В политическото пространство у нас в момента витае духът на референдума – народно допитване и върховна проява на демокрацията.
История на референдумите
Последният референдум у нас беше преди няколко години, окастрен от намесата на Конституционния съд. Сега има няколко предложения, като една от отчетливо признатите за важни теми в обществото ни е евентуалното премахване на лева и приемане на еврото. Смятам, че едно публично допитване би било полезно.
Референдумите дават възможност на гражданите да се произнесат пряко по въпроси, които иначе се решават от избрани (или неизбрани) представители.
От 1972 г. до днес в Европа са проведени 58 референдума по въпроси, свързани с членството в Европейския съюз, ратифицирането на договори или конкретни политически въпроси (напр. приемането на еврото). В България засега не е имало референдум нито за влизането ни в съюза през вече далечната 2007 г., нито за евентуалното приемане на валутата.
В същото време степента, в която държавите от ЕС използват референдумите, се различава значително: докато повечето държави членки са провели по един референдум по въпросите на европейската интеграция, най-вече във връзка с членството, а някои от тях прибягват до референдуми по-често. В България, поради огромния брой нужни подписи, до референдум се е стигало само три пъти след 1990 г. Тези казуси, припомням, бяха:
- Референдум за изграждане на нова ядрена електроцентрала (2013)
- Референдум за дистанционното гласуване (2015)
- Референдум за промяна на избирателната система (2016)
За и против всенародно допитване
Въпреки засиления интерес в някои държави референдумите остават спорни. От една страна, привържениците на пряката демокрация подчертават ролята им за ангажиране на гражданите, подобряване на легитимността и приобщаването управление.
Критиците изтъква проблемите, които произлизат от това всички граждани, включително и неспециалисти, да се произнасят по дадени въпроси. Виждаме, че дори при избори през няколко месеца – както е ситуацията от парламентарната криза от 2020 г. насам у нас в парламента влиза по нова партия всеки път, а друга отпада. Това означава, че настроенията на гражданите са изключително променливи и комбинирано с ниската избирателна активност може да означава, че решение, с което днес мнозинството са съгласни, вече няма да има подкрепата на мнозинството дори след няколко месеца.
Критиците на референдумите по-специално наблягат на историческите факти. След отхвърлянето на Конституционния договор за ЕС във Франция и Нидерландия през 2005 г., консенсусът е, че избирателите са склонни да да отговарят на въпроси, различни от тези в бюлетината за референдумите.
Някои критици, в по-общ план, поставят под въпрос пригодността на гласуването с „да“ или „не“ за вземане на решения по сложни, многоизмерни въпроси в рамките на европейската среда.
И все пак, всички парламентарно представени партии във всеки един парламент у нас след 1989 г. групово, публично и без никакви задръжки се заявяват в подкрепа на демокрацията. И няма нищо по-демократично от всенародно допитване по въпрос, който ще засегне всеки един български гражданин – независимо дали има или няма икономическо образование, дали пътува редовно в чужбина или не, дали е високограмотен специалист или без никакъв ценз, дали работи или е безработен. Нещо повече, това решение от отказ от националната ни валута би бил постоянен – до момента нито една държава, влязла в Еврозоната, не е излязла.
Референдумите за участие и структура на ЕС
Историческите аргументи за подобно допитване съществуват. Дания и Обединеното кралство получиха право на отказ от Договора от Маастрихт и не са длъжни да се присъединят към еврото, освен ако не решат да го направят. Швеция не получи право на отказ, но умишлено не изпълнява изискванията за присъединяване.
По този въпрос са проведени два референдума, като и на двата присъединяването е отхвърлено. Референдум за приемане на еврото в Дания е проведен през 2000 г., като 53,2% от гласувалите са против при 87,6% избирателна активност. В другата скандинавска страна Швеция Референдум за еврото е проведен през 2003 г., като 55,9% гласуват против, при избирателна активност 82,6%.
Тъй като в България досега не е имало подобно допитване, а очевидно темата е важна както за привържениците на лева, така и за привържениците на еврото, смятам, че едно допитване ще е правилният начин да се види коя от двете групи има мнозинство в обществото ни.
Също така, смятам, че независимо, че подкрепа за този референдум идва от русофили, комунисти и други организации, с които нямам други допирни точки или съгласие – или даже стигаме и до физически сблъсъци – ако искаме легитимно да дискутираме и решаваме въпросите в обществото си, то начинът е да има референдум.
Ако смятате, като мен, че е добре да има такъв референдум и искате да събирате подписи, можете да изтеглите бланка и да я принтирате. Събраните подписи можете да предадете на нашите приятели от Фондация „Общностъ съ идеалъ“.
За четене
Referendums on EU issues, Fostering civic engagement, European Parliamentary Research Service, Micaela Del Monte, Members’ Research Service, PE 729.358 – April 2022
