Снимка: Hasan Almasi, Unsplash
Питър Турчин е съвсем истински човек, който се опитва да комбинира математика, история, социология, икономика и да види дали случващото се в миналото не може да ни подскаже какво ще се случи в бъдеще. През 2010 г. публикува статия в списание Nature, в която твърди, че от 2020 г. ще започне следващият момент на политическа, икономическа и социална криза. Сами можете да прецените дали повишаващото се напрежение в момента означава, че наблюденията му са верни.
Много дълги „светски цикли“ взаимодействат с по-краткосрочни процеси. В Съединените щати 50-годишни пикове на нестабилност са се случили около 1870, 1920 и 1970 г., така че друг може да се очаква около 2020 г. Навлизаме и в подем на т.нар. вълна на Кондратиев, която проследява 40-60-годишни цикли на икономически растеж. Това може да означава, че бъдещите рецесии ще бъдат тежки. Освен това през следващото десетилетие ще се наблюдава бързо нарастване на броя на хората на двадесет и няколко години, подобно на младежкия наплив, който съпътстваше сътресенията през 60-те и 70-те години на миналия век. Изглежда, че всички тези цикли ще достигнат своя връх около 2020 г.
Г-н Турчин се съгласи поредица от негови статии да бъдат преведени на български език специално за „Война и мир“.
Оригинална публикация – Psychohistory and Cliodynamics, 3 септември 2012 г.
Хората, които за пръв път се сблъскват с клиодинамиката, често ме питат дали съм чел „Фондацията“ на Айзък Азимов и каква е връзката между „Психоистория“ на Азимов и клиодинамиката.
Прочетох „Фондацията“ преди около 35 години и тя остави голямо впечатление. Всъщност започвам популярната си книга „Война и мир и война“ (War and Peace and War) с препратка към Хари Селдън и неговото предсказание за разпадането на Галактическата империя. Така че няма съмнение, че идеите на Азимов са оказали влияние.
Въпреки това има много разлики между въображаемата наука за историята на Азимов и реалността на клиодинамиката. Азимов пише „Фондацията“ през 40-те години на ХХ век – далеч преди откриването на това, което сега наричаме „математически хаос„. В книгата на Азимов Хари Селдън и психоисториците разработват математически методи, за да правят много точни прогнози за години и десетилетия напред. Благодарение на откритията, направени през 70-те и 80-те години на миналия век, ние знаем, че това е невъзможно.
В книгите на Азимов психоисторията, съвсем уместно, се занимава не с отделни хора, а с огромни конгломерати от тях. По принцип тя възприема „термодинамичен“ подход, при който не се правят опити да се следват хаотичните траектории на отделните молекули (човешките същества), а се моделират средни стойности на милиарди молекули. Това в много отношения е сходно с идеите на Лев Толстой, а и с клиодинамиката, която също се занимава с големи колективи от индивиди.
Това, което Азимов не е знаел, е, че дори когато можеш да пренебрегнеш такива неща като индивидуалната свободна воля, все пак се сблъскваш с много строгите граници на предсказуемостта.
Когато компонентите на една динамична система взаимодействат нелинейно, получената динамика може да стане фактически непредсказуема, дори ако е напълно детерминирана. За сложни системи като човешките общества тази възможност се превръща във фактическа сигурност: те са достатъчно сложни и нелинейни и следователно трябва да се държат хаотично и непредсказуемо. Между другото, това е причината, поради която времето не може да бъде предсказано за повече от няколко дни напред (а в Кънектикът, където живея, дори за един ден напред).
Отличителна черта на математическия хаос е „чувствителната зависимост от началните условия“. В областта на климата това означава, че една пеперуда, която решава да разпери крилата си (или не), може да доведе до отклоняване на голям ураган от прогнозирания му път.
Това всъщност е много оптимистичен резултат. Той означава, че човешките индивиди не са толкова безсилни, колкото Азимов си ги е представял. Упражняването на свободната воля може да има сериозни последици на макроравнище, точно както пеперудата, която размахва крилата си, може да повлияе на хода на урагана. Този оптимизъм обаче трябва да бъде смекчен от реализъм. Макар че всеки от нас вероятно влияе върху хода на човешката история, повечето от нас имат много слабо влияние, а всички големи последици вероятно са резултат от напълно непредвидено стечение на обстоятелствата.
Накратко, да се правят точни прогнози за събитията в човешките общества за десетилетия или векове напред е просто научна фантастика.
Изглежда, че самият Азимов е станал неспокоен от механичното разгръщане на бъдещата история според плана „Селдън“. Той решава проблема, като вкарва Мулето – мутант с плашещи умствени способности, който отклонява действителната история от курса, предсказан от Селдън. В действителност всички ние сме „мулета“. Като правим множество избори през целия си живот, ние постоянно отклоняваме хода на бъдещата история в непредсказуеми посоки.
Но това не означава, че динамиката на нашите общества е просто „едно проклето нещо след друго“. Както системните сили, така и безбройните действия на отделните хора се комбинират, за да доведат до действителния резултат. Можете да го видите нагледно, ако си поиграете с модел, който се намира в хаотичен режим, например на атрактор на Лоренц, но освен това постоянно е блъскан от случайни пертурбации. Траекторията постоянно се променя, но тя все още остава на хаотичния атрактор. Казано на прост език, ако предстои пик, отделните действия могат да го забавят или ускорят; да направят пика малко по-висок или малко по-нисък. Но под една или друга форма пикът ще настъпи.

В допълнение към невъзможността за точно предсказване на бъдещето Азимов настоява, че всяко знание за психоисторическите прогнози трябва да бъде скрито от хората.
В противен случай, когато хората научат какво ги очаква, това ще повлияе на действията им и ще доведе до провал на прогнозата. Има няколко неща, които не са наред с това. От една страна, повечето хора не биха могли да се интересуват от това, което предсказва някой голям умник. Например аз се чувствам напълно сигурен, че през 2020 г. (плюс/минус няколко години) ще има пик на политическото насилие. Ако тази прогноза се провали, това ще е в резултат на грешка в теорията или на някакво масово непредвидено събитие, засягащо социалната система, или на нещо напълно непредвидено („неизвестните неизвестни“, по блестящата характеристика на политика Доналд Ръмсфелд). Но съм доста сигурен, че това няма да е защото американските политици изведнъж ще вземат под внимание написаното от един неизвестен професор и ще предприемат действия, за да избегнат този нежелан резултат.
И ако го направят, ще бъда доста щастлив. Предвиждането се надценява. Това, към което наистина трябва да се стремим с нашите социални науки, е способността да постигаме желани резултати и да избягваме нежелани резултати. Какъв е смисълът да предсказваме бъдещето, ако то е много мрачно и не сме в състояние да го променим? Бихме били като човека, осъден да се обеси преди изгрев слънце – перфектно познаване на бъдещето, нулева способност да направим нещо по въпроса.

Касандра е била дъщеря на троянския цар Приам и неговата царица Хекуба, в която Аполон се влюбва и така получава способността да вижда бъдещето.
Когато обаче тя не отвърнала на любовта му, той я проклел, така че никой никога да не вярва на предсказанията ѝ. Така Касандра предвижда разрушаването на Троя, смъртта на Агамемнон и собствената си гибел, но не могла да направи нищо по въпроса.