Време за едно по-дългосрочно и по-абстрактно предсказание за културната война, която се води. До края на 2022 г. обществената арена ще бъде отново напълно овладяна от лявото.
Защо? Факторите са няколко.
Дясното пропиля културното преимущество, което натрупа през 2016 и 2017 г. Трайно преместване на прозореца на Овертон не се случи – повечето сфери на обществото (развлекателната индустрия, корпоративния свят, НПО-тата, образователните институции и т.н.) продължават да развиват левия наратив, макар и с по-бавни темпове. Причините за това са многобройни, но най-основните са липсата на позитивна визия за обществото (вместо само противопоставяне на лявата визия), липсата на самодисциплина и организираност и токсичният purity spiraling (гонене на максимална идеологическа чистота) на дясното.
Меметата, с които дясното си възвърна силата, вече са изчерпани, а нови силни културни практики не се задават на хоризонта. Нещата са дегенерирали до рециклиране на стари и слаби мемета, присмиване на чучела на лявото (тоест подценяване на опонента), заяждане с маргинални социални групи и сляпа отдаденост на този или онзи политик. Това широко разпространено самодоволство и краткосрочно/реактивно мислене показват жестока слабост, която прегрупиралият се опонент със сигурност ще експлоатира. Липсва енергия, лидерство и желание за преминаване към следващото ниво – от атомизирани индивиди в Интернет към органични и автентични общности.
Слабостта на дясното на културното поле неизбежно го накара да търси убежище в последната сфера, в която му е позволено да съществува – политиката. Товa от своя страна означава, че водеща роля ще имат по-етатистките десни идеологии (национализъм и консерватизъм), тъй като те рационализират използването на твърдата ръка на държавната власт. Този етатизъм създава благодатна почва за издигането на всякакви демагози, опортюнисти и косплеъри, които ще напълнят дясното, задълбочавайки кризата на лидерството и липсата на позитивна визия за обществото и отблъсквайки нормалните хора към центъра или по-зле – към лявото. Без съпътстващо културно движение, политическата стратегия е крехка, рискова, с много негативни вторични ефекти и в дългосрочен план – винаги губеща.
Разбира се, това са широки генерализации и има всякакви изключения. Но според мен нищо не може да спре инерцията на тези явления. Бавно, но сигурно, дясното върви към много сериозно поражение на културния фронт.
За финал, понеже никога не трябва да се критикува, без да се предлага нещо смислено, предлагам храна за размисъл върху възможни решения и начини за прегрупиране и ренесанс след поражението. Защото прегрупиране ще има и културната война ще продължи още дълго.
Мечти на ляв (псевдо)ителектуалец