялото издание и датата на издаване, решихме да изчакаме да мине Нова година, така че всички текстове да са актуални към 31 декември. Това беше проблем конкретно при текста за Brexit, този евъргрийн на модерната журналистика. С всеки текст редактиран по няколко пъти, съкращаван и наместван според дизайна, всичко беше готово на 10 януари. На 11 януари зарадвах общия чат на авторите, че всичко е на мястото си и след два дни влизаме в печат – чакаме само входящ коментар на шефа на „Конрад Аденауер“ в България, Торстен Гайслер. Събитието по представянето трябваше да бъде в края на януари, като целта беше да е достатъчно далеч от изборите, т.е. да не се ползва за партийни цели.

И от тук натам започна един фарс, който реално и до момента не е свършил. „Конрад Аденауер“ може да е немска фондация, но съвсем по български няколко часа по-късно ни звъннаха, че са погледнали текстовете и такова нещо не можело да излезе с тяхното лого. Причината, дадена ни неофициално по телефона тогава, беше, че статиите са „антиправителствени и хейтърски“. Точен цитат, но честно казано имаше и далеч по-скандални цитати при обясненията.
Тоест, КАС спря книга, по която бе платено всичко (с все печатницата), защото била критична към ГЕРБ. Разбира се, фондацията беше наясно с темите на текстовете още от началото, което поражда няколко въпроса. Първо, защо одобриха списъка с теми по начало? Второ, защо не го спряха преди всички да загубим толкова време и труд – а от тяхна гледна точка и пари? И трето, най-важно: какво добро според тях би могло да се каже за правителството на България през 2020 г.?

Но това не е краят на сагата. В продължение на три седмици КАС излъчваше радиотишина, в която никой не знаеше какво точно се случва. Аз не мога да кажа на авторите нищо, не е ясно правата по текстовете чии са, не е ясно дали можем да издадем текстовете независимо, без логото на КАС, не е ясно дали, ако все пак го направим, после няма да ни съдят. Така че нищо не правим, но пък в крайна сметка от фондацията склоняват на разговор с всички замесени страни, вкл. мен, на 1 февруари, точно три седмици след като спряха книгата преди да влезе в печат.

Разбира се, неофициалните причини, дадени по телефона от български служители, бяха меко казано смекчени и директно казано преиначени. „Много критикувате правителството“ стана „статиите са агитация“ (което е напълно невярно), а освен това се оказа, че КАС били поръчали академично издание, което със сигурност го споменаваха за пръв път и аз лично не го бях чувал никога – т.е. излъгаха си съвсем директно, за да прехвърлят вината. Но пък „ако нямало правни пречки, ще можете да си го отпечатате независимо.“

След което – предложение сборника да се раздели на две (нямало проблем с текстовете на световна тематика, кой знае защо; авторите го отхвърлиха сами това предложение), нова радиотишина, писмо към Торстен Гайслер (с всички автори копирани в него), пак тишина, чакане и още чакане.

Само че вече е края на февруари. Първо, че самите текстове вече са съвсем извън срока си на годност и второ, че по едно време ти става ясно, че това бавене не е просто така, защото всички са много заети, а защото когато дойде март вече съвсем официално е предизборна кампания. Влизането и излизането от печатница си взима около седмица. И тогава ходи обяснявай, че изданието не е агитация, нищо, че текстовете са писани през ноември.

Днес дойде все пак писмо, в което пише, че няма как да се издаде дори по закон, защото вече оставали по-малко от шест седмици до избори. Демек все пак го добутаха до заветния аргумент, но въпросът е, че няма кой да повярва на официалните обяснения, когато си чул в прав текст неофициалните.

И така. В крайна сметка, кого цензурира КАС? Студенти по журналистика първи курс или може би някакви партийни членове? Не. Цензурира Димитър Стоянов от „Биволъ“, Весислава Антонова от „Капитал“, Стоян Панчев и Георги Вулджев от ЕКИП, Адриан Николов от ИПИ, Генадий Михайлов (също за кратко съратник капиталец) и още около десетина имена – много от които може би не биха пожелали да ги споменавам и да се занимават с всичко това, но всеки от тях малко или много име в сферата си. И всеки един от тях беше направен на маймуна от КАС.

За пример ще дам само, че през декември дадохме разрешение статията на Стоян Панчев в сборника да бъде цитирана в доклад към БНБ. С името на сборника и КАС като издател. Книга обаче няма – нещо, което не ни беше минавало през акъла като сценарий по онова време.

За какво обаче стана всичко? Какво щяхме да издадем? Тежка политическа бомба с твърди корици? Не. Щяхме да издадем сборник във формат книга, около 170 страници, в тираж 500 бройки. То това е най-тъжното в цялата история. Поне от КАС да бяха прави в страховете си, че ще бутнем правителството или ще променим изхода от изборите. Обаче най-вероятно щяхме да го издадем, да го представим, да подарим бройките, както беше по план, и да не идем даже на кръчма после, защото всичко е затворено.

Вместо това аз лично изгубих около половин година от живота си. Не съжалявам за нощите, които прекарах в редакции, защото всеки от текстовете си заслужава. Някои от прогнозите, направени в него, вече се сбъдват и само ме е яд, че не излезе по план. Съжалявам обаче за целия организационен цирк, който не знам защо изтърпях чак до днес. Както каза и Торстен Гайслер в разговора ни – „Няма проблеми, нали на всички е платено“. В смисъл, какво друго искате – и да ви издадат ли? Разбира се, предложих да върна хонорара си.

Ще приключа този памфлет с един въпрос, който живо ме интересува: Когато КАС повикаха Тома Биков да му четат лекция за свободата на словото и медиите през миналото лято, какво са му казали? Да не е толкова „антиправителствен и хейтърски“ ли?

И не забравяйте: нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат. Бая по-зле са.

Facebook Comments Box

4 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.