Снимка: Dawid Małecki, Unsplash
Държавата на залеза… все повече приема технически характер, докато най-сетне се превръща в правно и безсъдържателно понятие.
Янко Янев, Героичният човек
Когато се случи наводнението в карловско, един от основните акценти беше взаимопомощта и солидарността. Откриха се дарителски сметки, частни граждани отидоха незабавно да помагат в разчистването, всички медии се фокусираха изцяло върху бедствието. За една седмица предизборната кампания изви своята ленива арка по посока на пострадалите села. Кирил Петков се яви по галоши да размахва лопата. Политици – стари и млади, се упражняваха по темата неуморно.
Но това, което ми направи най-сериозно впечатление беше начинът, по който медиите проблематизираха намесата на армията в разчистването – защо сега тези войници са там? Защо държавата изпраща войските да се занимават с подобни неща? Защо министърът е разпоредил подобни мерки и те оправдани ли са предвид Ситуацията? Важно е ситуацията да се откроява, защото тя винаги е голяма, тежка и абстрактна и винаги предполага въздържание. Няма момент, в който говорещите глави да не призовават за съобразяване със Ситуацията.
Вече не се коментира практически случаят, но някои от последните репортажи бяха отново за частните граждани и фирми, които решиха доброволно да помагат – за това как компаниите изнемогват вече и им се налага да изтеглят техниката си от района на бедствието, защото про боно услугите си казват думата и цялата работа става нерентабилна.
Сега всички приятели с либертариански възгледи надушват в каква посока бия и се подготвят за неизбежното миризливо освобождаване на етатизъм. Но патосът ми в случая е друг, макар никога да не съм крил, че смятам нацията за основа на пълноценното и здравословно битие. Става въпрос за интелектуалния диктат на интернационализма, който е пропил всеки един аспект от западната политическа и институционална мисъл и информира позициите както на самата държава, така и на активната част от всяка една общност. Диктатът, който е превърнал държавата в един скопен конструкт без реална автономия или инициатива.
Истината е, че идеологията на режима не включва в себе си икономически елемент. Дали става въпрос за социализъм с кейнсиански, проинфлационни характеристики или либерализъм с либертариански принципи, резултатът е един и същ и той е разрушаването на местното. Дали на власт ще бъде Роналд Рейгън или Барак Обама, Маргарет Тачър или Тони Блеър, едно нещо остава консистентен факт в новата история на Запада и то е, че миграцията расте и коренното население губи една по една всяка своя позиция. Държавата отслабва и се превръща в мираж и регулатор. Разликата е единствено в оправданието.
Рейгън е този, който през 1986г. подписва т.нар. Закон за реформа и контрол на миграция в САЩ. Закон, който трябва да ограничи нелегалната миграция като налага по-сурови наказания на работодатели, които наемат чужденци без документи. Резултатът е нулев. А в самия закон е заложено натурализирането на практически всички деца на нелегални, които се намират на територията на страната към момента на влизането му в сила. Мярката засяга над 100 000 семейства и превръща стотици хиляди латиноси с минимални или никакви познания по английски в новоизлюпени американци и граждани на блестящия град на хълма. Много от тях по-късно дадоха животите си в полицейски акции по пустините на Близкия Изток и периферията на американската империя, доказвайки своята вярност към новия дом.
За либертарианеца и класическия либерал идеалът, който обуславя унищожаването на местната култура и заличаването на историческото минало е свободният пазар и принципът на ненамеса в икономическия живот. За социалиста това е универсалната солидарност и разрушаването на бариерите. Но фундаменталната истина е, че двете работят по един и същ модел що се отнася до коренното европейско население, което от десетилетия насам бива целенасочено подменено в собствените си държави.
Някои ще рекат, че това не е български проблем. Но демографията е съдба дори повече от даденостите на географията. Българинът изчезва; това е банален факт, който всички знаят, но повечето от нас избират да игнорират като се крият зад лъжовните данни на НСИ, които дори статистиците на ЕК открито отхвърлят, предоставяйки една много, много различна етническа разбивка на населението ни. Около 25 процента от децата в страната ни не са българчета. Това е оптимистичната оценка. Най-висок прираст имат областите, които се населяват предимно от цигани или от турци. Още една банална статистика, която всеки националист знае много добре.
И същите тези хора, които знаят истината, избират да заравят главите си в дискусии за повърхностните черти на режима. Да водят дълги философски дискусии за пола и сексуалността и да се преструват, че глобалният хомосексуализъм е нещо друго освен естетика на глобалната система. Хомосексуализмът в това отношение замени “традиционното умерено християнство” от ерата на Буш – ера на консолидация на международната полиция, на намеса във вътрешните работи на всички европейски страни в името на борбата с тероризма. И ера на поголовна миграция и подмяна.
При необходимост тази естетика на християнството ще се завърне. Ще се появят консерватори-католици, които да критикуват зловещо джендъризма и разпространението на неомарксистката поквара. И едновременно с това никой от тях няма да има автономията да вземе решението за съхраняването на собствената идентичност. Няма да бъдат позволени масови депортации. Няма да спрат да се финансират НПО-та за приемане на различните и уеднаквяване на населението. Има една проста закономерност и тя е, че колкото повече неправителствени организации имат в дадена държава, толкова повече миграция от Третия свят; в една Франция има над 1 милион регистрирани организации, в Италия над 300 хиляди. И въпреки това се смята за неблагоразумно и грубо подобни неща да се коментират от “сериозни” политици.
Този чешит консерватизъм е обречен на провал. Той не смее да се изправи срещу нексуса на проблема. Не смее да назове врага си. Може единствено да се надява, че метрополията ще се промени към по-добро. Че ще дойде някой приятен и възпитан консерватор-републиканец от рода на Рон Десантис на власт и всичко някак ще се промени.
Но това няма да се случи. Защото идеята на всичко това не е идеологическа. Това е въпрос на сила и власт. Сегашното глобално хомосексуално лоби не иска да кара момчетата да носят рокли и да си режат пенисите заради някаква квазирелигиозна необходимост. Прави го, защото това е най-висшата форма на доминация. Сломяването на духа, изразено физически. Кооптирането на съпротивата, така че тя вечно да е насочена в грешна посока. Парите за американските НПО-та не секнаха, когато Тръмп беше на власт. Той не би могъл да ги спре дори при най-добро желание да направи подобно нещо – защото американската политическа система е необятно поле от враждуващи елити, които контролират различни части от държавния апарат.
Подобно и в България не може да се разчита на десните да решат този проблем. Борисов се счита за архетип на традиционния българин и причината България да се е “забавила” по пътя към по-радикалните идентитарни политики на Запада. Но именно по време на Борисов в страната се пръкнаха чуждите неправителствени организации. Именно по време на неговото управление бездарни активисти отидоха на хранилка в тях без ден реален работен стаж и по-късно се превърнаха в лидерите на поредната итерация на градската десница и “живия космополитен активизъм”.
Ще познаете метастазите на кашерния консерватизъм по делата им. Десните, които идват на власт и позволяват в държавата им да се завъдят тези паралелни властови структури, докато се бият в гърдите за това колко удобна и сигурна бизнес среда са създали. Консерваторите, които смятат феодалната, безжизнена бюрокрация на Брюксел за връх на човешкото развитие. Класическите либерали, които са отхвърлили духа на надмощието и нервно потриват ръце при всеки израз на ирационалната, агресивна воля на свободата.
Евристиката е елементарна. Ако не говорят за демография, ако не говорят за изчезването не просто на българските, но изобщо на европейските бит, култура и история, ако не говорят за смъртта на националната държава и триумфа на интернационализма – не говорят за нищо. Няма друго, което да е релевантно. Всичко останало е украшение.
