Полската държава на границата с Китай

Кралски замък в Боболице, Полша Pawel Czerwinski, Unsplash

Наскоро открих нещо много интересно за мен като историк, което желая да споделя. Това долу на картата са териториите, на които полският език е официален през 1670-та година.

Виждате ли нещо странно? Това в края на Азия е държавата Якса (Jaxa) на полския шляхчиц (благородник) Никифор Черниховски (Nicefor Czernichowski), намираща се за 20 години между границата на Русия и Китай. Тя има невероятна история.

През 1656-та Никифор е пленен във Волиня по време на полско-руската война и заточен в Сибир от руснаците. През 1665-та воеводата на Илимск изнасилва дъщеря му, заради което Никифор го убива. Веднага след убийството полският шляхчиц събира група казаци и бяга от закона в далечния изток. Там, на бреговете на река Амур, окупира руините на крепостта Албазино́ и я превръща в своя столица. От нея започва да управлява територия с размерите на днешна България.

Бързо печели доверието на местните тунгусци, към които се отнася с уважение, използвайки в своя полза предишните нападения над тях от страна на руснаците. С тяхна подкрепа превръща руините на Албазино́ в сериозна за региона крепост и успява да отблъсне няколко опита на сибирските губернатори да си върнат региона. В крайна сметка, през 1674-та руският цар официално признава държавата в замяна на годишен дан от страна на Никифор.

Държавата му – Якса, е призната международно и посетена от дипломати от Франция и Холандия, между които Николас Витсен (Nicolaes Witsen), който описва това в писма.

Единствените официални документи от държавата, с които разполагаме, е комуникацията на Китай с Албазино, в които самите китайци използват полски език за дипломатическа кореспонденция. Те също са запазени. През 1675-та Никифор извършва набези на китайска територия с помощта на тунгуските си поданици, като това е и последната година, в която има информация за него.

Държавата му просъществува още 10 години. На 23 Юни 1685-та китайците обсаждат крепостта с голяма армия и след бомбардиране на стените, успяват да пленят гарнизона. От около 600 защитници на крепостта повечето се изтеглят към Нерчинск, а около 50 избират да отидат с китайците в Пекин.

Така те дават начало на една от малкото групи китайци от руско потекло – „Албазинците от Пекин“, които са официално признато малцинство и в момента. Днес директните наследници на тези 50 души от крепостта наброяват около 250 и живеят в Пекин.

С примирието от Нерчинск през 1689-та крепостта Албазино́ е унищожена, а територията присъединена към Китай.

Очевидно и на другия край на света да отидат поляците трябва да си набутат държавата на границата между две суперсили за допълнително предизвикателство и неизбежна подялба.