Към нова парадигма? ДНК революцията в историческите изследвания и следствията и за България

Време за четене: 3 минути

Триизмерен пейзаж на генома. HIPMap (Highthroughput imaging position mapping) точно определя позицията на даден ген в триизмерното (3D) пространство на клетъчното ядро. На тази илюстрация изображенията на гените (червени, зелени и сини петна в ядрата на клетките HeLa) са изкуствено наложени върху изображения на многоядкови плаки. Снимка: National Cancer Institute, Unsplash


Методическото изоставане на българската историческа наука се компенсира от напредъка на молдовската, румънската, украинската и унгарската историческа наука, които на общо основание прилагат анализа на антично ДНК като методика. На 31-ви август в Будапеща се представя изследване на голям международен екип от украински, молдовски, румънски, турски и най-вече унгарски историци. Изследвани са гробовете между реките Дунав, Днестър и и Днепър за периода 700 -900 сл. Хр. За всеобщо учудване на територията на Първото Българско Царство българи не са открити.

Шегувам се, донякъде, то и изобщо не е споменато в изследването, както и българите – един вид няма такива и никога не е имало, както и никъде другаде – само славяни („няколко вида“, хаха, според абстракта), маджари, алани и т.н.

Това е, като чакаш на съседа да ти купи мебели за къщата. Той ще купи, ама за своята, не за твоята. Или може би да чакаш съседа да ти направи децата. Не знам кое от двете е по-близо до ситуацията. Най-добре е както и досега – каквото и да става, широко затворени очи.

Най-общо, с комплексните, мощни усилия на археолози и историци от Австрия, Германия, Полша, Унгария, Украйна, Естония, Румъния и т.н. ще бъде извадено всичко, което може да бъде адресирано чрез археогенетични методи, свързано с произхода на славяни, миграциите на различни народи по време на Великото преселение на народите, създаването на държавните формирования в Централна и Източна Европа, всичко интерпретирано от най-добрите и цитирани европейски историци и археолози.

Изследванията обхващат региона от Кавказ до Германия, ранно Средновековие и са над 300. Нито едно не споменава „българи“ или „прабългари“, по простата причина, че нито едно няма български историк в екипа си, проявил интерес към тематиката и участвал в интерпретациите на резултатите от анализите. След изнасянето на резултатите ще можем да си говорим за реалните процеси на етногенеза, формирали немски народи, славянски народи, балкански народи, източно европейски народи, без изключение. Всъщност с едно изключение – българите.

Унгарците надхвърлиха хиляда секвенирани антични образци, според мен.

Но не могат да настигнат англичаните, които секвенираха, анализираха и публикуваха от порядъка на 3000 образци, с които изчистиха келтските, римските, викингските и англо-саксонските миграции на острова. Ние засега избиваме рибата с огромната крачка назад, която направихме, стоически стоейки на място или участвайки в чужди изследвания фиктивно, като фигуранти.

Не знам защо си мислехме, че ако стоим на място и светът ще остане с нас. Няма да остане. И не само че няма да остане, но и ще дойде при нас и малкото, което имаме, ще ни го вземе, срещу което ще ни подари близалка, да я ближем. Потъваме в обскурантизма си. Разбира се, някой може да си помисли, че сега, когато изглежда така, сякаш няма място под небето за прабългари и прабългарски миграции, току виж тракийската теза излязла напред за България, или „славянското море“. Ами не.

Напред излиза „кои, за Бога, са тези българи? Няма такива, ни в съвремието, ни в миналото. И въобще кой се инересува от тях, съществуването им си е техен проблем, те да си го решават сами“.

Ефектът от новата парадигма (няма българи) няма да е незабавен. Но той ще има ефект върху битието ни след 10-20 години и подставя под съмение дали изобщио ще съществува българска историческа наука тогава, поради липса на предмет за изучаване. Но пък, веднъж се живее и какво ни интересува какво ще стане след 20 години, когато я камилата, я камиларя, освен това всичко минава, и това ще мине, стига да се снижим и да постоим снижени още малко. А може и някой медал да ни дадат, за снижаване. Липсата на визионери е бич. Или бумеранг, който идва обратно.

П.П. От интервю с авторите става ясно, че този път ще се занимаят и със „славяноезичните съседи на маджарите от ранното средновековие и с произхода им“. Чакам, с ужас.

Сподели
Светослав Стамов
Светослав Стамов

Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията, могат да бъдат прочетени тук.

2 Comments

  1. Благодаря за статията! Мога да кажа само собствените си впечатления от работата на унгарски, румънски, украински и турски историци и генетици. Най-общо казано, тяхната гледна точка е от родната им камбанария или минаре, независимо от хронологичният момент, когато храмът е построен. На практика се получава сл.: всичките тези „учени“ дърпат чергата към собствената си история, без да се съобразяват с факта, че преди тях е имало други – българи. Твърдят, че гробовете от VІІІ-Х в., не съдържат български геном, защото не искат да признаят, че техните предци са българи. Тук въпросът е какво е съзнанието на живелите и погребани през VІІІ-Х в., на север от р. Дунав? На този въпрос каквато и да е генетика няма да даде отговор.

  2. “τοσοῦτον δ’ ἀπολέλοιπεν ἡ πόλις ἡμῶν περὶ τὸ φρονεῖν καὶ λέγειν τοὺς ἄλλους ἀνθρώπους, ὥσθ’ οἱ ταύτης μαθηταὶ τῶν ἄλλων διδάσκαλοι γεγόνασι, καὶ τὸ τῶν Ἑλλήνων ὄνομα πεποίηκε μηκέτι τοῦ γένους ἀλλὰ τῆς διανοίας δοκεῖν εἶναι, καὶ μᾶλλον Ἕλληνας καλεῖσθαι τοὺς τῆς παιδεύσεως τῆς ἡμετέρας παρὰ τοὺς τῆς κοινῆς φύσεως μετέχοντας.”

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *