За СИВ и времето преди 1989 г.

СИВ, Съвет за икономическа взаимопомощ, Източен блок, комунизъм
Време за четене: 3 минути

През юни 2021 г. се навършиха 30 г. от разпускането на най-голямата икономическа организация в така наречения Източен блок от времето на Студената война – Съвета за икономическа взаимопомощ (25.01.1949 г. – 28.06.1991 г.). Пропуснах да отбележа тази годишнина юни месец, а разпадът на СИВ беляза по определен начин и моя живот.

Когато започнах да уча в Машинно-елекротехническия институт (МЕИ) – София, преименуван скоро след това на Технически университет – София, имаше много предприятия в България, много от тях създадени точно по линия на СИВ, имаше и работа за инженери от технически и химико-технологически специалности… и всичко изглеждаше толкова сигурно като професионална реализация след дипломирането. Една година по-късно СИВ беше разпуснат, което доведе и до срив на промишлеността в България.

Най-голямото предприятие в Сандански преди 10 ноември 1989 г. беше Заводът за телефонни части, преименуван след това в гръмкото Комбинат за радиоелектронна апаратура. В него работеха, доколкото си спомням, между хиляда и две хиляди души. Продукцията се изнасяше в СССР.

Майка ми работи в този комбинат около 12 г. като работничка и беше в цеха за бобини. За качеството на продукцията се говореше под сурдинка колко „качествена“ и колко „необходима“ е. После поработи 3 г. или 4 г. в един завод с гръмкото име Завод за медицинско оборудване – в един от цеховете, който се намираше до нас и в който се сглобяваха малки медицински пинсети и… самобръсначки. Няколко месеца и аз сглобявах самобръсначки, след като не ме приеха медицина и трябваше да работя, за са мога да кандидатствам следващата година. Този завод май беше от малкото в Сандански, който не беше по линия на СИВ, той продължи съществуването си под същото име (не зная докога), но с производството на… „електрически скари, електронагреватели, шлосерски менгемета, ацетиленови генератори и прибори за хранене„. Така, завършвайки през 1995 г., работа за завършващите инженери от техническите специалности почти нямаше.

А си спомням, когато през 1991 г. СИВ спря да съществува, колко наивно си мислех, че след 4 г. ситуацията в България вече ще е променена и ще има нови предприятия и за нас ще има работа. Защо пиша всичко това? Защото от години постоянно чувам и чета от носталгици каква промишленост е имало и как промяната и приватизацията са съсипали тази ни промишленост.

Промишлеността в България не беше качествена в голямата си част, произвеждаха се немалко некачествени неща по линия на този Съвет за икономическа взаимопомощ и голяма част от промишлеността се срина заради закриването на СИВ, а СИВ се закри с решение на всички страни – членки в тази организация за взаимопомощ.

Друга част от промишлеността се сви или затри заради лошата приватизация – аз съм работила в едно такова предприятие, приватизирано от Работническо-мениджърско дружество, създадено от тогавашен член на СДС, който в качеството си на партиец беше по едно време и областен управител на София.

Аз ли не съм попадала или (почти) няма публикации, в които да се посочва закриването на СИВ като причина за срива на немалка част от българската промишленост в началото на 90-те години на миналия век, но се посочва приватизацията като основна причина, а това не е съвсем вярно.

И тази 30-годишнина е повод да се напомни на носталгиците и по-младите за тази толкова важна организация преди промените в края на 80-те години. Да им напомня и че нагаждачеството и връзкарството бяха в разцвет през 80-те години, чакаше се за битова техника, за коли, за жилище, за да ти прекарат телефон – с години, магазините в провинцията бяха зле заредени и много стоки се купуваха по втория начин.

С връзки хора си уреждаха и чиновническа/административна работа, и какво ли не. Болниците бяха мизерни, за зъболекар се чакаше с дни и идвайки реда пред кабинета винаги се намираха познати на някой в поликлиниката, който да те изпревари и отново да чакаш, или да ти отложат часа за друг ден, защото липсвали някакви материали.

Не беше добре изобщо да се живее в условията на социалистическия реализъм, вярно имаше някакво спокойствие и предвидимост, но те бяха по-скоро измамни.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.