Срещата от първите преговори между САЩ и Русия за войната в Украйна, на които нямаше нито един представител на Европа, 15 август 2025 г. Снимка: Сергей Бобылёв
Историята е кръговрат. По-често негативен, унищожителен, несправедлив.
Лобитата на двете (тогава все още три) Велики сили и преди стигнаха до съгласие, срещу нас, срещу стария Континент, носещ светлината на новия строй, който целеше свободата и величието на Европа.
Тогава успяха да унищожат европейските народи и днес резултатите са пред лицето на целия свят. Европейците се превърнаха в невменяеми обвивки на старото си величие. Но имаше един народ, който остана точно толкова воинствен, колкото беше и преди. Народ, който изнасяше всички исторически победи на руснаците още от времето на Киевска Рус. Украинският народ беше истински боеспособният, победоносният. Дори казаците отстъпваха пред устрема, военолюбието и саможертвата на тези северняци.
Днес, когато народът на Украйна осъзна своето могъщество и независимост от източните славяни, трябваше да бъде смазан. Все още неуспешно.
Зад Украйна днес застана и Европа, новата, омаломощена, неспособна Европа. И в това страдание на нашите европейски братя ние, дори крайнолевите нихилистични среди сред европейската политика и дипломация, стигнахме до ново сплотяване, нов устрем към независимост от деградиращата култура на янките и пагубния руски манталитет.
Естествено, двата ботуша, надвиснали над Европа още с настъпването на 1945 година, привидно скарани по време на Студената война, публично стоплиха отношенията си срещу нас, срещу смазаната Европа, за да й напомнят къде й е мястото.
Нашите безпомощни, изостанали и нихилистични дипломати са неспособни да обединят народите на Европа като Трета сила, Трети път. Липсата на характери, личности, мъжество и опит сред нас ще доведе целия континент до нова криза.
Остава ни само да гледаме отстрани новото разорение на народите, примирени, изгубени и натъжени. Или да стиснем зъби, да забравим за нихилизма и внушаването на историческа вина, да си припомним зверските практики на животинска сила и мъжество у предците ни и да подемем нов път, обединени както никога досега. Но това обединение няма да стане в Брюксел, нито в Киев.
Това обединение ще стане на друго ниво, под радара.
Трябва да се осъзнаем по-скоро. Защото докато храбрите украински воини падат един след друг, кой от кой по-достоен, руснаците губят най-евтината си ръка, а американците потриват длани в очакване на новите ползи от края на този конфликт.
Европа умря, но ще живее новата, нелегална, омразна за враговете на културата и подвига, храбра и самоотвержена Европа, издигнала се сред редица граждански войни и чистки на предатели. Кога – това ще каже Бога. Но в това съм по-сигурен, отколкото в смъртта.
Европа беше, Европа е и Европа ще бъде богоизбраният континент, който не може да се унищожи с няколко бомби или подмяна на населението.
