Знамето с дъгата, символ на ЛГБТ хората, се вее над кметството в Ливърпул, 2016 г. Източник: Wikimedia
Оригинална публикация, Дейвид Сарджънт (David Sergeant)
Преди четири години по един съмнителен начин, 400 британски депутати гласуваха за предефиниране на брака в Обединеното кралство. Тогава министър-председателят Дейвид Камерън заяви, че въпреки, че този въпрос не е засегнат в предизборната програма на Консервативната партия, ще бъде премиерът, който е решил съдбата на брака. Сега е ред на Австралия да решава. За разлика от Британия има една ключова разлика – хората ще бъдат попитани (в Австралия ще се проведе референдум по въпроса, б.м.)
Всички са съгласни, независимо на каква позиция са по въпроса, че това решение ще има огромно значение.
Ето защо изглежда разумно да се анализират последиците от потенциалната промяна сред нациите, в които вече е извършено въпросното предефиниране. В Обединеното кралство промяната засегна много хора в различни сфери. Първоначално се считаше, че тези области няма да бъдат засегнати от предефинирането на брака. Настъпилите промени показаха, че те са изцяло преплетени.
Областта на пола: Настоящият премиер от Консервативната партия Тереза Мей анонсира предложение за премахване на необходимостта от медицинска консултация преди смяната на пола. Простото попълване на една официална бланка ще бъде достатъчно. В съобщение за медиите от Министерството на равнопоставеността, че предложенията са предназначени да надградят върху брака между лица от един и същи пол. Журналистът от Гардиън Роз Кавъни (Roz Kaveney) прокламира, че промяната на пола сега „е почти толкова проста, колкото промяната на името ви чрез декларация“.
Проявленията на „британската революция на пола“ лесно се откриват. Транспортът на Лондон забрани на служителите си използването на „хетеронормативни“ думи като „дами и господа“. В същото време университетите в цялата страна заплашват с понижаване на оценките на студентите, които продължават да използват думите „той“ и „тя„. Вместо това трябва да прилагат „неутралното по полов признак“ местоимение „ze„.
Този джендър радикализъм по отношение на половата теория зарадва Stonewall, най-могъщото ЛГТБ лоби в Обединеното кралство.
Техният оруелски лозунг, „Приемане без изключение“ (Acceptance without exception) може да се види върху билбордове и реклами. Политиците се надпреварват да се радикализират, в своеобразния шампионат в следващото поприще за „еманципация“ – правата на „транс“ хората.
Свобода на религията. В Обединеното кралство бяха гарантирани обосновани изключения, предназначени да осигурят, че на вярващите ще бъде позволено да останат верни на своите убеждения. Четири години по-късно, същите хора, дали сърдечни обещания, сега работят за тяхното подкопаване.
Министърът на равнопоставеността Джъстийн Грийнинг (Justine Greening) настоява, че църквите трябва да бъдат принудени: „да се придържат към съвременните нагласи“. По същия начин председателят на Камарата на общините, позиция, която се предполага принципна неутралност, се изказа по темата: „Чувствам, че ще имаме равноправие в брака, когато ще може всеки да сключи брак в църква, без да се налага да се борите с църквата за равенство, което би трябвало да е ваше право.“
На тазгодишните общи избори стана ясно колко войнствено е ЛГТБ лобито след предефинирането на брака. В основна мишена се превърна Тим Фарън (Tim Farron), лидер на третата по големина партия в Англия, Либералните демократи. Водещите журналисти бяха научили, че Фарън е изповядващ християнин. Във всяко интервю започнаха да му задават въпроса, дали лично счита хомосексуалния секс за грях. Фарън помоли да му бъде позволено да не смесва личната си вяра и законодателните си позиции. В продължение на десетилетия, той бе гласувал в подкрепа на ЛГТБ правата. По същия начин той бе подкрепил и предефинирането на брака. Но това вече не бе достатъчно. След края на предизборната кампания Фарън подаде оставка. Той заяви, че вече е невъзможно за един вярващ да заема водеща позиция в британската политика.
Съкрушаващо се променя приемната грижа във Великобритания.
Въпреки кризата поради недостиг на приемни семейства, тези, които са идентифицирани като религиозни са разследвани. Онези, за които е малко вероятно д приветстват хомосексуалността, трябва да се разделят с мечтите си да бъдат родители. Този месец върховният съд на Великобритания реши, че двойка петдесятни християни са неприемливи осиновители. Съдът призна, че имат качества за родители и любящи осиновители, но постанови, че преди всичко друго „Разпоредбите за равенство по отношение на сексуалната ориентация трябва да имат предимство.“ Как Великобритания стана толкова объркана? Практикуващите евреи, мюсюлмани, християни и сикхи, които искат да останат верни на своите религиозни учения, вече не могат да осиновят деца.
Свобода на словото. В навечерието на парламентарния вот станахме свидетели на неразбираем тормоз. Депутатът Дейвид Бъроус (David Burrows), умерен привърженик на „Коалицията за брака“, пострада от подхвърлени екскременти в дома му. Децата му получиха смъртни заплахи и беше публично огласен адресът на училището им. По същото време телевизионният журналист Йаин Дейл (Iain Dale) заплаши, че публично ще огласи депутатите, които са гей, ако не гласуват за предефинирането на брака.
Мнозина упорито трудещи се британци загубиха работата си. Дали Ейдриан Смит (Adrian Smith), уволнен от Манчестърския жилищен фонд все още смята, че държавата „не трябва да налага своите правила по въпросите на вярата и съвестта“? Или Ричард Пейдж (Richard Page), уволнен за „грубо нарушение“, след споделено мнение, че децата биха постигнали по-добри резултати, ако бъдат в приемна грижа при хетеросексуални двойки.
Същевременно, противно на „твърдите“ уверения на правителството, малкият бизнес е целенасочено преследван.
Съдът в Северна Ирландия реши, че пекарната на семейство Ъшър (Asher) е действала противозаконно. Какво беше престъплението на този дребен семеен бизнес? Учтиво отказа да украси торта с политическо послание в подкрепа на еднополовия брак. Съдът твърди, че собствениците на бизнеси са задължени да насърчават ЛГТБ каузите, независимо от личните им убеждения.
Дори National Trust, британска институция с над 4,2 милиона членове, реши да се присъедини към насилническия кръстоносен поход на ЛГТБ. Със специално обръщение, беше изискано от всеки един от 62 000 доброволци на National Trust да носи задължително бадж с цветовете на дъгата. Онези, които биха отказали, бяха предупредени, че „ще бъдат махнати от публична видимост“, докато не са готови да демонстрират „обществена толерантност“.
Поглеждайки назад е ясно, че мълчаливото мнозинство във Великобритания мълча твърде дълго. Разсъждавайки върху предефинирането на брака, Бен Харис-Куини (Ben Harris-Quinney), председател на тинк-танка Bow group, казва: „Бракът от един и същи пол е популяризиран в Обединеното кралство като въпрос на предполагаемата толерантност и равенство. Това, което видяхме, е най-неравнопоставеното и нетолерантно решение на политически проблем в новата ни история.“
Деца. В цяла Великобритания „сексуалното образование“ е трансформирано и видоизменено.
Телевизионни програми, насочени за деца до 3 години, насърчават отклоненията в пола като свидетелство за целеустременост и индивидуалност. В същото време беше отречено правото на обезпокоени родители да изтеглят децата си от часовете в началните училища по полово възпитание. В тях външни преподаватели учат децата на пози в секса, удовлетворяващо отношение към порнографски материали и техники на маструбация. Всички изразяващи тревога се определят като „старомодни“.
Независимите училища с религиозна насоченост са подложени на интензивен контрол. Dame Louise Casey, старши държавен инспектор, наскоро направи изявление, че „не е добре за католическите училища да бъдат хомофобски и анти-гей браковете.“ Ofsted, институцията отговорна за сертифицирането на училищата, е яростно политизирана. През 2013, преди предефинирането на брака, Ofsted посети еврейско девическо училище в Vishnitz.
Училището беше описано в ярки цветове. Всъщност, оценката излезе извън обичайните фрази, подчертавайки ангажирания и внимателен подход към благосъстоянието на възпитаничките.
Четири години по-късно Ofsted се завърна. Този път училището получи забележка по един въпрос. Докато отново беше изтъкнато, че ученичките са възпитавани във високо самочувствие и себеувереност, беше отбелязано, че не получават адекватно насърчаване по въпросите на хомосексуалността и промяната на пола. По този начин училището не гарантира „пълно приемане на основните английски ценности“. То е едно от първите седем училища, основани върху верски принципи, заплашено от закриване.
Споменах на мой приятел от Консервативната партия, че пиша тази статия. Той изрази истинска загриженост. Дали не съм помислил за последиците? Не осъзнавам ли, че това, което казвам за Австралия, може да бъде открито в Обединеното кралство? Прогресът на ЛГТБ бил неудържима вълна. Увери ме, че е добре да вярвам, че бракът е между един мъж и една жена. Дори бил съгласен, че нещата, които се преподават в началните училища стигат твърде далеч. О, да го кажа на глас? Да излезе в пресата? Това би съсипало кариерата ми и личните ми взаимоотношения.
За Бога, колко по-важно от кариерата ми е институцията на брака, свободата на съвестта, религията и словото. Колко по-важно е бъдещето на нашите деца, отколкото наивните амбиции за кариера, която бих могъл да имам.
Призовавам всеки австралиец да проучи доказателствата, да анализира резултатите и да е наясно за какво гласува. Дори да беше само за брака, струва си да се борим за запазването му.
Но става въпрос за много повече от това.
