Ядливите насекоми са пълни с паразити

Време за четене: 13 минути

Едно от ядливите насекоми – щурец. Снимка: Elegance Nairobi, Unsplash


Борците срещу глобалното затопляне искат да ни откажат от яденето на месо, мляко, млечни продукти. Заместителите на тези нормални храни са ядливите насекоми. Това, което не ви казват пропагандаторите е, че насекомите са пълни с паразити.

При изследване на повечето видове одобрени за консумация от хора в Европейския съюз насекоми, данните са откровено плашещи. В 244 (81,33%) от 300 (100%) изследвани ферми за насекоми са открити паразитни форми. В 206 (68,67%) от случаите идентифицираните паразити бяха патогенни само за насекомите. В 106 (35,33%) случая паразитите бяха потенциално паразитни за животните.

В 91 (30,33%) случая паразитите бяха потенциално патогенни за хората.

Това е описано в най-сериозното изследване на този тип „храна“ – A parasitological evaluation of edible insects and their role in the transmission of parasitic diseases to humans and animals, Remigiusz Gałęcki, Conceptualization, Data curation, Formal analysis, Funding acquisition, Investigation, Methodology, Project administration, Resources, Software, Validation, Visualization, Writing – original draft, Writing – review & editing, and Rajmund Sokół, Supervision, Writing – review & editing, Published online 2019 Jul 8. doi: 10.1371/journal.pone.0219303


Одобрените за ядливи насекоми хлебарки от рода Blattodea. Източник
Одобрените за ядливи насекоми хлебарки от рода Blattodea. Източник

Абстракт

От 1 януари 2018 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2015/2238 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г., с който се въвежда понятието „нови храни“, включително насекоми и части от тях.

Едни от най-често използваните видове насекоми са: брашнени червеи (Tenebrio molitor), домашни щурци (Acheta domesticus), хлебарки (Blattodea) и мигриращи скакалци (Locusta migrans).

В този контекст неразгадаем въпрос е ролята на ядивните насекоми в пренасянето на паразитни болести, които могат да причинят значителни загуби при отглеждането им и да представляват заплаха за хората и животните.

Целта на това проучване е да се идентифицират и оценят формите на развитие на паразитите, колонизиращи ядливи насекоми в домашни стопанства и зоомагазини в Централна Европа, и да се определи потенциалният риск от паразитни инфекции за хората и животните.

Експерименталният материал включваше проби от живи насекоми от 300 домашни ферми и магазини за домашни любимци, включително 75 ферми за брашнени червеи, 75 ферми за домашни щурци, 75 ферми за мадагаскарски съскащи хлебарки и 75 ферми за мигриращи скакалци.

Паразити бяха открити в 244 (81,33%) от 300 (100%) изследвани ферми за насекоми.

В 206 (68,67%) от случаите идентифицираните паразити бяха патогенни само за насекомите; в 106 (35,33%) случая паразитите бяха потенциално паразитни за животните; а в 91 (30,33%) случая паразитите бяха потенциално патогенни за хората. Ядливите насекоми са подценяван резервоар на паразити за хора и животни.

Нашите изследвания показват важната роля на тези насекоми в епидемиологията на паразитите, патогенни за гръбначните животни.

Проведените паразитологични изследвания показват, че ядивните насекоми може да са най-важният вектор на паразити за домашните насекомоядни животни. Според нашите проучвания бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху необходимостта от постоянен мониторинг на изследваните ферми за насекоми за патогени, като по този начин се повиши безопасността на храните и фуражите.

Ядивните насекоми брашнени червеи - Tenebrio molitor. Източник
Ядивните насекоми брашнени червеи – Tenebrio molitor. Източник

Въведение

Нарастващото търсене на лесно смилаеми и питателни храни допринесе за появата на нови хранителни източници в селскостопанската преработка. Ядливите насекоми са една такава категория недостатъчно използвани храни с висока хранителна стойност [1]. Насекомите се отглеждат за директна консумация и за използване в производството на храни и фуражи [2].

Понятието „нови храни“, включително насекоми и части от тях, беше въведено с Регламент (ЕС) 2015/2238 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, който влезе в сила на 1 януари 2018 г.

Нарастващата популярност на екзотичните домашни любимци също увеличи търсенето на нови храни. Ядливите насекоми обаче често са заразени с патогени и паразити, които причиняват значителни производствени загуби [3].

Тези патогени представляват и косвена заплаха за хората, добитъка и екзотичните животни.

По-голямата част от предприятията за отглеждане на насекоми в света са домашни предприятия, а в Европа ядливите насекоми рядко се произвеждат в големи мащаби. В Европейския съюз ентомофагията е рядкост и се счита за културно табу [4]. Повече от 1900 вида насекоми се считат за ядливи.

Най-популярните ядливи насекоми включват брашнени червеи (Tenebrio molitor) [5], домашни щурци (Acheta domesticus) [4], хлебарки (Blattodea) [6] и мигриращи скакалци (Locusta migrans) [4].

Брашнените червеи са бръмбари от семейство Tenebrionidae.

Възрастните бръмбари обикновено са с дължина 13-20 mm, а ларвите – около 30 mm. По време на краткия си жизнен цикъл от 1-2 месеца женските снасят около 500 яйца.

Един от най-големите доставчици на брашнени червеи в света е HaoCheng Mealworm Inc., който произвежда 50 тона живи насекоми на месец и изнася 200 000 тона изсушени насекоми годишно [7]. Брашнените червеи се използват в храненето на хора и животни и са популярен източник на храна за екзотични домашни любимци, включително влечуги и насекомоядни.

Хранителната стойност на ларвите на брашнените червеи е сравнима с тази на месото и пилешките яйца [8]. Брашнените червеи са лесни за съхранение и транспортиране. Те изобилстват от високодостъпни хранителни вещества и се смятат за многообещаващ източник на фураж в птицевъдството и рибовъдството. Брашнените червеи могат да се дават и на домашни любимци и добитък [4].

Популярността на консумацията на брашнени червеи от хората нараства, особено в Европа. Брашнените червеи ефективно разграждат биологичните отпадъци и пенополистирола [9]. Най-често срещаните паразити по брашнените червеи включват Gregarine spp., Hymenolepis diminuta и акари от семейство Acaridae. Брашнените червеи са моделни насекоми в паразитологичните изследвания [10-12].

Дължината на домашния щурец (A. domesticus) е до 19 mm, а жизненият му цикъл продължава 2-3 месеца.

Той е източник на храна за влечуги, земноводни и отглеждани в плен паякообразни, включително паяци от семейство Theraphosidae. Домашните щурци се консумират от хората в прахообразна форма или като протеинови екстракти [13, 14]. В Тайланд се консумират директно цели щурци [1].

Тези насекоми често са заразени с Nosema spp., Gregarine spp. и Steinernema spp.

Хлебарките от разред Blattodea са другите одобрени за консумация насекоми.

Те включват немска хлебарка (Blattella germanica), американска хлебарка (Periplaneta americana), кубинска хлебарка (Byrsotria fumigata), мадагаскарска съскаща хлебарка (Gromphadorhina portentosa), петниста хлебарка (Nauphoeta cinerea), туркестанска хлебарка (Shelfordella lateralis) и източна хлебарка (Blatta orientalis).

Хлебарките могат да живеят до 12 месеца, а най-големите индивиди достигат до 8 cm дължина. Хлебарките стават все по-популярни в храненето на хората и са част от местната кухня в различни региони на света [15].

Мигриращите скакалци са представители на семейство Acrididae, разред Orthoptera.

Насекомите са с дължина до 9 cm и живеят до 3 месеца. Скакалците се консумират от земноводни, влечуги и хора, главно в Африка и Азия. Скакалците съдържат до 28% протеини и 11,5% мазнини, включително до 54% ненаситени мазнини [16]. Nosema spp. и Gregarine spp. са най-разпространените паразити по скакалците [17].

Целта на това проучване беше да се идентифицират и оценят формите на развитие на паразитите, колонизиращи ядливи насекоми в домашни стопанства и зоомагазини в Централна Европа, и да се определи потенциалният риск от паразитни инфекции за хората и животните.

Ядивните насекоми домашни щурци - Acheta domesticus. Реклама на "продукта", който се продава през 2023 г. в Калифорния, САЩ. Източник
Ядивните насекоми домашни щурци – Acheta domesticus. Реклама на „продукта“, който се продава през 2023 г. в Калифорния, САЩ. Източник

Материали и методи

Материали

Експерименталният материал включваше проби от живи насекоми (имагини) от 300 домашни ферми и зоомагазини, включително 75 ферми за брашнени червеи, 75 ферми за домашни щурци, 75 ферми за мадагаскарски съскащи хлебарки и 75 ферми за мигриращи скакалци от Чехия, Германия, Литва, Полша, Словакия и Украйна.

Собствениците/развъдчиците на домашни ферми и на култури от зоомагазини дадоха разрешение за провеждане на изследването в техните ферми за насекоми. Проучванията бяха проведени в периода 2015-2018 г.

Бяха изследвани до 3 ферми от едно място (напр. град). Стопанствата бяха закупени от доставчици в Европа, Азия и Африка. От всяка ферма за брашнени червеи и щурци бяха получени 40 насекоми, които бяха обединени в 4 проби от по 10 насекоми. От всяка ферма за хлебарки и скакалци бяха взети по 10 проби, които бяха анализирани поотделно.

Методология

Насекомите бяха обездвижени чрез предизвикване на студова кома при температура -30°C в продължение на 20 минути. Хибернацията се счита за ефективна, когато краката, челюстите и антените не реагират на тактилни стимули. Хиберниращите насекоми бяха обезглавени и разчленени, за да се съберат храносмилателните пътища.

Храносмилателните пътища се смилат в сито и се изследват по метода на Фулборн за флотация с разтвор на Дарлинг (50% наситен разтвор на NaCl и 50% глицерол). Пробите се центрофугират при 3500 x за 5 минути.

От всяка проба бяха получени три образеца, които бяха изследвани под светлинен микроскоп (при 200x, 400x и 1000x увеличение).

Останалите части от тялото бяха изследвани за наличие на паразитни ларви под стереоскопичен микроскоп Leica M165C (при увеличение 7,2х-120х). Останалите части от тялото бяха анализирани по метода, предложен от Киркор с някои изменения, чрез смилане на части от тялото в хаванче със съответното количество вода и 0,5 ml етер.

Получените суспензии се филтрират в епруветки, за да се отделят големите частици, и се центрофугират при 3500x в продължение на 5 минути. След разхлабване на тапата от остатъци, горните три слоя от суспензията бяха изхвърлени. Получиха се три образеца, които бяха анализирани съгласно описаната по-горе процедура.

Паразитите бяха идентифицирани до ниво род/вид въз основа на морфологични и морфометрични параметри с помощта на система за получаване на изображения Olympus и програма Leica Application Suite въз основа на референтните източници в Pubmed [18-36]. Паразитите бяха идентифицирани до видово ниво чрез оцветяване по ZiehlNeelsen [37].

Собствениците на ферми, в които бяха открити човешки паразити, бяха посъветвани да унищожат насекомите.

Собствениците на ферми бяха анкетирани с помощта на въпросник, за да се получи информация за произхода на насекомите (за да се определи дали запасите са допълвани с насекоми от други ферми, дали фермата е затворено местообитание, дали запасите са получени само от Европа или и от Азия/Африка), храненето на насекомите (дали насекомите са хранени със специализирани фуражи, пресни продукти, кухненски отпадъци или местни източници на фураж), контакт с други животни или животински изпражнения.

Статистически анализ

Разпространението на паразитните видове беше определено за всеки вид насекомо. Данните бяха тествани за нормално разпределение с теста на Колмогоров-Смирнов.

Преди статистическия анализ бяха тествани предположенията за линейност и нормалност. Линейността беше анализирана въз основа на двумерното разпределение на оценяваните променливи с помощта на хистограми и нормални вероятностни графики на остатъците.

Значимостта на корелациите между видовете насекоми и данните от въпросника беше анализирана в логистичен регресионен модел, където зависимата променлива беше дихотомна (0 или 1, наличие/отсъствие на паразити), а независимите променливи бяха:

  • произход на насекомите (насекоми, закупени само в Европа/насекоми, внесени от Азия и Африка)
  • система за ротация на запасите от насекоми (насекоми само от оценяваната ферма – тясна ротация/фермата е допълнена с насекоми от други ферми – отворена ротация
  • хранене (насекоми, хранени само с пресни продукти или специализирани фуражи/насекоми, хранени с кухненски отпадъци)
  • пряк/непряк контакт с животни (да/не).

Корелациите между идентифицираните паразити бяха анализирани с помощта на Yule’s Q и Cramer’s V, в зависимост от броя на оценяваните променливи.

Изследваните асоциации бяха слаби, когато стойността на V/Q се доближаваше до 0, а корелациите бяха по-силни, когато V/Q се доближаваше до +1/-1.

Резултатите бяха обработени статистически в програмата Statistica 13.1 с медицинско приложение StatSoft.

Ооцисти на паразита Cryptosporidium Spp., оцветени по модифицираната техника на ZiehlNeelsen. Източник
Ооцисти на паразита Cryptosporidium Spp., оцветени по модифицираната техника на ZiehlNeelsen. Източник

Резултати

Разпространение

Паразитни форми на развитие бяха открити в 244 (81,33%) от 300 (100%) изследвани ферми за насекоми. В 206 (68,67%) от случаите идентифицираните паразити бяха патогенни само за насекомите; в 106 (35,33%) случая паразитите бяха потенциално паразитни за животните.

В 91 (30,33%) случая паразитите бяха потенциално патогенни за хората.

Спори на Nosema spp. бяха открити в 27 (36,00%) ферми за щурци и 35 (46,67%) ферми за скакалци. Наличието на Cryptosporidium spp. беше наблюдавано в 12 (16%) ферми за брашнени червеи, 5 (6,67%) ферми за щурци, 13 (17,33%) ферми за хлебарки и 4 (5,33%) ферми за скакалци.

Четиридесет и четири (58,67 %) ферми за брашнени червеи, 30 (40,00 %) ферми за щурци, 57 (76 %) ферми за хлебарки и 51 (68,00 %) ферми за скакалци бяха заразени с Gregarine spp., включително Steganorhynchus dunwodyii, Hoplorhynchus acanthatholius, Blabericola haasi, Gregarina blattarum, G. niphadrones, Gregarina cuneata и Gregarina polymorpha.

Isospora spp. бяха открити в 7 (9,33%) ферми за брашнени червеи, 4 (5,33%) ферми за щурци, 9 (12,00%) ферми за хлебарки и 8 (10,67%) ферми за скакалци.

Единадесет (14,67%) ферми за брашнени червеи, 13 (17,33%) ферми за хлебарки и 9 (12,00%) ферми за скакалци бяха заразени с Balantidium spp., включително B. coli и B. blattarum. Наличието на Entamoeba spp., включително E. coli, E. dispar, E. hartmanii и E. histolytica, беше установено в 9 (12 %) ферми за брашнени червеи, 14 (18,67 %) ферми за хлебарки и 4 (5,33 %) ферми за скакалци.

Седемнадесет (22,67 %) ферми за хлебарки бяха колонизирани от Nyctotherus spp., включително N. ovalis и N. periplanetae. В 9 (12%) ферми за брашнени червеи, 3 (4%) ферми за щурци, 4 (5,33 %) ферми за хлебарки и 3 (4,00%) ферми за скакалци бяха открити цистицеркоиди на тении, включително Hymenolepis nana, H. diminuta и Raillietina spp.

Нематоди от разред Gordiidea колонизираха 6 (8,00%) ферми за щурци и скакалци.

Hammerschmidtiella diesigni беше открита в 35 (46,67 %) ферми за хлебарки. Steinernema spp. беше идентифицирана в 22 (29,33%) ферми за щурци, а Pharyngodon spp. в 14 (18,67%) ферми за скакалци.

Наличието на Physaloptera spp. беше наблюдавано в 4 (5,4%) ферми за брашнени червеи, 2 (2,67%) ферми за щурци, 9 (12,00%) ферми за хлебарки и 7 (9,33%) ферми за скакалци. Пет (6,67%) ферми за брашнени червеи и 7 (9,33%) ферми за хлебарки бяха заразени със Spiruroidea. Thelastomidae spp. бяха открити в 10 (13,33%) ферми за щурци и скакалци.

Thelastoma spp. беше идентифицирана в 58 (77,33%) ферми за хлебарки. Acanthocephala бяха наблюдавани в 2 (2,67%) ферми за брашнени червеи и 3 (4,00%) ферми за хлебарки.

Две (2,67 %) ферми за хлебарки бяха заразени с Pentastomida. Наличието на Acaridae, включително акари от домашен прах, беше наблюдавано в 35 (46,67%) ферми за брашнени червеи, 15 (20,00%) ферми за хлебарки и 7 (9,33%) ферми за скакалци.

Близък план на брашнени червеи във вана. Източник: Robert Nathan Allen & Little Herds
Близък план на брашнени червеи във вана. Източник: Robert Nathan Allen & Little Herds

В групата на пробите, събрани от ферми за брашнени червеи бяха открити следните паразити:

Cryptosporidium spp. бяха отбелязани в 37 (12,33%) проби, Gregarine spp. бяха открити в 99 (33,00%) проби, Isospora spp.-в 12 (4%) проби, Entamoeba spp.-в 12 (4,00%) проби, Balantidium spp. в 14 (4,67 %) проби, цистицеркоиди – в 18 (6,00 %) проби, Pharyngodon spp.- в 10 (3 %) проби, Physaloptera spp.- в 15 (5,00 %) проби, Spiruroidea – в 6 (2,00 %) проби, Acanthocephala spp.- в 2 (0,67 %) и Acaridae – в 80 (26,67 %) проби.

В групата проби, събрани от ферми за щурци бяха намерени следните паразити:

Nosema spp. бяха идентифицирани в 74 (24,67%) проби, Cryptosporidium spp.-в 5 (1,67%) проби Isospora spp.-в 8 (2,67%) проби, Gregarine spp. -в 72 (24,00%) проби, цистицеркоиди – в 4 (1,33%) проби, Physaloptera spp.- в 4 (1,33%) проби, Steinernema spp.- в 11 (3,67%) проби, и нематоди от разред Gordiidea – в 19 (6,33%) проби.

В групата на пробите, получени от ферми за хлебарки, бе открито наличието на:

Cryptosporidium spp. беше установено в 89 (11,87 %) проби, Gregarine spp.-в 236 (31,47 %) проби, Isospora spp. -в 16 (2,13 %) проби, Nyctotherus spp.-в 57 (7,60 %) проби, Entamoeba spp.-в 34 (4,53 %) проби, Balantidium spp.-в 35 (4,67 %) проби, cysticercoids-в 4 (0 %) проби. 53%) проби, Pharyngodon spp.-в 20 (2,67%) проби, Physaloptera spp.-в 23 (3,07%) проби, Spiruroidea-в 14 (1,87%) проби, Thelastoma spp.-в 270 (36. 00%) проби, H. diesigni – в 143 (19,07%) проби, Acanthocephala spp.- в 5 (0,67%) проби, Pentastomida spp.- в 5 (0,67%) проби и Acaridae – в 29 (3,87%) проби.

Следните паразити бяха идентифицирани във ферми за скакалци:

Nosema spp.-в 125 (16,67%) проби, Cryptosporidium spp.-в 13 (1,73%) проби, Gregarine spp.-в 180 (24,00%) проби, Isospora spp.-в 15 (2,00%) проби, Entamoeba spp.-в 9 (1,20%) проби, Balantidium spp.-в 14 (1. 87%) проби, цистицеркоиди – в 15 (2,00%) проби, Physaloptera spp.- в 17 (2,27%) проби, Steinernema spp.- в 31 (4,13%) проби, нематоди от разред Gordiidea – в 7 (0,93%) проби и Acaridae – в 31 (4,13%) проби.

Патогенни за насекомите паразити

Анализираните проби от ферми бяха колонизирани от форми на развитие на паразити, които са специфични за насекомите, включително Nosema spp, Gregarine spp, Nyctotherus spp, Steinernema spp, Gordiidae, H. diesigni, Thelastomidae и Thelastoma spp.

Тези патогени представляват най-разпространената паразитна флора, а масовите инфекции могат да компрометират здравето на насекомите и да намалят печалбите на фермите [38, 39]. Според Van der Geest et al. [40] и Johny et al. [41] горепосочените патогени са замесени като псевдопаразити на хора и животни.

Въпреки това въздействието на специфичните за насекомите паразити върху хората все още не е напълно изяснено. Pong и съавтори [42] твърдят, че Gregarine spp, паразит, специфичен за хлебарките, може да причини астма при хората. Резултатите от проучването, проведено в нашето изследване, показват, че отглеждането на насекоми може да увеличи излагането на хората на патогени и алергени [43, 44].

Паразити, патогенни за хора и животни

Cryptosporidium spp. са паразити, които колонизират храносмилателния и дихателния тракт на повече от 280 вида гръбначни и безгръбначни животни. Те са свързани с много заболявания на животните, включващи хронична диария [62-64].

Според литературните данни насекомите могат да служат като механични преносители на тези паразити. Мухите могат да бъдат преносители на Cryptosporidium spp., които пренасят ооцисти в храносмилателния си тракт и замърсяват храната [65, 66].

Бръмбарите [67] и хлебарките [68] също могат да действат като механични преносители на тези паразити в околната среда.

В литературата обаче не е документирано разпространението на Cryptosporidium spp. в ядливи насекоми. В нашето проучване Cryptosporidium spp. бяха открити в храносмилателния тракт и други части на тялото на всички оценени видове насекоми. По наше мнение насекомите са подценяван вектор на Cryptosporidium spp. и допринасят значително за разпространението на тези паразити.

Isospora spp. са космополитни протозои от подклас Coccidia, които причиняват чревно заболяване, известно като изоспориоза.

Тези паразити представляват заплаха както за хората (по-специално за имуносупресираните лица), така и за животните. Гостоприемникът се заразява чрез поглъщане на яйцеклетки, като инфекцията се проявява главно със стомашно-чревни симптоми (водниста диария).

Според литературните данни хлебарките, домашните мухи и бръмбарите могат да действат като механични преносители на Isospora spp. [69, 70]. В нашето проучване фермите за насекоми бяха заразени с този протозой, който може да е причина за повтаряща се кокцидиоза при насекомоядните животни.

Isospora spp. бяха открити по повърхността на тялото и в чревния тракт на насекомите. По наше мнение наличието на Isospora spp. в ядливи насекоми е резултат от лоши хигиенни стандарти във фермите за насекоми.

Balantidium spp. са космополитни протозои от клас Ciliata.

Някои видове представляват коменсална флора на животните, но могат да причинят и заболяване, известно като балантидиаза. Според литературните данни тези протозои са повсеместно разпространени сред синантропните насекоми [68, 71].

При някои насекоми Balantidium spp. се счита за част от нормалната чревна флора и може да участва в храносмилателните процеси [72]. Насекомите могат да бъдат преносители на Balantidium spp., патогенни за хората и животните [73].

В нашето проучване потенциално патогенни цилиати бяха открити дори във ферми за насекоми със затворени местообитания.

Entamoeba spp. са амебоиди от таксономичната група Amoebozoa, които са вътрешни или коменсални паразити при хората и животните.

По-голямата част от Entamoeba spp., включително E. coli, E. dispar и E. hartmanni, идентифицирани в нашето проучване, принадлежат към непатогенна коменсална чревна микрофлора. Въпреки това в представеното изследване бяха открити и патогенни E. histolytica [74] и E. invadens.

Entamoeba histolytica може да причини дизентерия при хора и животни, докато E. invadens е особено опасна за насекомоядни животни като влечуги и земноводни. Други автори доказаха, че E. histolytica се пренася от насекоми в естествената среда [68, 75].

Cestoda колонизират насекомите като междинни гостоприемници.

В насекомите са идентифицирани цистикоиди, ларвен стадий на тении като Dipylidium caninum, Hymenolepis diminuta, H. nana, H. microstoma, H. citelli, Monobothrium ulmeri и Raillietina cesticillus [76-78]. Насекомите са развили имунни механизми, които възпрепятстват развитието на тези паразити [78, 79].

Ленточните червеи могат да предизвикат поведенчески промени при насекомите, като значително намаляване на активността и фотофобско поведение [80]. Поведенческите промени могат да подтикнат окончателните гостоприемници да консумират насекоми, съдържащи цистицеркоиди.

Нашето проучване показа, че фермите за насекоми, които са изложени на контакт с животни, и фермите, които се допълват с насекоми от външни източници, са изложени на по-голям риск от заразяване с тении. Подобни резултати са докладвани при проучвания на синантропни насекоми [81, 82].

В нашето проучване бяха открити както цистицеркоиди, така и яйца, което предполага, че фермите могат да бъдат постоянно изложени на източници на инфекция. Въпреки това корелациите между ядливите насекоми и разпространението на таениазата при хората и животните никога не са били изследвани подробно.

Доказано е, че температурата оказва значително влияние върху развитието на ларвите на тениите при насекомите [83, 84]. По наше мнение поддържането на по-ниска температура във фермите за насекоми би могло значително да намали репродуктивния успех на тениите, а ядивните насекоми биха могли да се обработват термично преди консумация, за да се сведе до минимум рискът от заразяване с тении.

Резултатите от нашето проучване показват, че ядивните насекоми играят важна роля в предаването на тениите на птиците, насекомоядните животни и хората.

Pharyngodon spp. са паразитни нематоди, които колонизират екзотични животни както в дива, така и в затворена среда [85, 86].

Тези паразити са по-разпространени при домашните любимци, отглеждани в плен, отколкото при дивите животни [85, 86], което може да е свързано с ядливите насекоми.

В нашето проучване насекомите, които са имали предишен контакт с животни, са значително по-често преносители на Pharyngodon spp. резултатите ни показват, че насекомите действат като механични преносители за предаване на формите на развитие на паразита. Ролята на насекомите като окончателни гостоприемници за Pharyngodon spp. не е потвърдена от изследвания.

Човешки инфекции, причинени от Pharyngodon spp., са били отбелязани в миналото [87], но тези нематоди вече не са значими рискови фактори за потенциално зоонозно заболяване.

Physaloptera spp. образуват кисти в хемоцелуса на гостоприемника приблизително 27 дни след поглъщането[88].

Cawthorn и Anderson [89], доказаха, че щурците и хлебарките могат да действат като междинни гостоприемници за тези нематоди.

Нашето изследване е първият доклад, който показва, че Physaloptera spp. могат да бъдат пренасяни от брашнени червеи и мигриращи скакалци. Насекомите могат да действат като вектори при предаването на тези паразити, по-специално на насекомоядни бозайници. Въпреки гореизложеното, крайните гостоприемници не винаги са заразени [88, 89].

Хлебарките играят важна роля в пренасянето на обсъжданите паразити, включително в зоологическите градини [90]. Проучване на експериментално заразени брашнени бръмбари (Tribolium confusum) показа, че спируридите също могат да повлияят на поведението на насекомите [91]. Промените в поведението увеличават риска насекомоядните да изберат заразени индивиди.

Spiruroidea са паразитни нематоди, които се нуждаят от безгръбначни междинни гостоприемници, като бръмбари или хлебарки, за да завършат жизнения си цикъл [92].

При скакалците Spirura infundibuliformis достигат инфекциозен стадий за 11-12 дни при температура на околната среда 20-30 °C [93]. Изследванията показват, че тези насекоми са резервоари на Spiruroidea в естествената среда [94].

Тези паразити образуват кисти в мускулите на насекомите, хемоцелуса и Малпигиевите тубули. Те колонизират предимно животни, но са докладвани и инфекции при хора. Според Haruki и съавтори [95] Spiruroidea могат да заразят хора, които случайно консумират междинни гостоприемници или пият вода, съдържаща L3 ларви на Gongylonema spp. (нематоди от надсемейство Spiruroidea).

Разпространението на Spiruroidea при насекомите никога не е било изследвано при насекомите от Централна Европа. В нашето проучване тези нематоди бяха идентифицирани главно във ферми, внасящи насекоми от страни извън Европа.


Изследването

Цялото изследване с повече информация и бележките можете да прочетете тук:

A parasitological evaluation of edible insects and their role in the transmission of parasitic diseases to humans and animals, Remigiusz Gałęcki, Conceptualization, Data curation, Formal analysis, Funding acquisition, Investigation, Methodology, Project administration, Resources, Software, Validation, Visualization, Writing – original draft, Writing – review & editing and Rajmund Sokół, Supervision, Writing – review & editing, PLoS One. 2019; 14(7): e0219303. Published online 2019 Jul 8. doi: 10.1371/journal.pone.0219303

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *