Връщането на предмета и принципите на вероучение в училищата ще има много ползи. Снимка: Roman Mager, Unsplash
Оригинална публикация: Мисъл, слово, текст – том 9 (15), 2023, издателство на Пловдивски университет „Св. Паисий Хилендарски“
Съвременното българското общество е изправено пред редица проблеми от различно естество, които прокарват силни разделителни линии и въздействат негативно на неговото икономическо, научно и духовно преуспяване. Голяма част от казусите днес са наследени от предходните поколения през последното столетие, като резултат на едно почти непрестанно вътрешнонародно противопоставяне, което дава отражение във всички сфери на обществения живот – простолюдие и политици, държава и Църква, либерали срещу консерватори, авторитарно срещу плуралистично, глобално и национално, русофоби и русофили, и т. н.
В същото време все по-ускорено възникват и нови кризисни ситуации, които създават и вътрешни борби във всяко от оформилите се разделения.
Това умножаващо се противопоставяне в българското общество създава силно затруднение както за държавните и църковните институции в изпълнението на техните функции, така и за нормалния живот на всеки един гражданин. Основен фактор за тази негативна тенденция са непрестанните посегателства върху българската образователна система в посока изкореняване на всичко християнско в нея, проявявани от различни политически кръгове и от чуждестранни неправителствени организации.
Важно е обаче да не забравяме, че в основата на българското светско образование е връзката между православната вяра и познанията за света – първоначално изразена във взаимното училище, което отваря врати в няколко български града през Възраждането (1835 г. в гр. Габрово, 1841 г. в гр. Стара Загора и др.). В него децата се обучават според подготвените от йеромонах Неофит Рилски взаимноучителни таблици, важно място в които заемат поучения за вярата в Бога, познания за православната религия и примери за християнските добродетели.
Затова и установената в страната ни образователна система при съдействието на Църква и държава веднага след Освобождението цели „да възпита децата нравствено-религиозно, да им развие душевните и телесните сили, та да им даде общо знание и умение, каквото е необходимо за всяко общество“ (из „Временните правила за начално училище“ от 1879 г.).[1]
От 1945 г. и до днес обаче понятието „светски“, характеризиращо държавното ни образование, вече с коренно изменено тълкуване: „който не е свързан с религия или с църква; граждански.
Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Конст., чл. 24“.[2] За сравнение в речника на Найден Геров от 1904 г. четем: „Светскый: 1. что е за тоя свят, что е от тоя свят, световный, мирскый; 2. человеческый, людскый, хорский“.[3]
Случва се това, за което предупреждава Министърът на народното просвещение Никола Мушанов през 1908 г.: „Този, който би посмял да изхвърли религията от училищата, би направил едно зло; би накарал българските семейства да сложат ключа на българското училище“ (в речта си относно „Законопроекта за народното просвещение“ в Народното събрание на 22.11.1908 г.).[4]
Днес, въпреки наглед подобреното отношение на държавата към Българската Православна Църква и усилията от страна на Св. Синод да отправя съвети към Министерството на образованието и да подготвя учебни материали и преподавателски кадри съвместно с богословските факултети, дори и един двучасов учебен предмет по Религия (Православие) е избираем с редица ограничения и практически много труден за иницииране. В същото време останалите предмети в учебната програма се основават на мироглед, почти непроменен от времето на атеизма в България – не предлагат на учащите се реален досег с православния възглед по въпроси, свързани с учебния материал. Дори в предмети като История и цивилизации или Български език и Литература православните светци от родната история, както и религиозната принадлежност на българите биват разглеждани основно от културологична и социална гледна точка, но не и от духовно-нравствена и възпитателна.
Това налага търсенето на нов, интегративен подход за възвръщане към изконните цели на държавното образование у нас и до преоткриване на изгубеното единство между различните учебни предмети, а оттам – между различните професионални съсловия, социални прослойки и обществени настроения.
Когато се обърнем към родната история откриваме, че това единство е било осигурявано именно от традиционното ни вероизповедание.
По своето естестество Църквата е съборна, затова и православното вероучение в пълнота не може да бъде друго, освен съборно – да цели изграждането на цялостен светоглед, като облагородява духовно всички учебни предмети и специалности и ги насочва в единна, ценностна посока; да изпълни всички сфери на обществения живот с есхатологичен смисъл.
Настоящият доклад цели да предложи именно чрез интегративния подход прилагането в учебния процес на различни помощни материали от творчеството и приносите на българските светии, които стават основополагаща част от родната история и с живота си допринасят за укрепването не само на нашия народ и държавност, но и на християнска Европа.
Следвайки актуалната Наредба на МОН за общообразователната подготовка,[5] могат да бъдат обособени три интердисциплинарни теми за предложените материали, пряко свързани с учебните предмети от гимназиалния етап (8. – 12. клас):
1. Старобългарски език и книжнина (за Български език и Литература, История и цивилизации, математика, Чужд език);
2. Родолюбие и вяра (за История и цивилизации, Философия, Биология и здравно образование, Гражданско образование, Български език и литература);
3. Изкуство и поклонничество (за Музика, Изобразително изкуство, Физическо възпитание и спорт, История и цивилизации).
За всяка от посочените три интердисциплинарни теми могат да се предложат различни варианти на материали, с които учителят би могъл да допълни преподаването на съответните учебни предмети, осъществявайки връзки между тях. Целите на всеки от предложените материали са съобразени с изискванията за съответните предмети според горепосочената Наредба, но подпомагат и пълноценното запознаване на учащите се с православния мироглед и посланията на родните светци.
СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КНИЖНИНА
– Запознаване с произхода, значението и развитието на старобългарския език с произведението на св. Кирил Философ „Проглас към Евангелието“ – с цел пълноценно възприемане делото на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици и на св. цар Борис, както и духовнопросветните резултати от него в наши дни (в помощ на обучението по история и български език).[6]
– Запознаване с фонетиката и развитието на глаголицата и кирилицата, както и използването им като бройна система – с цел подобряване знанията за системата на съвременния български език, както и повишаване на логическите способности в областта на математиката (в помощ на обучението по Български език и Математика).
– Запознаване с особеностите на словореда в средновековната българска литература, напр. инверсия, плетение словес – с цел усъвършенстване на уменията за създаване на художествен текст (в помощ на обучението по Литература).
– Усвояване на кратък тълковен речник на старобългарски думи, близки по значение или звучене на думи от съвременния книжовен език – с цел обогатяване познанията за основите на българския език и пълноценното му използване, както и улеснено възприемане на чужди езици от славянската езикова група (в помощ на обучението по Български език и Литература и по Чужд език).
– Работа с оригинални средновековни текстове на старобългарски и църковнославянски език, като молитвата „Отче наш“, цитати от книгите Псалтир и „Часослов“ – с цел затвърждаване на знанията за историята и структурата на българския език, както и получаване на практически познания за традиционното в Република България източноправославно вероизповедание (в помощ на обучението по Български език и Литература, История и цивилизации).
– Работа със средновековни български текстове в различни жанрове, преведени на съвременен български език, като житие, похвала, слово, проповед, поучение, канон, акатист, молитвен текст – с цел обогатяване на познанията за българската литература и църковната книжнина чрез различаване на жанровите характеристики на автентични образци (в помощ на обучението по Литература).
РОДОЛЮБИЕ И ВЯРА
– Запознаване с Именника на българските светии, с кратки сведения за живота и подвизите им, както и работа с интерактивна карта на местата, свързани с тях[7] – с цел овладяване на знания за културното развитие и духовния аспект на българската история (в помощ на обучението по История и цивилизации).[8]
– Изучаване на произведението „Слово за Св. Троица, за сътворението и за съда“ на св. Климент Охридски – с цел усвояване спецификата на философското познание за реалността, запознаване с основни понятия на източноправославното вероизповедание и с християнското учение за произхода на живота и еволюцията на организмите (в помощ на обучението по Философия, Биология и Литература).
– Изучаване на произведението „Шестоднев“ на Йоан Екзарх и „Слово за временния живот“ на Черноризец Петър – с цел формиране на умение за ориентиране в ценности и подпомагане разбирането на православния възглед за света (в помощ на обучението по Философия и Литература).
– Запознаване със Завета на св. Йоан Рилски – с цел изследване на ценностите, споделени от всебългарския покровител, както и на православната етика (в помощ на обучението по Философия и Литература).
– Запознаване със Закон за съдене на хората, написан по времето на св. цар Борис (вероятно от св. Методий) – с цел изследване на историческото развитие на държавното законодателство и гражданското общество във взаимодействие с църковното право (в помощ на обучението по Гражданско образование, История и цивилизации).
ИЗКУСТВО И ПОКЛОННИЧЕСТВО
– Запознаване с основите на църковната музика и с невмената нотация – с цел разширяване на познанията по основни стилове в музиката и за изразните средства (в помощ на обучението по Музика).
– Запознаване с творчеството на св. Йоан Кукузел и на възрожденските църковни изпълнители – с цел формиране на устойчив интерес към българското изпълнителско изкуство и приноса на българското музикално творчество (в помощ на обучението по Музика, История и цивилизации).
– Заучаване на Тропари на Господски празници и на български светци – с цел придобиване на по-богати музикалнослухови представи и практически познания в църковния живот (в помощ на обучението по Музика).
– Запознаване със стиловите особености на православната икона и с изявени образци на българската Средновековна и Възрожденска иконография – с цел формиране на устойчив интерес към българското изкуство и неговото културно и историческо значение (в помощ на обучението по Изобразително изкуство, История и цивилизации).
– Запознаване с традиционната старобългарска орнаментика и дърворезба, рисуване/компютърно генериране – с цел разширено познание за стиловете в графичното изкуство и българския принос, както и естетическо ориентиране в съвременната културна среда (в помощ на обучението по Изобразително изкуство, История и цивилизации).
– Запознаване с традиционната Средновековна и Възрожденска църковна архитектура, рисуване/компютърно генериране – с цел разширено опознаване на стиловете в архитектурата, анализиране на връзките на изкуството с религията и на българския принос (в помощ на обучението по История и цивилизации, Изобразително изкуство).
– Провеждане на туристически походи с посещение на храмове и манастири, свързани с живота и делото на български светии – с цел повишаване на познанията за българската история, както и подбиране на целесъобразна двигателна активност за поддържане на здравословния, социалния и професионалния статус през целия живот (в помощ на обучението по История и цивилизации, Физическо възпитание и спорт).
Посочените материали дават основа за интегриране на посланията на българските светии в гимназиалния план на образователната ни система, макар далеч да не обхващат всички възможности за това.
В същото време е пределно ясно, че учителите често изпитват затруднения в преподаването на целия материал, изискван според учебната програма в рамките на определения срок, и всяко допълнение в нея коства особени усилия. Въпреки това предложените в настоящата разработка материали са достатъчно съществени, за да подпомогнат учебния процес на подрастващите, да повишат интереса и любовта на децата към родното и да изпълнят с ново ценностно съдържание изучавания по програма материал.
Предложеният интегративен подход на съборно вероучение може да бъде приложен от учители по кой да е от горепосочените предмети в гимназиалния етап, предоставяйки им възможност да дават на учениците разнообразни творчески задачи, интерактивни аудио-визуални примери, нови казуси и възпитателни теми за дискусия във връзка с целите на съответния учебен предмет.
Повечето от предложените материали в настоящия доклад могат да бъдат открити свободно в интернет, но използването им за изготвяне на помагало за учителя 8. – 12. клас по съборно вероучение би било едно удачно последващо развитие на настоящата разработка, което още повече да допринесе за подобряването на взаимовръзките между различните учебни предмети, за цялостното възприемане на обществената значимост на православната вяра и за единството на българския народ.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Геров, Найден. Речник на Блъгарскый языкъ съ тлъкувание речи-ты на блъгарскы и на русскы. Чясть пята, Р-IА. Дружествена печатница „Съгласие“. Пловдив, 1904
Кожухаров, Валентин. Как да разбираме светското образование. Сп. „Мирна“. Изд. къща „Агато“, бр. 1, С. 1996
Михайлов, Пламен. Мястото на българските светии в учебния предмет „История и цивилизации“. Дипломна работа за придобиване на образователноквалификационна степен „магистър“ в Богословски факултет към СУ „Св. Климент Охридски“
Онлайн източници
Наредба №5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка, издадена от Министъра на образованието и науката. Източник: https://cioo.mon.bg/wp-content/uploads/2014/07/nrdb5_30.11.2015_obshtoobr_podgotovka.pdf
Официална интернет страница на Софийска света митрополия. Източник: https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/bgsvetii
Речник на българския език. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. Източник: https://ibl.bas.bg/rbe/
Бележки
[1] Кожухаров, Валентин. Как да разбираме светското образование. Сп. „Мирна“. Изд. къща „Агато“, бр. 1, С., 1996, с. 10.
[2] Речник на българския език. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.
[3] Геров, Найден. Речник на Блъгарскый языкъ съ тлъкувание речи-ты на блъгарскы и на русскы. Чясть пята, Р-IА. Дружествена печатница „Съгласие“. Пловдив, 1904, с. 141
[4] Кожухаров, Валентин. Как да разбираме… с. 11.
[5] Наредба №5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка, издадена от Министъра на образованието и науката.
[6] В тази връзка важни произведения са и „Азбучна молитва“ на Константин Преславски и „За буквите“ на Черноризец Храбър, които понастоящем са част от задължителната литература за 8. клас.
[7] Достъпна в официалната интернет страница на Софийска света митрополия, раздел Библиотека – Българската святост.
[8] В тази връзка важни произведения са и „Пространно житие на Константин Кирил Философ“ на св. Климент Охридски и „История славянобългарска“ на св. Паисий Хилендарски, които понастоящем са част от задължителната литература съответно за 8.-и и за 9.-и класове.
Колко ни струва БСП?