Визуализация показва как биха изглеждали мястото и взривът. (Снимка, предоставена от автора)
Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
Битие 19: 24-25
Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
Възможно ли е библейското описание на разрушаването на Содом да се обясни с експлозия на метеорит? Изследователски екип, в който участва и д-р Сидхарта Митра (Siddhartha Mitra) от Университета на Източна Каролина, професор по геоложки науки, представи доказателства, че град от средната бронзова епоха, наречен Тал ел-Хамам, разположен в долината на река Йордан, североизточно от Мъртво море, е бил разрушен от взрив, предизвикан от космически обект.
Археологическите разкопки на обекта започват през 2005 г., коментира Митра, и изследователите са особено заинтригувани от слоя от въглерод и пепел от разрушенията с дебелина 1,5 м в целия град.
Слоят, който датира от около 1650 г. пр.Хр. (преди около 3600 години), съдържа шокиран кварц, разтопени керамични съдове и тухли от пръст, диамантоподобен въглерод, сажди, остатъци от разтопена мазилка и разтопени минерали, включително платина, иридий, никел, злато, сребро, циркон, хромит и кварц.
Те откриха всички тези доказателства за високотемпературно изгаряне в целия обект“, каза Митра. „А по онова време, през средната бронзова епоха, не е съществувала технология, с която хората да могат да генерират огньове с такава температура.
Обектът включва масивен дворцов комплекс с дебели стени и монументална порта, голяма част от която е била разрушена.
Изследователите разработват хипотеза, че е имало удар от метеорит или взрив на такъв в атмосферата. Изследователите сравняват въздушния взрив с експлозията от 1908 г. над Тунгуска, Русия, при която се взривява 50-метрова скала, генерирала 1000 пъти повече енергия от атомната бомба в Хирошима.
За анализа на доказателствата от мястото са привлечени изследователи от различни области, включително Митра, чиято лаборатория се занимава с анализ на сажди.
Анализирахме саждите на този обект и видяхме, че голяма част от органичния въглерод са сажди, а това просто не може да се случи, освен ако не е имало наистина високи температури. Така че това ни накара да подкрепим версията, че това е бил пожар с много висока температура. … И това след това подкрепи идеята, че това е бил външен източник на енергия, като например метеор.
Други изследвания, които подкрепят хипотезата, включват наличието на диамантоподобен въглерод, разтопени керамични съдове, тухли от пръст и покривна глина; насочеността на отломките; ударния метаморфизъм на кварца под високо налягане; разтопените при висока температура минерали; и човешките кости в разрушителния слой. В разрушителния слой има и висока концентрация на сол, която би могла да разруши земеделието в района, обяснявайки изоставянето на повече от дузина градове в долната част на долината на река Йордан през следващите векове.
Изследователите разглеждат и отхвърлят други потенциални процеси, които биха могли да обяснят разрушенията, включително вулканична или земетръсна дейност, горски пожари, военни действия и мълнии, но нито един от тях не дава обяснение на различните доказателства, както и на космически удар или въздушен взрив.
В статията, озаглавена „Въздушен удар с размерите на Тунгуска е унищожил Тал ел-Хамам – град от средната бронзова епоха в долината на река Йордан близо до Мъртво море„, също така се изказва предположението, че „забележителна катастрофа, като унищожаването на Тал ел-Хамам от космически обект, може да е породила устна традиция, която, след като е била предадена на много поколения, е станала източник на писмената история за библейския Содом в Битие“.
В Битие 19:24 се описва серен дъжд, падащ от небето, и унищожаването на градовете и всички живеещи в тях, както и на растителността в земята.
„Така че в някои от устните предания се говори за падането на стените на Йерихон (на около 13 1/2 мили оттам), както и за пожарите, ако те са свързани със Содом“, казва Митра. „Отново това е наука; гледате наблюденията си, а в случая това са историческите записи, и виждате какво предполагате и дали то отговаря на данните, а данните изглежда отговарят.“
Проучването не се опитва да докаже или опровергае тази възможност, но обяснението му за разрушаването на града би могло да съответства на библейските разкази.
Митра казва, че е било полезно да се работи с други изследователи, които са подхождали към въпроса от различни ъгли. С повечето от тях той никога не е работил преди, казва той.
Такъв тип подход обикновено представлява солидно изследване. Ако някой се появи и каже, че не сте направили това правилно или че няма начин това да се е случило, все още можете да се опрете на [всички тези] други неща, които подкрепят същия аргумент.
Анализът на Митра на проби от сажди от Тал ел-Хамам подкрепя теорията на изследователския екип, че градът е бил унищожен от високотемпературен огън, който тогавашната цивилизация не е имала възможност да генерира.
