Писмото на Распутин до цар Николай II против защита на Сърбия

Време за четене: 3 минути

Писмото на монаха Григорий Распутин до цар Николай II-ри от юли 1914 г., по повод декларацията за война на Русия срещу Австро-Унгария, е любопитен документ, който днес се съхранява в библиотеката на Университета Йейл, САЩ. Месец по-рано Сърбия убива престолонаследника на Австро-Унгария, после категорично отхвърля исканията на империята.

Сърбия е джудже по това време. След вербална крамола, Австро-Унгария бомбардира Белград. През цялото време Сърбия пищи на умряло към Русия, с молби да я спаси в името на славянството. Руските медии подхващат писъците и молбите на Сърбия, която нарича Николай втори хранител на славянството, който е длъжен да опази Сърбия от „немеца“.Славянството умира, казват медиите в Русия. Защото Николай не изпълнява дълга си на негов пазител. Може би защото всъщност жена му е немкиня? Защото той не е славянин?

Натискът на империята-гигант да спаси джуджето Сърбия е огромен, но Николай се колебае. Не иска да си разваля отношенията с Германия, която го умолява да не се меси. Натискът се засилва – славяни, та славяни – една малка славянска държавица загива под австро-унгарския ботуш, защото начело на славянската империя – гигант стои двойка, чужда на славянството. А може би не и е там мястото? Николай се поддава на натиска и обявява война на Австро-унгария. Първата световна не започва като световна. Тя започва като намеса на Русия във войната между Австро-унгария и Сърбия, по молба на Сърбия, която моли Русия да я „спаси“.

Войната е дълга и кървава. След края и, „малка“ Сърбия е 5 пъти по-голяма от довоенната си територия, „спасена“, а „спасителят“ и е мъртъв. Руската империя е мъртва. Но пък тоя, дето Русия щеше да го „спасява“, процъфтява, пет пъти по-голям, превърнал се в кралство, от далмация до Охрид и Солун. И изобщо не си спомня за Русия. Това е наградата на Сърбия от съюзниците. Тя е огромна. И тук идваме до писмото на Разпутин до Николай от 1914-а. “ Забрави за Сърбия. Русия ще загине и ти и самейството ти ще загинете. Забрави славянство, и славянска солидарност, всичко е капан. За теб…Да, Германия ще загуби, но не Русия е, която ще спечели. Мрак, реки от кръв и гибел за Русия и семейството ти. Не влизай във война с Германия“ И….. Николай оттегля декларацията за всеобща мобилизация за война!

Писмото, подписано „Григорий“, в което Распутин предупреждава цар Николай II да не се намесва в защита на Сърбия. Източник: Beinecke Rare Book and Manuscript Library, Yale University

Но….. временно – натискът от медиите се засилва – предател на славянството, страхливец, воден за носа от един поп, немски шпионин, той самият немски шпионин! А мъничка Сърбия скърца ли скърца -загиваааам, помогнете, братя руси! Спасете малкия си славянски слуга, изтърсака си на Балканите! Аристокрацията е озъбена срещу Царя и иска война, както медиите. Част от писмото на Распутин:

Облакът над Русия е страшен: мизерия, скръб, никаква светлина, море от сълзи и никаква мярка, а само кръв? Нямам думи, а само неописуем ужас. Знам, че всички искат война от вас. *Ти, царю, баща на народа, не позволявай на лудия да възтържествува и да погуби теб и народа.

Григорий

Останалото е история. Включително убийството на Распутин от агент на британските разузнавателни служби, абдикацията на царя, революцията и убийството на царя и семейството му. Освен писъците на панславянските медии, „спасете малка Сърбия“, Николай е поласкан и от това, че Русия за пръв път ще бъде погледната сериозно, като равнопоставен партньор и дори брат на Франция и Британия, които и обещават подкрепа и кой знае какво още, ако Германия се намеси също във войната и влезе в конфликт с Русия. Това – Русия да бъде приета за равен и брат на Франция и Британия, докато спасява малка, нещастна Сърбия от австроунгарското зло, е оферта, която Николай не може да не приеме. Почти всичко става по плановете, доброто тържествува, сърбия е спасена и се превръща в голяма югославия, германия е смазана и обложена с данъци, Австро-Унгария – напълно изтрита от картата. Само дето Русия я няма, както и императорското семейство, но всъщност кой го е грижа, За Бога, За Русия?

Границите на Кралство Сърбия през 1914 г., окупирало и голяма част от Македония.
Границите на Кралство Сърбия през 1914 г., окупирало и голяма част от Македония. Източник: NZ History
Границите на кралството на сърби, хървати и словени след Първата световна война, преименувано през 1929 г. на Югославия, със столица сръбския град Белград.
Границите на кралството на сърби, хървати и словени след Първата световна война, преименувано през 1929 г. на Югославия, със столица сръбския град Белград. Източник: Encyclopedia Britannica

Тук изпуснахте ролята на сърбия, която може да получи босна и х единствено след война с АУ империя, която ги контролира. За война обаче са нужни двама. Т.е. Сърбия има интерес от военен конфликт с Австро-Унгария. Какъвто обаче не може да спечели. Поради което тя трябва да направи така, че да въвлече Русия в конфликта си с Австро-Унгария, и да спечели войната и Босна с помощта на руската армия. За целта трябва да бъде нападната от Автро-Унгария. И малката балканска държавица, струва ми се, изиграва перфекто плана си, вкл. с цената на живота на „спасителя“ си, който всъщност слиза от сцената поради намесата си, но какво всъщност и пука на Сърбия за това, след като своите цели тя ги е изпълнила, че и преизпълнила, като се има предвид, че получава освен Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Западни покрайнини и Войводина. Т.е върти глупавия великан на малкия си пръст и получава своето с цената на живота му. И заживява неговия живот, тя се превръща във великан. А глупакът, умрял помагайки и – в прах.

Сподели
Светослав Стамов
Светослав Стамов

Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията, могат да бъдат прочетени тук.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *