Кадър от протеста за спасяване на ждрелото на р. Ерма, 20 август 2020 г. Снимка: Милан Симинович
Оригинална публикация – PR Zone, блога на Петко Русанов
Борбата срещу ВЕЦ-а жителите на Ракита са започнали някъде още 2016-2017 година. Аз за пръв път съм ходила в Ракита 2014 г., когато качих Руй планина. Значи, знам я тази рекичка от преди борбата срещу ВЕЦ-а.
Това е една малка рекичка, горе-долу силна само по време на големи дъждове и на топенето на снеговете. Инвеститорът в този ВЕЦ, намиращ се в село Звонци, е получил всички възможни разрешения за изграждането му, въпреки че според законите на Република Сърбия там няма възможност за подобен проект.
В реката живее поточен рак, строго защитен вид животно, което е една от причините да не се получи никакво разрешение.
Второ, мястото е склонно към свлачища. При наистина големи дъждове може да се случи да се активира голямо свлачище и да направи голяма вреда на населението на Звонци, Ракита, възможно и на другите села там.
Трето, в реката няма достатъчно количество вода, така че ВЕЦ-ът да работи нормално. Четвърто, самото водозахващене (не съм сигурна, че това е точната дума) е построено в Ракита, близо до къщите на местните жители и с това е нарушен пътя до местата в Руй, където те си пазят добитъка. Едно време не можеха да ходят по този път. Точно тук ясно се вижда и свлачището, което в момента е мирно, но не знаем какво може да се случи с него.
Ние от движението „Одбранимо реке Старе планине“ много време проведохме там на терена и отбранявахме реката. Научихме почти всички, свързахме се с всички инспекции, отговорни министерства, успяхме за Ракита и за Звонци да се чуе в цяла Сърбия.
Свързахме се и с някои хора от България, но явно в България не се чу за борбата ни. Поне не достатъчно. Организирахме големи протести и в Пирот, и в Белград. Най-големият екологичен протест на Балканите през 2019 г. беше на 27 януари в Белград. Темата беше именно Ракита и още около 850 локации за мини ВЕЦ-ове в Сърбия.
Защо се вдигнахме на бунт?
Защото ВЕЦ-овете се строят, без да се зачитат законите и се строят само и само с цел някои хора, близки до властта, да печелят от тях. Става дума за ВЕЦ-ове с дълги и широки цевки. Конкретно в Бабушнишката община, част от която са и Звонци и Ракита, имаше план да се строят 11 мини ВЕЦ-а почти един до друг.
Само ВЕЦ-ът със сградата в Звонци и водозахващането в Ракита има тръба, дълга 2,7 километра и широка 50 сантиметра. Тя е положена в коритото на дълбоките води, което е забранено и има решение на Министерството на опазването на околната среда 300 метра от тръбата да се извадят и мястото да се върне в първоначалното състояние. Това на практика означава, че инвеститорът не може да положи тръба никъде. Въпреки решението на Министерството, община Бабушница преди около две години даде разрешение за работа на мини ВЕЦ-а, което нас, активистите, ни накара да отидем на място и да запушим тръбата.
Институционалната и медийната борба продължи.
Организираха се още по-големи протести в Белград. Направихме всичко възможно и продължаваме да правим, но правителството не ни чуе. Оня ден активисти на Одбранимо реке Старе планине и политически дейци от Сърбия бяха в Бабушница тъй като отбора за защита на околната среда на нивото на републиката го води Александър Йованович Чута, основател и активист на движението „Одбранимо реке Старе планине“ и на движението Еколошки устанак. Отборът засяда там и темата беше ВЕЦ-ът. На входа в сградата на общината на някои от хората, желаещи да присъстват, е било забранено да влязат и те са влезли на сила.
Прави се всичко възможно ВЕЦ-ът да се премахне от реката, но въпреки всичко, преди няколко месеца той е почнал и да работи. Останалите десет локации за мини ВЕЦ-ове общината ги изтри от плана си благодарение на инициативата на Одбранимо реке Старе. За четири от тях имаше решения за строеж, но те са отменени.
Накарахме община Цариброд да изтрие четири локации за мини ВЕЦ-ове близо до ждрелото на Ерма и още няколко в Стара планина. Град Пирот изтри над 50 локации за мини ВЕЦ-ове в Стара планина. За съжаление, в община Княжевац съпротивата беше слаба и там последствията от мини ВЕЦ-ове се виждат. Имам желание България да чуе за положението в Ракита, тъй като там са останали да живеят стари хора, на които водата им е всичко. Борбата в Ракита дигна цяла Сърбия на крака и освести народа за да тръгне да говори за екологическите проблеми на страната.
След първия голям екологичен протест в Белград, имаше поне още два с по около десет хиляди души, организирани от „Одбранимо реке Старе планине„.
В Ракита през цялата 2018 и 2019 г. идваха хора от цяла Сърбия, за да се борят срещу ВЕЦ-а и на 20 август 2020 се събрахме около 400 души с цел да запушим тръбата. Успяхме да я напълним с пясък и почва, което за инвеститора беше лесно да поправи, но за този ни протест се чу дори в Африка и в Австралия. Но за България не знам.
Да не забравя да напиша, че някои хора от местното население и от активистите получиха доста сериозни глоби. Инвеститорът е и адвокат и знаеше как да съди хората. Много от съдебните дела бяха отхвърлени, но някои не са. По този начин се заплашваха хората.
Хронология на протестите и акциите през последните години:
– Мой видеозапис от строежа на ВЕЦ в село Ракита през 2018 г. Тук бе и протестът, при който запушихме тръбата.
– Жителите на Ракита се борят с охраната защото таблата с детайлната информация за строежа бе помъкната напред. Това бе направено нарочно, за да има повече място за строежа. Повече място, отколкото е предвидено според разрешението за строежа. Тук се вижда как охраната бута Десимир Стоянов, който тогава бе с болен крак.
– Музиканти, протестират в подкрепа на село Ракита.
– Активистът Десимир Стоянов рецитира поема за Хаджи Димитър на протест през 2020 г.
– Свлачището от тази снимка си стои и днес:
– Последно видеозапис от протеста в Белград на 27 януари 2019 г. На него се бяхме събрали около 6000 души. Главна тема бяха реките на Стара планина, Ракита и реките на Сърбия, заплашени от мини ВЕЦ-ове.
При мен вкъщи, почти година след като докладвах шефа на строежа в Ракита за унижение на национална основа, дойде полиция с две полицейски коли, за да ми търси изявление по повод докладването. И това е вид заплаха. Баща ми много се изплаши като видя полицията. Знаеше, че идват за мен, но не знаеше за какво. И аз не знаех, докато не ми казаха.
Аз не съм от Ракита. Живея в село Желюша, но моите са от село Куса Врана, което е близо до Ракита и усещам длъжност да отбранявам природата там колкото мога и както умея. Усещам го като роден край.
