Снимка: note thanun, Unsplash
Бяха публикувани за публиката обновени комплексни данни на представянето на учениците по света от близо 200 държави (Harmonized Learning Outcomes (HLO) Database Measuring Human Capital Using Global Learning Data) на Световната банка. Резултатите са компилация от разнообразни ученически тестове и тестове за интелигентност (изследването PISA е само един от многото взети предвид) от периода 2008-2021, с която Световната банка оценява нивото на човешкия капитал, респективно, потенциалът им за икономическо развитие.
Новостите за България: Доста учудващо, България е единствената страна от европейската общност, изпреварена от Кения и Габон.
Дистанцията на България спрямо някои други балкански страни – Румъния, Сърбия и Турция, се е увеличила и въпреки че те са на опашката в Европа, вече са далеч пред нас. Специално растежът на турците е впечатляващ и средният турски ученик вече е близо половин девиационна единица по-интелигентен и компетентен от средния български ученик. България е в челото на… Африка, но все пак Кения и Габон ни изпреварват, което е впечатляващо (за Кения и Габон).
В дъното на Европа са три страни – Македония, Черна Гора и Албания. Косово е в дъното на Африка, не на Европа и е мястото с най-ниски резултати в цялото северно полукълбо. Явно са специален случай и не ги броя.
Ако погледнем картата, и трите са групирани тясно в югозападните Балкани и имат общи граници, като базово се въртят около общи етнически компоненти. Най-общо казано, колкото е по-голям старият палеобалкански компонент с източник античният балкански югозапад, толкова по тъпа е популацията на страната. Недалеч от България са резултатите на Молдова и Румъния, които оформят шампионската група. За тези три-четири страни, освен близостта в учебните резултати, специфична е и изключителната генетична близост между народите, които въпреки различието в езиците и етническото съзнание формират не само учебна, но и генетична група един с друг, базирана, най-общо, на комбинация от албански палеобалкански компонент със славянски.
Най-общо, на Балканите, колкото по-голям е славянският компонент, толкова са по-високи учебните резултати, което ни подсказва и защо са изчезнали траките – най-вероятно, от тъпота.
Струва ми се обаче, че не са напълно изчезнали. Това в рамките на шегата, но българските резултати, страхувам се, обясняват скока на някои от ширещите се странни схващания измежду българската народност, отхвърлянето на някои тривиални научни постановки и генералната балканска обърканост, изразяваща се в някакви полу-нюейджистки, полу-богомилски, странно-опозиционни възгледи за състоянието и устройството на света в който живеем и за мястото ни в него.
Това тук ще бъде посрещнато с широко-затворени очи и така и трябва, но най-общо предполага доминацията на до-модерни възгледи и до-модерни обяснения за състоянието на света и ролята ни в него.
В същото време, представянето на българските ученици (около 70-то място в света) е прилично, в горната третина на народите по света; въпреки че отстъпват на далекоизточните, германските и славянските етноси, най-общо, балканците се нареждат веднага след горните три макрогупи и са по-близо до тях, отколкото до останалия свят. Примерно Индия и по-голямата част от Африка и Близкия изток са зад нас по резултати.
Освен това, ковид-пандемията ясно показа ролята на образованието – изследванията отчетоха ясен срив на резултатите в училища в САЩ, които се представяха блестящо през редовното си обучение и се сриваха с половин девиационна единица при преминаване към задочна форма на обучение.
Което показва, че учителският фактор е важен и играе много голяма роля в резултатите на учениците. При подобряване на системата, България е в състояние да вдигне резултатите с половин девиационна единица (разликата в пред- и през- ковид резултатите на едни и същи училища в САЩ), на теория, и да застане начело на Балканите или поне да доближи плътно Сърбия и Турция.
Има някакво сваляне на гарда в българската образователна система, извън ясната роля на палеобалканския компонент в резулатите, при който средните резултати на учениците в Европа са просто функция на дистанцията на съответната държава от Албания – както географска, така и генетична.
Общо взето, резултатите ни обричат на безпомощност и на податливост към странни идеи (както и към формулирането на такива), доминиращи обществения ни дискурс, както и за странни обяснения за състоянието на света и събитията по света. Респективно, на странни и нетипични политически действия на болшинството от гражданите ни, със съответния резултат.
От друга страна, присъствието ни в горната третина на света и очевидният неизползван потенциал на образователната ни система са обнадеждаващи и могат да променят бързо картината в България, светкавично доближавайки ни до средните за Европа резултати – отново, само половин девиационна единица изоставане от средното за Европа, която образователната ни система е в състояние да добави с лекота, както показаха изследванията в САЩ.
