Ремонтът на Петицата и пропуснатите възможности

Време за четене: 4 минути

Снимка: Иван Кацев

Трасето на трамвай 5 (или Петунията, както на галено я наричаме) започна своя дългоочакван и закъснял основен ремонт. Вече като жител на южните квартали, тази моя любима линия е освен сантиментална и страшно ценна. Няма да можем да я ползваме нормално ужасно дълъг период – до април 2022 г. ще бъде ремонтирано трасето от пл. „Македония“ до бул. „Каблешков“, а после още една година до Княжево. И макар ремонтът да е нужен и закъснял, имам няколко големи забележки как точно ще се случи.

Последният голям ремонт по линията е средата на 1980-те, когато се полагат и траверсите с възможност за смяна на междурелсието. Линия 5 е линията с най-дълго време непроменен титулярен маршрут, като от 1925 до 1968 г. се движи от Княжево до пл. „Св. Неделя“ през бул. „Стамболийски“, който е бил с три коловоза, един експресен за ТМ5, а от 1968 г. до днес ТМ5 е с маршрут Княжево – Съдебна Палата, когато е изградено и трамвайното ухо там. И трасето, въпреки няколкото ремонта за по няколко месеца тук и там, е като цяло в плачевно състояние, непозволяващо висока скорост, особено между спирките на „Руски паметник“ и пл. „Македония“ – въпреки дългия и основен ремонт на площад „Руски паметник“ и околните тротоари преди няколко години, тогава не бе извършено сериозно обновяване на линията, работейки се на парче и затваряйки големи части от центъра за дълги периоди, само за да бъдат затворени пак малко след това по друга причина.

Петицата е стар трамвай и страшно полезен, може би една от най-важните линии в столицата ни. Осигурява връзката на южните квартали между повечето съдебни институции в града – Съдебната палата и Софийският районен съд са на нейни спирки, а другата сграда на СГС на бул. „Скобелев“ също е наблизо – като и при трите институции няма големи обществени паркинги. На трасето на трамвая е и спешната болница „Пирогов“ – една от най-важните в града, отново достъпна за мнозина само с трамвай, тъй като паркингът отпред е изключително малък. В другия край на трасето пък е подножието на планината Витоша и един от най-приятните и леки маршрути за изкачването ѝ. Самото трасе на трамвая е добре обособено, трамваите са нови и удобни и с минимални усилия по синхронизацията на трамваите и светофарите, както и вдигане на средната скорост над настоящите 13-14 км/час, това трасе може да продължи и в близко бъдеще да е сред най-важните транспортни линии на града ни.

Имам няколко големи притеснения за ремонта – първото е изключително дългият срок на ремонта. Трамвай 5 е най-натоварената линия и дори в пандемия, дори след пускане на третия лъч на метрото в съседство, обслужващо част от трасето ѝ, пак остава препълнена в час пик. Буквално не ми се мисли колко точно неудобно ще бъде за всички тези хора, на които сега ще предлагат алтернативата автобус ТМ5 по друг маршрут и с друга крайна точка. Автобусите по-трудно спазват разписание, по-бавни са, по-неудобни са от трамваите – изобщо, това са си две години на мъки за стотици хиляди наши съграждани. За сравнение, през далечната 1901 г., когато е построена линията като първа в столицата ни, седемкилометровото трасе е било изградено на ръка, без съвременна земекопна техника за малко над година.

Първото трамвайно трасе в София свързва града със съседните села Красно село, Павлово и Княжево. Изображение: Център за градска мобилност

Второто, което ме притеснява, е какво ще стане със самия пл. „Македония“, който също ще се ремонтира основно, ще бъде изграден линеен парк, с обилна зеленина, пейки, дръвчета, като цяло – доста приятно място за центъра. Притесненията ми обаче са две – че прекрасните витошки павета, разположени по протежение на трамвайните релси ще бъдат премахнати и заменени със зелени релси по примера на релсите на пл. „Руски паметник“. Намира; това за абсолютно кощунство при такъв хубав и буквално правен за векове материал той да бъде премахнат и заменен с по-некачествена и краткотрайна настилка. Паветата имат минимум 6 века експлоатация останала в себе си – а вероятно и повече, защото не са подложени на автомобилен трафик. Нуждаят се само от едно хубаво пренареждане от майстор и можем да забравим за тази отсечка за поне няколко десетилетия, тъй като те ще бъдат подложени единствено на трамваен и пешеходен трафик, което ще направи поддръжката им евтина. Зелените релси ще са скъпи за поддръжка и ще направят пешеходното преминаване невъзможно или трудно. Зелените релси като такива са много по-подходящи за останалата част от трасето – от „Руски паметник“ на юг към планината Витоша, където релсите са оградени от пешеходци и няма пешеходно движение. Съвсем отделно може да бъде добавен и аргументът за историческата и културна ценност на тези павета, част от историята на нашия град, която трябва да бъде запазена там, където е разумно, т.е. не по основни автомобилни артерии като бул. „Цар Борис III“, а по пешеходните пространства и малките улици.

Истински голямото ми притеснение е какво ще стане с онези над 600 паркоместа, които днес съществуват от двете страни на локалните платна – Столична община обяви, че в проекта не се предвижда изграждането на подземен паркинг отдолу, защото, цитирам, „имало нежелание сред жувищите наблизо“. Е, аз вече не живея по лична карта наблизо, но родителите ми са там и знам слизането през 360 дни от годината до тази част на центъра и търсенето на паркомясто каква трудна и често невъзможна задача е. Често през седмицата буквално няма къде да се спре дори за малко, защото по всички кьошета, ъгли и изобщо всякакви пространства, събиращи автомобил, в абсолютно нарушение на всички закони са принудени да спират всякакви автомобили. Сега, когато едно от малкото големи места за паркиране бъде премахнато, с абсолютна сигурност заявявам, че в центъра ще бъде ад за автомобилистите. Не знам как ще може да се слиза с кола и не знам кога от Столична община ще направят паркинг, който да обслужва това каре.

Другият подобен проблем е със сравнително наскоро преместената сграда на бул. „Цар Борис III“ 54 на Софийския районен съд. Когато съдът се премести там, се взе решение за пробив на велоалеята и пътеката, за да може да се влиза с автомобил през локалното платно и да има достъп до самия съд. Проблемът е, че трафикът към това каре се увеличи значително, а нови паркоместа така и не се построиха. Така имащите работа в съда хиляди граждани разчитат или на трамваите, или на дълго и често безуспешно търсене из околните малки улички къде да спрат. Ако не беше паркингът на един супермаркет наблизо, не знам какво щяха да правят повечето хора. Дългият ремонт можеше да се ползва и за изграждане на подземен паркинг, който да обслужва съда и гражданите, имащи работа там. Засега, доколкото ми е известно, няма дори предложение нещо подобно да се случи.

За финал – малко снимки на трамвай 5 през годините по вече старото му трасе. Нека стоят тук, за да можем да си спомним и да сравним след години какво е било.

Трамвай 5 на пл. „Македония“, 2009 г. Снимка: Иван Кацев
Трамвай 5 се разминава с трамвай 4 на пл. „Македония“, 2008 г. Снимка: Иван Кацев
Трамвай 5, 2021 г. Снимка: Иван Кацев
Трамвай 4, 2021 г. Снимка: Иван Кацев
Графит на крайната спирка на трамвай 5 в Княжево. Покритата крайна спирка е уникална за София. Снимка: Георги Драганов
Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.