Снимка: Joseph Chan, Unsplash
Идеята, че земята е пренаселена не е от вчера. Енорийският свещеник Томас Малтус (1766 – 1834) публикува своето „Есе за законите на населението“ в края на XVIII век – малко след Френската революция. Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Това е т.нар. „капан на Малтус“.
Всички изчисления и твърдения на свещеника мизантроп се отнасят за родината му Британия. Трябва да се има предвид, че на цялата планета тогава са живеели под 1 млрд души. Та, според него това, което държи населението под контрол, са нещастия (войни, епидемии, глад и болести), морални ограничения и поквара (към които той включва убийства, предпазване от забременяване и хомосексуализъм).
Като погледнем света около нас, може да си помислим, че Малтус е гениален визионер или врачка, нали?
Всъщност, идеите на свещеника никога не са били забравяни, а напоследък интересът към тях бележи дори и ръст. Някои отново са се върнали към убеждението, че Земята е пренаселена и трябва да се разреди.
Методите, при все и да са далеч по-модерни и технологични, в основата си повтарят идеите на Малтус. Той пише за болести и епидемии – ето ви СПИН, свински, птичи грип, ковид, онкологични заболявания… плюс унищожаващия още милиони чрез широко налаган от пропагандата страх от тези болести. Страхът ни унищожава психически, тоест – скапва имунната ни система.
Широко налаганият феминизъм, джендърните теории, еднополовите бракове, а и изобщо „ценностите“ на модерния либерализъм (главно „добродетелта на егоизма“, както я нарича Айн Ранд) прокламират само персоналния „кеф“ на индивида, правене на кариера или трупане на пари. Да мислиш за деца и възпроизводство на рода на Запад се смята за ретроградно и тъпо. Затова и населението там (местното) главоломно намалява.
Идва ред на „климатичните промени“.
Вече широко се говори за целенасочено намаляване на човешката популация, защото тя променяла климата. И този път това е официално, а не под сурдинка, както по времето на Малтус (заради все още запазения тогава страх от Бога). Затова широко се прокламират „църквата на евтаназията“ или движения като „child free“. И тази пропаганда вече е доста успешна. Днес милиони вярват, че земята е пренаселена и че трябва да има депопулация.
Целта на мероприятието, обаче изобщо не се е променила за повече от 200 години – тя е богатите да живеят спокойно и нашироко и да не ги притеснява нищо.
Ако опасенията на Малтус са били относно изхранването на масата хора, днес опасението е малко по-различно. Цифровизацията и роботизацията правят така, щото стотици милиони наистина да бъдат излишни, да няма място за тях. Никой богаташ няма нужда от мрънкащи бивши работници, искащи храна, пенсии и осигуровки и неговата естествена цел би била да има колкото се може по-малко такива.
Неомалтусианството е една от основните идеологии на днешните глобални нотабили. Разбирането му ще ни даде отговори и на много други въпроси.
Цитатът от „Есе за законите на населението“ е красноречив, нищо че е от преди 220 години:
Ако някой дойде в нашия препълнен свят, родителите му не могат да го хранят и трудът му не е нужен никому, то този човек няма право да иска дори и трохи от общата трапеза. Той е напълно излишен. На великия пир на природата за него няма прибори!
