За Юкио Мишима са изговорени милиони думи. Написани са десетки книги за неговата биография и са направени стотици анализи на произведенията му, но няма как да бъде и обратно, защото още приживе е признат за най-великият японски писател след войната. За краткия си живот написва 45 романа, 15 от които са екранизирани докато е жив, 18 пиеси, детски сборници с разкази. Режисьор и актьор в театъра и киното, дирижира оркестър, пилотира бойни самолети, извършва 7 околосветски пътешествия. Има възхитителни успехи, но този му блясък в сегашно време оставя на заден план най-важната частица от Юкио Мишима, а именно неговите политически и патриотични възгледи, заради които даде и живота си, без да се поколебае.
Ако човек успее да проследи повече от творбите, написани в края на живота му, ще усети все по-голямо влечение към национализма и традиционната японска култура. В разказа „Патриотизъм” от 1960 г. (на японски: 憂国 или Yūkoku) персонажът йу (yū) на японски означава „тревога“ или „притеснение“ и въпреки че Йукоку (Yūkoku) се превежда като „патриотизъм“, думата буквално означава „тревога за държавата си“. Разказът е написан малко след подписването на договора между Япония и САЩ, познат като Анпо, за който се твърди, че е подтикнал Мишима към дясната политика. Той започва публично да се противопоставя на японската следвоенна демокрация, глобализъм и комунизъм. Той се опасява, че чрез възприемането на тези идеи японският народ ще загуби своята „национална същност“ (кокутай) и тяхното отличително културно наследство (Шинто и Ямато-дамашии) и ще се превърне в „безкоренен“ народ. Заради все по-слабата позиция на Япония срещу Запада и засилващото се американско влияние.
От 12 април до 27 май 1967 г. Мишима преминава основно обучение в Наземните сили за самоотбрана, като основната му идея е след това да създаде Японска Национална Гвардия с численост от 10 000 души и 100 офицера които да я ръководят . Разтревожен от бунтовете и революционните действия, предприети от радикалното движение „Нова лява“, които превземат десетки университетски кампуси в Япония през 1968 г.
Опасявайки се да не се повтори опита за преврат от 26.02.1936 г. известен като Инцидентa 2-26 с подкрепата на Ясухиро Накасоне, който по това време е министър на транспорта, Мишима се среща с няколко националисти в редакцията на наскоро основаното „дясно” списание „Вестник за противоречия” (Ronsō jaanaru) където полагат кръвна клетва, обещавайки си да загинат, ако е необходимо, за да не се случи лява революция в Япония. Мишима показва искреността си, като подписва собственото си име Кимитаке Хираока със собствената си кръв. По този начин на 5 октомври 1968 г. се сформира дясната военна организация Татенокай (Обществото на щита). Основните принципи на организацията са да запази традиционните японски ценности и да защити монархията. В повечето десни и антикомунистически вестници се пуска обява за набиране на членове, като не се знае колко е точният брой на членовете. Предполага се, че близките до Мишима са били между 90-100 човека, предимно студенти от университета „Васеда”.
Според някои от анализаторите на Мишима, той планира самоубийството си от години и създаването на военната организация е по скоро романтично търсене на примерна смърт, отколкото политическо приключение. От човек на буквите Мишима се превръща в човек на меча, размивайки границите между писателите и самураите. За него синтезът между японската философия на Бушидо (пътят на воина) и гръцката идеализация на физическата красота е възможен само в геройски акт на смъртта. Стремежът му към чистотата, може да бъде постигнат в акт на сеппуку. В съответствие с естетическата си визия за реалността той предпочита драматичната и героична смърт на красивото и мощно тяло пред бавната смърт на застаряващото и болно тяло. За него смъртта е въпрос на това да се знае как и кога да се отрече живота и да се използва този момент. В бележка предадена часове преди смъртта си Мишима пише
Човешкият живот е ограничен, но аз искам да живея вечно.
В интервю пред няколко националистически вестника той казва:
Сепуко е ритуално самоубийство традиционно само за самураите за да умрат с чест, вместо да бъдат заловени и измъчвани до смърт. Забележителен аспект на тази практика е, че тя трябва да се прави пред зрители, а актът на сепуко е да се забие остър нож в корема и тялото да бъде разрязано с движение от ляво-надясно. За мен това е трудно, защото съм левичар и ми се струва по-естествено ножът да се движи от дясно наляво. Въпреки това правилата са си правила и традициите трябва да се спазват. Винаги ме е привличало дясното. Причините са, че мразя хаоса и твърдо вярвам, че трябва да има ред, надежда и свобода. Лявото за мен изглежда се основава на емоции, докато дясното има логика – и ми е трудно да се откъсна от онова което намирам за логично в свят, който наистина е нелогичен. Безразличието на страдащите и желаещите да приемат съдбата като вятъра, чувствам че може да бъде променено с определена доза воля и страст. По тази причина създадох и Татенокай посветено на традиционните ценности и справедливостта и ще посветя живота си за тази организация.
Популярността на Мишима бързо дава резултат и започва да се пише не само в десните, но и в левите вестници за Татенокай. За няколко месеца той изнася речи пред студенти и успява да вербува десетки последователи и стотици симпатизанти на дясната идея за защита на монархията. Приятелството между Мишима и Ясухиро Накасоне се засилва осезаемо и един от най-големите противници на императора Накасоне, който е и прав потомък от десето коляно на известният самурай Минамото Йошимицу и член на японската камара помага Татенокай да бъде призната за военна организация и според член 9 от японската следвоенна конституция тя трябва да бъде причислена към Японските сили за сигурност. Така членовете на организацията започват да тренират във военната база в Ичигая, като лично Мишима води тренировките на своите членове. Въпреки че идеологията на Мишима отрича използването на огнестрелно оръжие, членовете на организацията получават абсолютно същите условия и въоръжение като тези на редовната японска милиция.
Като подразделение на Японските сили за сигурност Татенокай се нуждае от униформа и благодарение на връзките на Мишима, един от най-известните японски дизайнери Цукимо Игараши на Сейбу който е работил във франция и е проектирал военни униформи за Шарл де Гол, създава зимна и лятна униформа за членовете на Татенокай, като Мишима не пропуска да се похвали и изтъкне този факт.
Всякаш тези униформи са завършека на плана на Мишима. Той кара всички членове да облекат униформите и след това да минат през голямо огледало и да се огледат внимателно. След това от всички членове Мишима нарежда на Хироясу Кога, Масатоши Кога, Масахиро Окава да останат. Именно тогава той разкрива за плана си да направи военен преврат и да поеме длъжността генерал и защити традиционните ценности. Мишима пита всеки един от останалите в стаята членове на Татенокай дали са готови да умрат за каузата и след като всички дават съгласието си, той ги уведомява че трябва да се преготвят за акт на сепуко. Всички включително и Мишима порязват палците си, като изцеждат кръв в чаша, след което отпиват в знак на вярност и кървава връзка, която няма как да бъде прекъсната.
Сутринта на 25 ноември 1970 г. Мишима, Морита и трима членове на Татенокай влизат във военната база Ичигая под предлог да се срещнат с генерал Машита, командир на военната база. Мишима е облечен в кафявата си зимна униформа на Татенокай и бяла лента на главата с древен самурайски девиз „шичишохкокуку” (служи на нацията в продължение на седем живота) и препасан в ножница меч от XVII век, изкован от майстора на самурайски мечове Секи но Могороку. В офиса на генерала завързват приятелски разговор и когато генералът пожелал да види мечът и го разгледал обстойно, Мишима поискал бяла кърпа за да го изчисти. Това бил и тайният сигнал четеримата офицери от Татенокай да хванат генерала и да барикадират вратата. Все още в офиса на генерала в базага Ичигая се пазят следите от мечовете на Мишима, надвил охраната в ръкопашен бой.
Малко след това Мишима се появява от прозореца и започва да държи огнена реч, критикувайки неспособността на Япония да се справи със Американската намеса и най-вече спорният 9ти член от следвоенната конституция на Япония, в който Япония официално се отказва от суверенно право на войнственост и има за цел международен мир, основан на справедливост и ред, като за тази цел Япония няма да поддържа въоръжени сили и военен потенциал. По време на речта има гарнизонен парад в града и повечето войници не са в базата Ичигая. Думите на Мишима са почти недоловими и заглушени от силната сирена за тревога, а в края на речта му призивът да бъде вдигнат бунт е приет с вой на насмешка.
Обезсърчен, но решен да продължи плана си, Мишима се съблича и застава в поза за акт на сепуко. Изважда меча си и пронизва корема си. След това възкликва към секунданта си (човекът, който трябва да завърши ритуала на сепуко, като отреже главата на смъртника) „Моля те не ме оставяй в агония твърде дълго” Морита, студентският лидер на Татенокай, прави опит да отреже главата на Мишима, но успява да го уцели малко под врата. При втория си опит го уцелва във рамото, с третия си опит Морита нанася удар в гърлото, но не достатъчен, за да предизвика внезапна смърт. Тогава студента по право Хироясу Кога, взима меча на Мишима и с един удар успява да отсече главата му, след това отсича и главата на Морита, който също прави акт на сепуко.
В настаналата суматоха Кога и другите членове на Татенокай се предават, а репортерите се мъчат да съберат последователността на събитията. Мечът на Мишима е взет от полицията но след това изчезва безследно. Япония не е имало публични случаи на сепуко от времето на войната. В пресата се появява всякаква информация, но всички твърдят че Мишима е жив и в болница. След три дни излиза официално изявление за смъртта му. Кога и другите участници в опита за преврат са осъдени на четири години затвор за „убийство по споразумение”. Япония прави всичко възможно, за да забрави аферата Мишима и затова са им дадени минимални присъди, а затъмнението около случилото се в базата Ичигая продължава години наред. След излизането им от затвора, следите на свидетелите на самоубийството на Мишима се губят, като за Кога се знае че е станал свещеник. Десетилетие след това той споделя:
Да си японец значи да изживееш историята на Япония, опитът на всеки японец да живее по този начин е полет в микрокосмоса. Всеки един от нас трябва да направи това което трябва. Аз също бях готов да извърша акт на сепуко – всеки един млад мъж беше готов, но малко преди опита за преврат, Мишима ни заповяда да живеем и да обясняваме на действията му на света.
