Българското начално и средно образование някога е било един от стълбовете на обществото ни и е превърнало изостаналия ни, беден и откровено прост народ в европейска нация в рамките само на няколко поколения.
Начело са били умни хора, които са разбирали нуждата от качествено и адекватно за времето си образование, което да подготви така нужните за обществото хора с професии, познания и умения.
Днес нещата в държавното образование са оставени по-скоро по инерция и промени в системата са почти немислими въпреки многото недостатъци. Нека да се спрем на едно конкретно нещо – а именно ваканциите на учениците.
В България традиционно началото на учебната година е 15 септември.
Малко перспектива как са нещата в други европейски страни:
Армения – първият работен ден на септември
Австрия – първият понеделник на септември
Хърватия – първият понеделник на септември
Чехия – първият работен ден на септември, освен ако не се пада петък
Дания – обикновено около 13 август
Естония – 1 септември
Латвия – 1 септември
Финландия – първата половина на август
Франция – различно, но винаги около 1 септември
Германия – различно, но винаги края на август или първите дни на септември
Гърция – първият работен ден след 10-ти септември
Унгария – 1 септември
Ирландия – първият работен ден на септември. Ако той е вторник, започват на 31 август.
Италия – различно, между 10 и 20 септември
Литва – 1 септември
Македония – първият работен ден на септември
Молдова – първият работен ден на септември
Полша – първият работен ден на септември
Румъния – първият работен ден след 14 септември
Русия – 1 септември
Словакия – 2 септември
Словения – първият работен ден на септември
Англия и Уелс – първият понеделник на септември
Шотландия – последният понеделник на август
В повече от половината страни датата 1 септември се счита за „ден на знанието„.
Впрочем така е било и в България. Правителство на земеделците от БЗНС обаче е приело да бъде променена на 15 септември, защото така „децата ще могат да помагат на нивата“ и ще работят още цели две седмици при прибирането на реколтата. Това е една от многото им реформи в образованието, като опростяването на правописа. Когато биват свалени с преврата от 9 юни, новото правителство премахва повечето от нововъведенията, но оставя разпределението на учебния календар. И така вече близо век датата не е променена.
Аргументът с работата на нивата определено вече не е актуален за масовия български ученик. Според мен е напълно адекватно и очаквано това да се промени час по-скоро и учебната година да започва по-рано, за да може масовото „препускане“ през материала да се облекчи поне малко и да може да се обърне внимание на наистина важните уроци, вместо да бъдат претупвани, за да се спази разписанието.
Още по-добре ще бъде, ако Министерството на образованието и Инспекторатът но образованието спрат да изготвят централизиран график кое и как трябва да се преподава. Нека дадем по-голяма възможност на училищата сами да избират кога да започва учебната година, колко дълги да са ваканциите и колко дълги да са учебните дни според нуждите и възможностите на съответните ученици.
Малка добавка – последният учебен ден в същите страни е:
Австрия – последният работен ден на юни или първия петък на юли
Белгия – 30 юни
Чехия – 30 юни
Дания – 30 юни
Естония – края на първата седмица на юни
Финландия – края на първата седмица на юни
Франция – различно от последната седмица на юни или първата седмица на юли
Германия – различно от средата на юни до средата на юли
Унгария – 15 юни
Ирландия – 30 юни
Италия – края на първата седмица на юни
Латвия – края на първата седмица на юни
Малта – 30 юни
Полша – първия петък след 18 юни
Португалия – 30 юни
Румъния – средата на юни
Русия – началото на юни
Словакия – 29 юни
Словения – 25 юни
Великобритания – много сложно и много различно според региона. Най-често е края на юни или началото на юли.
Освен по-ранен старт на учебната година, е нужна и много по-разумна структура на ваканциите през самата година.
В момента българските ученици често преминават през дълги периоди без достатъчно почивка, особено между януари и април, когато натоварването е най-сериозно. Това води до умора, спад в концентрацията и чисто механично учене „за оценки“, вместо реално усвояване на знания.
Не е случайно, че в много европейски държави учебният календар е организиран с по-чести, макар и по-кратки ваканции, които позволяват на учениците да възстановят вниманието и мотивацията си.
Добре разпределените почивки не са „глезене“, а част от ефективния образователен процес. Натрупаната умора при децата води до по-ниска успеваемост, повече отсъствия, по-слаб интерес към учебния материал и дори до проблеми с психическото здраве. Ако учебната година започва по-рано и материалът се разпредели по-равномерно, ще има възможност както за повече време върху трудните уроци, така и за по-нормален ритъм на обучение. В крайна сметка целта на училището не е учениците просто да „изкарат“ годината, а да учат спокойно, последователно и с реални резултати.
