За Иван Гюзелев

Време за четене: 7 минути

Съавтори: Георги Дойчинов и Лъчезар Томов

Иван Недев Гюзелев (1844-1916 г.) е български физик, просветител, математик, философ и политик. Той е от онези българи, съчетали в себе си няколко различни поприща и отличили се във всяко от тях.

Роден е на 24 юни 1844 г. в Габрово в семейството на търговец на кожи. Посещава първоначално килийно, после частно училище. Там изучава гръцки език и славянска граматика. По-късно е преместен в горния курс на общинското училище. Там учи аритметика, граматика, история, география и гръцки език. Учител му е Никифор Константинов.

През 1857 г. Тодор Бурмов започва да преподава в габровската гимназия. Той организира висш курс по всеобща история, алгебра, геометрия, физика, теория на словесността, френски и старогръцки. В него участват 12 ученици, сред които е и Иван Гюзелев. По-късно младежът е записан в Херсонската семинария по препоръка на Тодор Бурмов и с неговата финансова подкрепа. През 1867 г. Иван Гюзелев завършва семинарията и се записва във Физико-математическия факултет на Новорусийския университет, който завършва през 1871 г.

След завръщането си в България става учител по математика и физика в Априловската гимназия. Той е против това физиката да се преподава само на теория и е смята, че за да разберат физиката, учениците трябва да правят експерименти, затова купува физични уреди от Виена. Парите за тях са дарени от родолюбиви емигранти. Когато уредите пристигат на митницата в Русе, се получава следната комична ситуация- областният управител сметнал телеграфа за опасна вещ и го задържал на митницата. След намесата на вестник ,,Век‘‘, обаче, оборудването било върнато на габровското училище. Телеграфът и другите уреди са преместени по-късно в Дряновския манастир и са унищожени при битката при Дряновския манастир (1876 г.).

След Априлското въстание Иван Гюзелев е арестуван по обвинение, че е използвал телеграфа за връзка с въстаниците. В затвора се среща за кратко с революционерите Георги Измирлиев и Цанко Дюстабанов и остава впечатлен от тяхното родолюбие. Обвинението срещу Гюзелев е свалено, след като комисия от телеграфен техник, физик и чиновник доказва, че не лежи на реални доказателства. Гюзелев скоро е освободен след застъпничеството на руския посланик и става учител в семинарията в Лясковец.

След Освобождението на България живее в София. Там се занимава активно с обществена и политическа дейност. От 1879 г. до 1884 г. е депутат от Либералната партия, а от 1880 г. до 1881 г. – министър на народното просвещение в правителството на Драган Цанков. В качеството си на министър предлага курсът на началното образование да се разшири с три класа и съставя свой план за развитието на българското образование. Предложените от него реформи обаче не се осъществяват, тъй като скоро либералното правителство е уволнено. В периода 1880-1894 г. Гюзелев е началник на Върховната сметна палата. Освен това е член на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), редактира ,,Църковен вестник“ и списание ,,Задружен труд“ и е основател на Чиновническото застрахователно дружество.

Гюзелев има три дъщери – Богдана, Донка и Олга. Богдана Гюзелева е първата българска композиторка, Донка е актриса и съпруга на Кръстьо Сарафов, а най-малката му дъщеря Олга Гюзелева става оперна певица и една от основателките на т.нар. Оперна дружба. Домът на Иван Гюзелев е и дом на българската опера.

За заслугите си е награден с ордените ,,Света Ана“, ,,Свети Александър“ V, IV и III степен.

Бележитият учен, политик и общественик си отива от този свят на 6 октомври 1916 г. в София на 72 годишна възраст. Оставя след себе си много трудове на математически и философски теми.

Политически възгледи

Интересни възгледи има Иван Гюзелев по отношение на демокрацията в България, българските чиновници и периодичния печат. Той смята, че българската партийна система създава разделения, развращава обществото и че държавници стават бедни и не особено интелигентни мъже. За класата на чиновниците общественикът пише, че не може да си върши ефективно работата от политически борби и честата смяна на управления. Гюзелев смята чиновниците и за корумпирани. За вестниците той казва, че в развитите демокрации имат полезно влияние върху обществеността, но в България служат за очерняне на политически противници и за възхваляване на съпартийци. За да се решат тези проблеми, той предлага да се създадат партии на принципите, да се увеличат заплатите на чиновниците, за да не бъдат подкупвани лесно и смята, че властта не трябва да създава пречки пред чиновниците и да им позволи да си вършат работата. Иван Гюзелев също предлага закриване на ненужните административни служби и постове, служещи само да се дават като награда на верни съпартийци. Като основа на всички проблеми физикът вижда липсата на морал, причинен от оттеглянето на свещеничеството и Църквата от обществения живот. Иван Гюзелев вижда успеха на България и държавността като цяло във връщането към етиката и морала и във възприемането на демократичните ценности.

Математика, физика и философия

Корицата на „Аксиомите в геометрията. Трактакт по теорията на успоредните линии“ от 1894 г.

Геометрията на Евклид може да се разгледа от две перспективи – като логическа система, част от чистата математика, или като дял от физиката. Първият подход избира Хилберт в неговия труд „Основи на геометрията“; така е разбирана и геометрията в Античността и така са написани книгите на Евклид. При него геометричните понятия се разглеждат отделно от заобикалящия ни свят, от който са извлечени (или който е съставен от тях според Платон) и се изследва вътрешната съгласуваност на системата – кои аксиоми са необходими за дадено твърдение и какво може да остане доказуемо вярно, когато някоя от тях не важи, каквато е например аксиомата на Архимед в книгата на Хилберт, която въвежда непрекъснатост в геометрията и дава връзка между правата и числовата ос с реални числа. Хилберт конструира геометрия, в която тази аксиома не важи, но другите аксиоми са изпълнени, за да докаже нейната независимост от тях. Такава геометрия не отразява физическия свят, в който имаме непрекъснатост на движението и времето.

Самата аксиома, казваща, че ако имаме две точки върху права A и B и наредим точките A1,A2,A3,…An в редица като AA1,A1A2,A2A3,A3A4… са равни помежду си, то ще има точка An, която е след B, т.е. като налагаме равни отсечки върху правата една след друга, ще задминем B. Това е аксиома, която изглежда толкова очевидна въз основа на сетивния ни опит, че изграждането на геометрия без нея е несъвместимо с него. Как бихме могли да НЕ задминем точка B, ако достатъчно дълго налагаме равни отсечки една след друга? Не и във физическия свят. Това отрицание е реакцията на физика, който разглежда геометрията като систематизация на сетивния опит чрез логиката. Това е и позицията на Иван Гюзелев:

Казаното определение за аксиомата (като нещо очевидно) е в същото време и невярно, защото произтича от неверен поглед върху същността на работата. Ако изследваме произхождението на това определение, ще намерим, че в основата му лежи идеалистическата философия на древните (Платон), според която човек се ражда с готови идеи и някои от истините (аксиомите) душата си представлява съвсем ясно, а другите се изясняват в живота с помощта на опита. Че две величини поотделно равни на трета, са равни и помежду си, или, че цялото е по-голямо от всяка своя част, взета отделно и пр. това са такива истини, представлението на които е присъщо на душата още от раждането, тъй като тия истини нямат нужда от потвърждението на опита. Колкото до това, че отношението на (обиколката на) окръжността към диаметъра е величина постоянна, или че диагоналите на ромба са взаимно перпендикулярни и преполовяват срещуположните му ъгли и пр., всички тия са такива истини, представлението на които, макар и присъщо на душата, не е толкова ясно, а се изяснява след съ-общението на човека с външния мир с помощта на чувствата (сетивата).

Това понятие на древните за душата е окончателно паднал вече от областта на науката, защото съвременната наука се базира главно и изключително върху опита. Всички науки взимат началото си от опита и Геометрията, ако иска да бъде наука, не може да прави изключение от това правило.

Експерименталният подход към физиката не е нещо ново, въпреки, че не произхожда от Галилей, както мнозина смятат – истинският му баща е Исак Нютон. Иван Гюзелев като учител разчита на активното експериментиране и евристичния подход към откриване на закономерностите във физиката. Философията му показва любопитен дуализъм – от една страна той е автор на редица трудове по философия, с теза, основана на емпиристиката: „всичко в познанието е продукт на нашите усещания, не може да бъде сведено до нищо друго и не можем да знаем със сигурност нищо друго“ (Захариев, 2002 г); от друга, той е автор на теория за абсолютно съзнание, на което човешкото съзнание е отражение, което е обективно съществуващо и е независимо от усещанията ни – сякаш взето от Платон. Това е дуализъм, който виждаме у човек на науката и то експерименталната наука, който е силно вярващ и се опитва да помири две несъвместими виждания за ролята на сетивата и разума в извличането на истината (общото между наука и религия е стремежът към истината).

В трактата по теория на успоредните прави (Гюзелев, 1893) той твърди, че Геометрията не притежава нито една истинска аксиома, че всяко твърдение там е теорема, която следва да се докаже, защото те не могат да бъдат извлечени от него, т.е. отхвърля всякакви априорни истини, но все пак търси произхода на всичко в абсолютното съзнание, а не в еволюцията от несъзнателно към съзнателно (Дарвиновата теория). Противоречието в собствените му разбирания му пречи да приеме реалността на неевклидовите геометрии – той смята за позор недоказаността на аксиомата на Евклид за успоредните прави и предлага свое доказателство, което обаче използва еднакви триъгълници, а те почиват на еквивалентно на постулата твърдение, че сборът от ъглите в даден триъгълник е равен на сбора на ъглите на всеки друг (оттам по равни две страни и ъгъл между тях заключаваме равенството и на другите два). Това осланяне на опита му пречи да възприеме труда на Евклид като опит за систематизиране на абстрактно познание и го води до търсене на доказателство за аксиома, чието отхвърляне води до неевклидовите геометрии. Отхвърлянето на априорното знание, както е например знанието за някои от свойствата на числата според Гаус (Giovanni,2009) свързани с теореми, извличани по чисто логически път – това е плод на един физически светоглед. Той ограничава разбирането на тънките логически основи в математиката и създава вътрешно противоречие във философските разбирания на акад. Гюзелев, опитващ се да обоснове чрез опита своите вътрешни, духовни разбирания за разума и неговия произход.

Заключение

Богатото интелектуално наследство на акад. Иван Гюзелев е непознато на широката публика. Съвременното образование и политика могат да се възползват от него – от методика за преподаване в училище, през идеи за реформи в държавната администрация, до въпроси за границата между логическото обосноваване на математиката и връзката ѝ с опита. Трактатът по теория на успоредните прави той пиша на границата между две епохи в развитието на математиката, едно десетилетие преди Хилберт да създаде нова аксиоматична система в геометрията и да я върне на пътя, на който античните математици я поставят. Трудът на Хилберт демонстрира ограничението на човешките сетива и способността на разума да открива истината отвъд тях; скоро след това Айнщайн ще демонстрира същото във физиката чрез Общата теория на относителността. Опитът не може да каже кога опитът е недостатъчен за откриване на истината – само разумът е в състояние да назове сам своите ограничения, както Гьодел, Чърч и Тюринг демонстрират през XX век.

Библиография

Арменски, Стефан. Иван Гюзелев. // Български математици. Съставители Иван Чобанов и Петър Русев, София. ДИ „Народна просвета”, 1987

Захариев, Ясен, Проекции на философията в България от края на XIX до средата на XX век, 2002,

Иван Гюзелев. Аксиомите на Геометрията, трактат по теория на успоредните прави, 1893 г.

Ferraro Giovanni, Numbers, limits, and continuity in Gauss. Numbers, limits and continuity in Gauss, Jul 2009, Hungary. ffhalshs-00657693f

Документално видео на Сметната палата за акад. Иван Гюзелев

Георги Дойчинов е ученик н НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Интересува се от военна история.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.