Краят на историята все не идва

Време за четене: 2 минути

Изображение: Картина, генерирана от Пламен Баталски чрез изкуствен интелект, в стила на Здзислав Бексински.

За пръв път „край на историята“ е бил обявен през… 1914-та година. Поводът е бил един необикновено дълъг период на мир в Европа – от 1872-а до 1914г. За пръв път от хилядолетия в Европа (Западна Европа, а и защото Османската Империя се води азиатска) не се води нито една война.

Мнозина интелектуалци претендират, че това е „краят на историята“ и войни повече няма да има. Такова е било настроението, такива са били усещанията. И може би основателно.

Не бива да подценяваме ролята на Сърбия в унищожението на Европа и в слагането на края на периода на необикновен мир. Както и малоумието на Русия да обяви война на Австр-Уунгария, с което слага край на мирния период.

През този мирен период, Европа стига до там да контролира политчески.. 18/20-ти от територията на света. Днес в учебниците наричат този период „векът на унижението“, според формулировката на Китай и Индия. В западните учебници…. Това е друга причина интелектуалците да твърдят, че това е „краят на историята“.

Карта на европейските владения преди Първата световна война.
Карта на европейските владения преди Първата световна война. Натиснете за пълен размер.

Половината от цялото човечество живее в… Европа в този момент. 18/20 от земята, 3/4 от световната икономика, никой не воюва с никого, 40 години мир, нещо невиждано с хилядолетия. Какво би могло да се обърка?

Ами, питайте Сърбия. И Русия.

Години по късно има втори период, пак „край на историята“, този път по Франсис Фукуяма – 1945-а -1992-а. И пак краят не идва. Защо ли? Ами, питайте Сърбия, тогава Югославия.

И днес – Русия. Съдба? Или слабите брънки във веригата?

Европа днес не е Европа от 1914 г. Тя е абсолютно джудже, колкото и да не е за вярване. Не ѝ трябва много, никак.

Ние сме европейци. По рождение, по култура и по география и по волята на Аспарух – и по история. Каквато е съдбата на Европа, такава ще е и на България. Европа трябва да възкръсне колективно, или ще си замине, пак колективно. На Европа ѝ трябват европейски политици, които обичат Европа.

Идеята, че ще оцелеем тези времена – не се лъжете, те са размирни – идеята, че буквално коя да е европейска страна би оцеляла сама в тези времена, предвид колективното изоставяне на сигурността и политическото „олекване“, е илюзия.

Надявам се Тръмп да спечели изборите и Европа да получи от съдбата последен шанс, за едно общо европейско бъдеще, най-накрая. Европа, която сама да определя поведението си, на свободни народи и свободни хора. И край на историята, защо не. Ама последното, надали.

П.С. Причината за постинга е, че в потока ми повечето приятели интензивно се интересуват и пишат за изборите в САЩ, задълбочено и с вълнение. Прави са. Изборите в Европа нямат никакво значение. Никой не го интересува. Това трябва да ни казва много.

Сподели
Светослав Стамов
Светослав Стамов

Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията, могат да бъдат прочетени тук.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *