Паразитът, който спаси Тайван

Време за четене: 3 минути

Войната е изкуство, войната е занаят, войната определя историята. Но понякога нещо съвсем малко може да обърне победния ход на някоя армия и да определи границите за десетилетия и столетия напред. В случая става дума за един съвсем дребен паразит, благодарение на когото и до ден-днешен съществува остатък от пред-комунистическата китайска цивилизация – а именно, Тайван.

Преди, по време на и след Втората световна война комунистическата партия води въоръжена борба, която ескалира в цялостна гражданска война след прогонването на японците. Националистическите сили на консервативната партия Гоминдан (中國國民黨) отстъпват пред силите на Китайската комунистическа партия, ръководена от Мао Дзъдун и подкрепяна щедро с оръжия и пари от СССР. Към 1949 г. националистите на Чан Кайшъ са изгубили контрола над практически целия Китай и отстъпват към остров Формоса и околните по-малки острови като Кинмън. На Формоса или както местните го наричат Тайван те преместват столицата си и продължават живота на китайската република.

Мао Дзъдун обаче не се задоволил с победа в континентален Китай и бил решен да съкруши опозицията си и на островите. Подготвил и пратил големи войскови части на юг и те започнали да се подготвят за десанта на острова. Въпреки че мнозина от войниците били вече закоравели ветерани от продължителната гражданска война и чеда на грубия селски живот, те имали един малък проблем – повечето от тях не можели да плуват изобщо. И заради съвсем реалния шанс мнозина от тях да се издавят, те започнали тренировки в реките и каналите на южен Китай. Изглеждало сякаш е въпрос на време многобройните войски на ККП да достигнат острова и да обединят всички земи от имперско време под властта на Мао.

Това, което никой не отчел, било наличието на ларви (церкарии) на азиатската шистозома (Schistosoma) в каналите. Тези паразитни плоски червеи са облигатни паразити със сложен жизнен цикъл. Партеногенетичното поколение преминава през междинен гостоприемник различни видове сладководни охлюви. Крайните гостоприемници са винаги бозайници, макар и сравнително малко от подвидовете им да заразяват хора. Световната здравна организация класифицира заболяването шистозомоза, като второто най-разрушително социоикономическо паразитно заболяване след маларията, като болните хора по цял свят са милиони[1]. Сред основните причини за нейното разпространение основното около река Яндзъ и околните водни площи е масовото използване на човешки екскременти като тор.

eradicate_blood_fluke
Плакат от комунистически Китай, насърчаващ борбата срещу вредителите, сред които и шистозомата.

Тези церкарии се заровили в телата на войниците и предизвикали масова шистозомоза. Избухналата епидемия попречила на боеспособността на комунистическите сили, деморализирала ги и довела до няколко отлагания на десанта. В това време САЩ изпратили част от флота си да охранява морето около Тайван и това отказало Пекин от нашествието. До ден днешен комунистически Китай счита Тайван за неразделна част от своята територия и множество държави, включително САЩ и България, дипломатически са признали това положение, отказвайки да признаят Тайван за отделна държава.

Благодарение на тази епидемия от шистозома, Тайван избягва масовите убийства, концлагери, културната революция, глад и всички други демографски успехи на Мао. Тайван нараства като население, въпреки малката си територия, и става една от най-гъсто населените страни в света, има индустрия на световно ниво и е един от азиатските икономически тигри. Всичко това е заради един паразит, който изиграл ролята на черен лебед и променил историята.

Историята на борбата на Мао Дзъдун с шистозомата не приключва тук. През 1956 г. правителството му започва масова кампания срещу разпространението на паразита, включваща масова мобилизация, научни изследвания, промени в земеделието, ново строителство и медицинска профилактика. Основната цел е била да се повишат добивите от земеделието, като успехите в борбата срещу шистозомата окуражили Мао да направи следващата стъпка към построяването на комунизма – Големия скок напред. Когато всичките усилия на китайския народ отиват за избиване на врабчета, домашни леярни за стомана и прочие икономически нонсенси, грижите срещу болестта отслабват и тя отново става сериозен проблем в страната[2], като още не е победена напълно.

Бележки

[1]Schistosomiasis Fact Sheet„, Световна здравна организация. Последно достъпен на 25.11.2019 г.

[2] Mao Zedong’s fight against schistosomiasis, Fan K, Lai H., Chinese Civilisation Centre, City University of Hong Kong, Kowloon Tang, Kowloon, Hong Kong. cikwfan@cityu.edu.hk

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.