Изображение: Картина, генерирана от Пламен Баталски чрез изкуствен интелект, в стила на Здзислав Бексински.
За пръв път „край на историята“ е бил обявен през… 1914-та година. Поводът е бил един необикновено дълъг период на мир в Европа – от 1872-а до 1914г. За пръв път от хилядолетия в Европа (Западна Европа, а и защото Османската Империя се води азиатска) не се води нито една война.
Мнозина интелектуалци претендират, че това е „краят на историята“ и войни повече няма да има. Такова е било настроението, такива са били усещанията. И може би основателно.
Не бива да подценяваме ролята на Сърбия в унищожението на Европа и в слагането на края на периода на необикновен мир. Както и малоумието на Русия да обяви война на Австр-Уунгария, с което слага край на мирния период.
През този мирен период, Европа стига до там да контролира политчески.. 18/20-ти от територията на света. Днес в учебниците наричат този период „векът на унижението“, според формулировката на Китай и Индия. В западните учебници…. Това е друга причина интелектуалците да твърдят, че това е „краят на историята“.

Половината от цялото човечество живее в… Европа в този момент. 18/20 от земята, 3/4 от световната икономика, никой не воюва с никого, 40 години мир, нещо невиждано с хилядолетия. Какво би могло да се обърка?
Ами, питайте Сърбия. И Русия.
Години по късно има втори период, пак „край на историята“, този път по Франсис Фукуяма – 1945-а -1992-а. И пак краят не идва. Защо ли? Ами, питайте Сърбия, тогава Югославия.
И днес – Русия. Съдба? Или слабите брънки във веригата?
Европа днес не е Европа от 1914 г. Тя е абсолютно джудже, колкото и да не е за вярване. Не ѝ трябва много, никак.
Ние сме европейци. По рождение, по култура и по география и по волята на Аспарух – и по история. Каквато е съдбата на Европа, такава ще е и на България. Европа трябва да възкръсне колективно, или ще си замине, пак колективно. На Европа ѝ трябват европейски политици, които обичат Европа.
Идеята, че ще оцелеем тези времена – не се лъжете, те са размирни – идеята, че буквално коя да е европейска страна би оцеляла сама в тези времена, предвид колективното изоставяне на сигурността и политическото „олекване“, е илюзия.
Надявам се Тръмп да спечели изборите и Европа да получи от съдбата последен шанс, за едно общо европейско бъдеще, най-накрая. Европа, която сама да определя поведението си, на свободни народи и свободни хора. И край на историята, защо не. Ама последното, надали.
П.С. Причината за постинга е, че в потока ми повечето приятели интензивно се интересуват и пишат за изборите в САЩ, задълбочено и с вълнение. Прави са. Изборите в Европа нямат никакво значение. Никой не го интересува. Това трябва да ни казва много.