Персийската империя 500 г. пр.Хр., в навечерието на нахлуването на персите в Древна Елада.
Оригинална публикация: Pre-Persian Iran: from the invention of agriculture to the Aryan onslaught, Razib Khan, Substack
Разположено между Анадола, Леванта, Арабския полуостров, Южна и Централна Азия, Иранското плато се намира в една важна пресечна точка. Преди 50 000 години то е било обитавано от нашите братовчеди неандерталците, а след това се е превърнало в кръстопът за съвременните хора, които са се отправяли както на изток и на север към бреговете на Тихия океан и най-студените дълбини на Сибир, така и са се оттегляли от студа на север в неблагоприятни времена.
Районът продължава да служи като междинна станция между Изтока и Запада чак до античността, като партите и сасанидите търгуват с Римската империя далеч на запад и с Хански Китай далеч на изток.
Ролята на Иран като източен фланг на близкоизточната цивилизация датира отпреди появата на писмеността, когато неолитната революция започва да променя икономическата основа на човечеството.
В края на последния ледников период, преди 11 700 години, в Близкия изток първите групи хора започват да се заселват като уседнали земеделци. Планините на север от това, което днес наричаме Плодороден полумесец, стават свидетели на появата на култивирани растения като пшеница, ечемик и нахут.
Но далеч на изток, в планините Загрос в Западен Иран, малко след ледниковата епоха се появява форма на скотовъдство, съсредоточена върху козите, като доминираща форма на препитание. В крайна сметка тези културни практики се сливат, както е показано в Еврейската Библия с конфликтите между земеделци и скотовъдци в древна Палестина.
От тези първоначални ядра на земеделска дейност в Близкия изток отглеждащите растения и скотовъдците изглежда са се разпространили във всички посоки – от произхождащите от Анатолия неолитни мореплаватели, които са слезли в Британия преди 6000 години, до фермерите в йеменските възвишения, които са мигрирали на юг от Леванта преди 5000 години и в крайна сметка са построили паметници като Големия язовир в Мариб, за да контролират притока на вода към своите полета.
До неотдавна археолозите спореха дали земеделието е имало множество центрове на възникване в Близкия изток, а също и дали земеделието и скотовъдството са се разпространили чрез културна дифузия, като идеите за засаждане на култури и пазене на кози и говеда са пътували от племе на племе, или чрез експанзията на един предприемчив народ.
Древната ДНК е разрешила тази загадка.
Изглежда, че земеделието се е появило независимо сред три основни групи от населението в Близкия изток. Първо, в планинските райони на Сирия сред левантийските скотовъдци, произхождащи предимно от натуфийските ловци-събирачи.
Второ, на близо 800 км (500 мили) на изток, в местност, наречена Гандж Дарех, в съвременните планини Загрос в Иран, където група козари популяризира тази форма на скотовъдство. И накрая, малко след приемането на земеделието от сирийците, група скотовъдци в Централна Анатолия се установили и приели земеделския начин на живот, като станали толкова умели, че в крайна сметка изпратили вълни от колонисти на запад из Европа.
Иранците преди, или предперсийски Иран
Генетиката ясно показва, че това са три много различни групи с дълбоки различия в миналото, много преди неолитната революция. В края на последната ледникова епоха скотовъдците от Загрос се различават генетично от земеделците от Леванта на запад, както съвременните китайци от северноевропейците.
В точни статистически генетични термини около 10% от генетичната вариация сред древните популации ги е различавала една от друга, приблизително толкова, колкото днес разделят източните и западните евразийци (анатолийските и левантийските земеделци са били генетично по-близки един до друг, макар и все още доста различни по съвременните стандарти). Такива поразителни различия подчертават вероятността за относително висока вискозитетност на генния поток сред фуражните култури; праисторическите ловци-събирачи изглежда са се бракосъчетавали между племената по-малко, отколкото техните наследници земеделци.
Джаред Даймънд в „Пушки, вируси и стомана“ изказва предположението, че земеделието е било ужасен дългосрочен избор за нашите предци-събирачи на зърно, тъй като е довело до повече войни и конфликти поради натрупването на материални блага, но голяма част от древните ДНК доказателства сега сочат към възможността действително скитащите групи от ловци-събирачи да са били по-ксенофобски и враждебни към чужденците, отколкото техните земеделски потомци.
Днес генетичната дистанция между сирийците и иранците е едва една десета от тази между праисторическите им предци, което отразява хилядите години миграция между различните популации в Западна Азия.
