Безименния град до Банско

Време за четене: 3 минути

Банско е буквално едно от най-известните населени места в България и е сред топ туристическите дестинации в страната ни, особено през зимния сезон. Освен стария си град, няколкото музея и галерия, в околията му също има какво да се види, при това смесица от зашеметяващо красива природа, леко физическо натоварване за тонус и изключително мистична история в едно. Става дума за Безименния град.

Да, правилно прочетохте, градът няма име, защото той не фигурира в нито една карта, нито един извор, в нито един летопис, а и в самия него все още не е намерено нещо, което да подсказва как е бил наричан от своите жители. Открит е изцяло случайно през 2003 г., когато местните жители са пожелали да вдигнат в гората православен параклис и буквално насред нищото, над водопад, откриват руини на град, с внушителни крепостни стени и кули. Можете да си представите изненадата им от тази находка.

Черният път и велоалеята, по които се стига до параклиса „Св. Николай“ и Безименния град.

Археолозите проучват терена с площ около 30 декара и откриват доста находки, сред които и гробище, в което скелетите на хората са изключително високи дори по днешните стандарти – 1,80 до 2 метра, а в онези времена хората са били направо гиганти. Според ръководителя на разкопките Владимир Баряков, уредник археолог в Музеен комплекс Банско, този град е бил обитаван около 3500 години – между 2000 г. пр. Хр, от тракийското население и чак до XVII, когато вече регионът е под османска власт.

В района ще видите огромен брой крави, телета, бикове и овце.

Ако това място ви звучи интересно, горещо го препоръчваме както от исторически интерес, така и като прекрасна дестинация за туризъм и леко планинско изкачване. За да стигнете до него трябва да отбиете от пътя Банско-Добринище на 1,8 километра от табелата на Банско по черен път. Някога явно е имало табели и от двете страни, но днес се вижда само половината от табелата откъм Добринище. Черният път е тесен и се намира между огромно пасище за крави от едната страна и поляна с каменни зидове от другата. До черния път има велоалея, покрита с камъчета, която е най-добрият ориентир, че сте на правилното място.

Черният път на места не е в добро състояние, но бихте могли да продължите с кола или да я оставите острани и да продължите пеш или с колело.
Близо до пътя има малко езеро, което е смайващо красиво. На поляната около него би се получил чудесен излет.
Чак след около километър и малко изкачване се вижда първата цяла табела, насочваща към параклиса и Безименния град.
Следвайте велоалеята до нейния край, дори когато се отделя от черния път – тя ще ви отведе по най-прекия път до горе.
На края на велоалеята е тази изключително симпатична беседка, в която редовно идващите си почиват, хапват и пийват.
Тук следва най-трудната част от изкачването – 10 до 15 минути изровена планинска пътека, като на места дървеният парапет е счупен.

Владимир Баряков има свое виждане по въпроса, според него тези земи са били обитавани от войнственото тракийско племе даи. Тъй като гърците привличали и използвали тракийските племена за съюзници, когато воювали помежду си отделните градове-държави, именно едно от тези племена са споменатите от Омир в „Илиада“ племе даи. Там пише, че дошъл тракийският цар с много красиви бели коне и същият бил с огромен ръст.

Вероятно с траките е свързано и светилището, което се намира в източната част на местността, разположено е върху скален масив с отвесни скали от изток и юг. Добре се личат стъпалата изсечени в самата скала, водещи към върха ѝ, откъдето се разкрива невероятна гледка – цялата Разложка котловина се вижда като на длан. По пътя към светилището, в самостоятелна скала е изсечен неголям лик. Подобно изображение, но много по-голямо има на южната стена на скалния масив, върху който е разположено светилището.

Намерните монетни и други находки, както и наличието на раннохристиянски храм от IV век, са доказателство, че селището е било обитавано и през късната античност.

Част от основите на жилищата в Безименния град.
На място има няколко информативни табели, включително карта. Тук се вижда част от гробището, където са намерени скелетите на двуметровите хора.
Табелите са няколко, цели, четими и в доста добро състояние и имат доста информация за града, както и снимки на намерените артефакти.
Построеният през 2003 г. параклис „Св. Никола“ е вдигнат върху основите на раннохристиянска базилика от IV век. Мястото е чисто, добре поддържано и е отворено и за замръкнали по тъмно в планината туристи. До него има и удобни беседки за почивка, както и най-големият мравуняк, който някога сте виждали.
На слизане от града можете да отбиете от пътеката и да видите красив горски водопад.

Още за четене

Безименният град край Добринище: незнаен, интересен и потаен, Ели Иванова, Друми в думи, последно посетено на 22.05.2021 г.

Базилка в „Безименният град“ – гр. Банско, Свети места,
последно посетено на 22.05.2021 г.

„Безименния град“ – местност Свети Никола – Банско, Портал Банско, последно посетено на 22.05.2021 г.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.