Юкио Мишима е от тези редки птици, които всеки трябва да изучава. Всестранно развита личност, деен, поет-революционер и безспорен рицар на тъжния образ, той винаги е привличал внимание в родината си и извън нея. Многократно награждаван за гениалните си творби, разглеждащи най-висшите човешки емоции, той същевременно е и десен реакционер, искащ възстановяването на величието на имперска Япония. Радикалността му стига до там да заяви „Няма значение дали ляво или дясно, аз съм за насилието“.
Някои влиятелни японски интелектуалци, като Суга Хидеми (Suga Hidemi) и Огума Ейджи (Oguma Eiji), подчертават приликите между концепцията за политика на Мишима и радикалния активизъм на Новата левица в края на 60-те години.
Както за писателя, така и за младата революционна група политическата активност изглежда е мотивирана от форма на разочарование и/или нихилизъм, пише френският японист Томас Гарсин (Thomas Garcin):
Целта на този текст е да демонстрира някои прилики и паралела, направен между Мишима и Новата левица, като подчертае неговите граници и достойнства. Въпреки че сравняването на един писател с колективно движение със сигурност предполага аналитични съкращения, твърдя, че този паралел също така дава възможност за по-добро разбиране на мотивите на техния радикализъм и изважда наяве различни екзистенциални подходи към политическия активизъм. За тази цел сравнението е разширено и върху други писатели като Ōе Кензабуро (1935-) и Такахаши Казуми (1931-1971).
През 2020 г. излезе и изключително интересен документален филм, включващ 45 минути от дебата на Юкио Мишима с 1000 студенти от Новата левица, антивоенни активисти и работнически профсъюзи в кампуса Комаба на Токийския университет на 13 май 1969 г.
Филмът прилича на визуализация на статиите между двете световни войни на Ернст Юнгер (Ernst Jünger), който приветства съюза на левицата и десницата и въпреки репутацията си на националреволюционер е смятан от международния комунистически лидер Карл Радек (Karl Radek) за бъдеща по-голяма победа на левицата от парламентарното мнозинство.
Юнгер е запомнен по целия свят като философ, чиито мрачни, но окуражаващи прогнози днес могат да бъдат прочетени като инструкция за оцеляване.
Световноизвестният по това време писател, драматург и сценарист Юкио Мишима обаче е поканен от Дзенкиото (全学共闘会議, Съвместен комитет за борба на всички кампуси) именно като „анахронична горила“, известен с подкрепата си за императора и десните си идеи. Мишима приема предизвикателството, като присъства на събитието с бодигард от основаната от него милиция Татенокай (楯の会, Общество на щита), и обучавана в Силите за самоотбрана на Япония. Други членове са разпръснати сред тълпата, вероятно заставайки за пръв път рамо до рамо със своите идеологически противници, с които се е случвало да стигнат до уличен бой неведнъж.
Лидерите на този хлабав съюз от крайно различни фракции са обединени от недоволството си от войната във Виетнам и подновяването на Анпо (следвоенния японско-американски договор за сигурност), задължаващ Япония да подпомага военните усилия на САЩ. Те, както и самият Мишима, не са сигурни за безопасността си по време на срещата и допускат, че е възможно да се стигне до физически сблъсъци.
В края на краищата атмосферата на събитието наподобява отчасти тази в Дойчландхале по време на представлението на Клаус Кински (Klaus Kinski) през 1971 г. с неортодоксалната му интерпретация на образа на Исус Христос „Jesus Christus Erlöser“ („Исус Христос Спасителят“).
То събрало както крайно леви студенти, така и християни. Друго сходно събитие е събирането на американските неонацисти и мюсюлмани черни супремасисти от 1961 г., които заедно обсъждат как най-добре бели и черни да бъдат разделени в САЩ.
Всъщност един от присъстващите, Масахико Акута (Masahiko Akuta), който по-късно става известен изследовател на авангардния театър и е единственият събеседник, който повече или по-малко отговаря на интелектуалния капацитет на Мишима, в един момент от 15-минутния им самостоятелен дебат възкликва:
„Всичко това са философски глупости! Тук съм, за да видя как Мишима ще бъде пребит!“
От друга страна, Мишима, заявяващ на сцената, че е „за насилието“, независимо дали ляво или дясно, едва ли би възразил срещу този спор – стига това да e битка на думи, както са се разбрали предварително.
Започвайки като протест срещу присвояването на университетски средства, лошите условия на труд и липсата на реформи, революцията на Дзенкиото завършила с окупацията на аудиторията „Ясуда“ в Токийския университет.
Потестиращите хвърляли по полицаите коктейли Молотов, павета, бомби и какво ли не друго. Впрочем, един от участниците в тези събития дойде през 2013 г. в София, в окупирания от български студенти Софийски университет. Вече възрастен и професор, Ясуо Кобаяши ни изнесе лекция, правейки сравнения между нашата и тяхната окупация. Сред основните неща, които той забеляза, бе, че нашата окупация е по-дясна и много по-мирна.
Окупацията на Токийския университет приключва след въвеждането на по-строги мерки от страна на правителството, което успешно подновило договора със САЩ. През 1960 г. вече се провеждат подобни протести, които водят до убийството на Мичико Канба, дипломирана лява активистка, от полицията за борба с безредиците и до оставката на министър-председателя Нобусуке Киши, дядо на бившия министър-председател Шиндзо Абе, който пък бе убит през 2022 г. от Тецуя Ямагами, безработен и недоволен от живота мъж.
Днешното възраждане на фигурата на Мишима в Япония, която възобнови патриотичната си политика и най-вече политиката си на сигурност след началото на новото напрежение със Северна Корея и Китай, означава, че диалогът между двата идеологически лагера продължава. Именно той за пръв път не само критикува като неравноправен следвоенния договор между САЩ и Япония, който забранява на Япония да поддържа армия, да не говорим за притежание на собствени ядрени оръжия, но и гръмко призовава за възстановяване на японските въоръжени сили и упреква американския империализъм, който оставя Япония беззащитна и бездушна.
Посланието на режисьора на филма Кейсуке Тойошима (Keisuke Toyoshima), въпреки очевидните му симпатии към Мишима, обаче не е толкова опростено.
Само 18 месеца след интелектуалния дуел в Токийския университет, на 25 ноември 1970 г., Юкио Мишима прави неуспешен опит за държавен преврат – преди всичко не успява да ангажира Силите за самоотбрана. Веднага след това той извършва ритуално самоубийство, сепуку, и тези две събития не са несвързани. Тойошима обяснява:
Причината, поради която включих кадрите [от времето непосредствено преди самоубийството му] в края на филма, е, че почувствах, че може да се направи интересна съпоставка между 1000 студенти в залата по време на дебата, когато думите му изглежда наистина са достигнали до тях, и 1000 членове на Силите за самоотбрана, които не са приели посланието му. Мислех, че това сравнение може да бъде много интересно.
Подобен ход не е неоснователен. Според очевидец на обръщението на Мишима към войниците от Японските сили за самоотбрана от балкона на щаба им в Токио, той е казал следното:
„През октомври миналата година имаше радикално студентско движение, но защо Дзиетай [силите за отбрана] не действаха? Що за армия е това? Какво означават двадесетте години обучение от края на войната? Това, от което се нуждае Япония, е истинска армия! Трябва да преразгледате конституцията и да създадете истинска армия! Дзиетай е твърде слаба, за да може да запази императорския начин на живот! Корумпираната следвоенна политика се е отклонила от императорския път!“
От друга страна, трудно е да се определи точното общо послание, тъй като и студентите от Новата левица, и Силите за самоотбрана остават глухи за призива на Мишима да се върне управлението на императора. Според разсъжденията му върху дебата, това е било по-скоро точка на несъгласие с първите:
Открих, че имаме много общи неща – строга идеология и вкус към насилието. И те, и аз представляваме нови видове в днешна Япония. Чувствах приятелство към тях. Ние сме приятели, между които има ограда от бодлива тел. Усмихваме се един на друг, но не можем да се целунем. Това, което студентите и аз отстояваме, е почти идентично. Имаме едни и същи карти на масата, но аз имам жокер – императора.
И все пак онези, които тълкуват самия Мишима като „Жокер“, включително и режисьорът на филма, изглежда са прави, така че любопитството му относно евентуалната позиция на Мишима спрямо съвременните клонящи наляво императори всъщност не е толкова интересно.
Интервюирайки слушателите на дебата, Тойошима осъзнава, че филмът е по-скоро за огромното влияние на Мишима върху живота им, отколкото за неговите идеи. Всъщност в интервюто си от 1966 г. Мишима подчертава, че индивидуализмът е „погрешен“ просто защото съвременните хора не са достатъчно силни, за да „живеят за себе си“.
Изразявайки страховете си от смъртта в леглото подобно на автора на Хагакуре, чиито мечти за някогашната слава така и не се сбъдват, Мишима дава да се разбере, че традиционният ред е осигурил на японците благородната кауза, за която си струва да умрат, което е направило живота им красив и пълнокръвен.
„Вярвам във вашата страст. В нищо друго, но вярвам във вашата страст“, казва Мишима по време на дебата и знае, че посочването му на тази способност за „автоматично генериране“ на благородната кауза е бомба със закъснител.
Изглежда това е и истинската причина този дебат, обсъждан като недостижим идеал в съвременното поляризирано общество от друг награждаван писател – Кейичиро Хирано (Keiichiro Hirano), да се проведе по такъв джентълменски начин въпреки интелектуалните заплахи към Мишима.
Както твърди Томас Гарсин в статията, озаглавена „‘Всички ние сме нихилисти. Мишима Юкио, политическият активизъм и студентската нова левица“, солидната, но ограничена основа за подобно сравнение е проницателен начин да се реконструират екзистенциалните, т.е. метадеологическите и философските подходи към политиката, които продължават да влияят на нашите преходни общества. Без съмнение, дебат между изтъкнати антагонисти, по-малко конгениални и по-страстни от най-изтъкнатите леви и десни философи като Славой Жижек и Джордан Питърсън, е отдавна закъснял днес.
Преди да бъдат открити пълните кадри от дебатите и да бъдат възстановени до 4K, Azsacra Zarathustra е свършил чудесна работа, за да подчертае диалога на Юкио Мишима с японската нова левица и да комбинира редки видеоклипове от дебатите и протестите в Токио през 1968-69 г. във философски късометражни филми, съхранени в канала му в YouTube.
Библиография
“We are all nihilists.” Mishima Yukio, political activism and the student New Left, Garcin, Thomas, University of Oxford
“The Last Debate”: A unique documentary based on Yukio Mishima’s debate with the Japanese New Left Vanguard at the University of Tokyo is out, Glaukopis, March 29, 2020
