Какъв беше Гоце Делчев – историческата истина от първа ръка

Гоце Делчев, България, българин, Македония
Време за четене: 17 минути

от Методий Иванов и съмишленици, потомци на македонски българи

Целта на настоящия материал е да даде насока как могат да бъдат преодолени трудностите в работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на Република България и Република Северна Македония.

Както е добре известно, съгласно чл.8 от подписания през 2017 г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, целта на работата на специално създадената съвместна експертна комисия е „да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“.

В изминалите 3 години от работата на тази комисия не бяха постигнати съществени резултати, като в последната година основна пречка от македонска страна се оказа признаването на българската етническа принадлежност на един от главните апостоли на македонското освободително дело – Гоце Делчев. Дори след възобновяването на работата на комисията след дългата пауза, пожелана от македонската страна, по въпроса няма отбелязан напредък. Напротив, на практика всички официални македонски политически лица, както и членовете на комисията от тяхна страна многократно са заявявали, че отказват да приемат историческите факти. Това неконструктивно становище се поддържа и подклажда от всички основни медии в нашата съседка, което от своя страна възпрепятства работата на учените, а оттам и самото изпълнение на Договора.

В тази връзка, отправяме апел към българското правителство да бъде използвана възможноста, залегнала в чл.12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, а именно – „всяка от договарящите се страни може при необходимост да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия.“

Съответно, предлагаме министър Екатерина Захариева да инициира такава среща, на която да бъде представен ребром въпроса за изпълнението на Договора, и в частност за справяне с актуалния крайъгълен камък в спора с македонската страна – признаването на обективната истина за личността на Гоце Делчев, като за целта бъде използван събраният доказателствен материал, изложен по-долу тук.

Същият набор от документи предстои да бъде изпратен до медиите, до членовете на Съвместната комисия, до правителствата на България и Република Северна Македония, както и до нашите европейски партньори – Европейска комисия, Европейски парламент, евродепутати, дипломатически корпус, за да бъде запозната международната общественост с аргументираната обективност на нашите искания.

Вярваме, че оповестяването на историческата истина ще способства за преодоляването на спора с насрещната страна по един цивилизован, научен и европейски начин. Това е необходимо, за да може да продължи работата по изпълнение на останалите членове от Договора, целящи задълбочаване на двустранното сътрудничество, паралелно с подготовката за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз.

КАКЪВ БЕШЕ ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДЕЛЧЕВ?

Георги Николов Делчев, наричан на галено и „Гоце“ е един от най-изтъкнатите български революционери, водач и идеолог на Тайната македоно-одринска революционна организация, организирал населението в областите Македония и Одринска Тракия. Национален герой в Република България и Република Северна Македония, от Кукуш.

В духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, представяме историческата истина за организатора на македоно-одринската революция чрез опус от автентични свидетелства от епохата – оригинални извадки от книги, статии и документи с мнението на македонски дейци, общественици и революционери, които са били негови съграждани, последователи или другари. В настоящия документ сме поместили като цитати само квинтесенцията на историческите извори, за да представим общата картина в по-лесен за възприемане вид. Пълният набор от документи, заедно с допълнителна информация за отделните посочени автори и оригиналите на техните произведения са достъпни онлайн на посочения в края адрес.

Мнението на неговите съвременници

Климент Кузманов Шапкарев, просветен деец и ВМОРО революционер от Охрид. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и членна тайния революционен кръжок заедно с него:

По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята… че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Македонски… и че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, щото преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес същите тия македонски българи работят и се жертвуват за своята политическа свобода.

Гьорче Петров, виден ВМОРО революционер, български учител, разузнавач и чиновник от с. Варош, Прилепско:

Животът на Делчев сред народните кръгове се развиваше младежки, но на всяка крачка той приличаше на учител: да разбуди сред българите смелостта, безстрашието и другите качества, за които той лично беше жив пример.

Делчев сега ни лежи в сърцата на всички, които по време на неговия живот бяхме с него. Днешното поколение, македонско-българското население, израсло изцяло в революционна атмосфера, калено в борби и страданя, ще бъде готово да следва до край неговите завети за татковината.

Симеон Радев – писател, дипломат и революционер от Ресен, посветен лично от Гоце Делчев във ВМОРО:

Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.

В писмо до ТМОРО революционера Никола Малешевски от Берово:

Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.

В окръжно послание от 1901 г., писано от Гоце Делчев и Гьорче Петров:

По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в целата страна почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели: Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има донесения, подозрения или просто, за които може да се допуска, че са в състояние да подбудят и водят народа. …Трето. Градовете и селата, даже горите и полетата да стегнат в железен обръч и да стане абсолютно невъзможна всяка обществена деятелност на българина.

Пейо Яворов, български поет и революционер, войвода на ВМОРО, участник в Балканските войни, личен приятел и пръв биограф на Гоце Делчев, от Чирпан:

Кукуш в противоположност на повечето македонски градове може да се нарече чисто български.

В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония. През всичко това време турските власти го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на „криш-миш“ с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с осъдени другари из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „Кажете на тоя юнак Делчев, че аз искам да го видя и да му се поклоня — от цар до говедар ний сме вече изморени, а той сам не се уморява…

– Ний тряба да почнем – смяташе той – с нападения от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни учреждения. И да продължим така, но всякога далече от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел.“

Милан Антонов, кмет на Куманово, племенник на Гоце Делчев, от Кукуш. На поклонението, организирано от илинденци на лобното място на Гоце Делчев през 1943г., по свидетелствата на Кирил Совичанов той изразил:

…своята радост, че принадлежи на един велик български род, че духът на техният вуйчо ги е ръководил през целия техен живот и че с нищо те не ще оставят да се помрачи неговата светла памет, която ще пазят като зеницата на окото си.

Христо Силянов, революционер на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, опълченец в Балканските войни, автор на мемоарния труд „Освободителните борби на Македония“, учредител и подпредседател на Македонския научен институт, от Охрид:

Една вечер Делчев събира всички четници. Той е възбуден. – Другари – казва той, – нашата задача не е да проливаме кръвта на българи, на хора, излезли из средата на същия народ, комуто ние служим. Но вие знаете всички на кого се дължи предателството в Кономлади, което стана причина да бъдат бити и изтезавани толкова наши братя и което можеше да има и други, много по-страшни последици, ако беше напълно сполучило. Останат ли виновниците ненаказани, те ще продължават своето мръсно дело и ще се множат като гъби след дъжд. Върху нас пък ще тежи страшната отговорност, че с време не сме отрезали пакостните и престъпни ръце, които посегат към светинята народна. Всички маловерници и слаби духом, българи или не, които са в услуга на турската власт, требва да почувствуват, че отмъстителната десница на народната организация е дълга и достига навред извергите и че никоя човешка сила не е в състояние да ги укрие от нейния безжалостен, но справедлив съд.

Димитър Влахов, революционер, член на Народната федеративна партия (българска секция), ВМОРО, ВМРО, ВМРО (обединета), БКП, Коминтерна и ЮКП, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. Идеолог на сърбо-македонизма и един от основателите на комунистическата македонска държава след 1945 г.:

Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две училища да беше възпитаван в духа на един тесногръден национализъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението не само на македонците българи, но на всички македонци. Той не се бореше за да станат българите в Македония господствующа нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни.

Благой Видов, ВМОРО и ВМРО революционер и общественик от Кавадарци, в сборник ”Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2“ на Държавен архив на Република Македониjа:

Апостолът Гоце Делчев върши инспекционна обиколка и бърза да обиколи Тиквешията, за да провери какво е положението в тази крепост на българщината. Доволен от видяното в Тиквешията, Гоце рекъл: Юнак без ятак не може, а Тиквешията е ятак на нашата голяма борба. И днес още по градовете и селата на Тиквешията за апостола Гоце Делчев се разказват легенди, които в годините на робството се шепнеха от уста на уста и крепяха будния български национален дух.

Никола Разлогов, юрист, революционер, участник в Илинденското въстание и деец на ВМОРО, ВМРО (Об.) и БКП, от Банско:

След Гоце Делчев, българите в Македония загубиха втория си голем защитник и борец за свобода – Яне Сандански.“

Стамат Стаматов, български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство от с. Дренок, Дебърско. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното училище в София:

За да си представим Гоце Делчев като младеж-ученик, ще е необходимо да проследим неговите пораншни младежки години в родния му град Кукуш: като син на родолюбиво българско семейство.

Ако не беше добър българин, немаше да дохожда чак от Македония да става юнкер.

Гоце Делчев беше един от великаните, името на когото пълни една епоха – епоха на мощен национален подем… За нас, българите от Македония, това е важно, защото борбата не е свършена, тя продължава и ще продължава.

Коце Ципушев, учител и виден ВМОРО революционер, близък приятел и кумец на Гоце Делчев, от Радовиш:

Един от най-големите хора на българската борба, апостола Гоце Делчев.

Гоце Делчев бе истински български юнак, съ горда душа и верно сърце, с непреклонен дух, — честен, скромен, безстрашен, благороден. Той вървеше по стъпките на Левски — еднакво умееше да привлича в делото бедния колибар и видния гражданин, неукия селянин и буйния млад български интелигент.

Веднъж, няколко души другари го запитахме: Абе, Гоце, защо ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождаването им и обединяването им съ майката отечество? Тогава Гоце ни отговори: Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”. Това бе ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО.

Гоце Делчев бе истински български юнак, с горда душа и верно сърце, с непреклонен дух, — честен, скромен, безстрашен, благороден. Той вървеше по стъпките на Левски — еднакво умееше да привлича в делото бедния колибар и видния гражданин, неукия селянин и буйния млад български интелигент.

Арсени Йовков, ВМОРО революционер, представител на левицата в организацията, от с. Селци, Стружко:

Все пак в тая част виждаме, как българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.

Благой Димитров, учител и общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония, от с. Емборе, Кайлярско. Бил е учител на Гоце Делчев в Солунската българска гимназия:

Делчев имаше много блага душа и бе много привлекателно убедителен. С тази си благост и привлекателност той успе в късо време да разпространи идеите на ВМРО и да привлече към нейните редове хиляди македонски българи (екзархисти и туркомани).

Александар Стояновски, македонският историк от Куманово.
В сборника „Турски документи за убийството на Гоце Делчев“, издание на Държавен архив на Република Македониjа, Скопие:

Към четата на Гоце Делчев се били присъединили и “…безсрамници од бугарското население, така што заедно достигнаа приближно седумдесет до осумдесет (души).

В документ, с който се съобщава за смъртта на Делчев, се пояснява, че той бил “еден од челниците на бугарските комитети“.

Петър Дървингов, легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на БАН, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш:

Водачът от общобългарската църковна борба Нако Станишев и великият апостол от революционната македонска борба Гоце Делчев са вече първи водачи на цела Македония и техното величие е такова на целия български народ.

Методи Стойчев, ВМОРО войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни, член на Илинденската организация, от Крушево:

Днес сме се събрали да дадем израз на нашата дълбока почит, да се поклоним пред паметта на най-достойния син на борческа Македония, Гоце Делчев, който е записал вече със златни букви името си в страниците на българската история, по случай 39 год. от неговата твърде ранна кончина. Кой бе Гоце Делчев? Гоце. Така си го зовехме. Тъй си е известен и всред народа. Мило, галено, свойско. Както си го е зовела и нежната му майка, Султана – добродушна, милостива, набожна българка. Роден на 23.I.1872 г. в Кукуш, в най-близко съседство със Св. Гора на Паисия великия Гоце е расъл под влиянието на развихрилото се вече възраждане на българския дух.

Падна Гоце, за да възкръсне в душата на всеки българин – да го тачи тя и да се слави с подвизите му.

Останали са му 4 сестри, които ежегодно на имения му ден се явяват пред костите му да отслужат скромна панахида за своя голем брат и велик българин, чиято памет ще се слави до като българин съществува на света.

Константин Кондов, ВМОК и ВМОРО войвода, участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение, от Прилеп:

Един ден Гоце Делчев ме изведе от пансиона и заедно се настанихме в хотел “Дамаско” на Вардар капия, чийто съдържател бе кукушанин, личен българин и негов роднина… С Гоце Делчев престоях в хотел”Дамаско” неколко дни. При нас идваха българи, живущи в града или пристигнали временно в Солун по търговия. Двамата с Гоце приобщавахме гостите със светения революционен огън и смело хвърляхме в техните жаждущи души семето на пробуда, на съзнание, на родолюбие и на борба с народните потисници. Мнозина подведохме под клетва.

Славейко Арсов, войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, от с. Ново село, Щипско:

След свършека на събранието Делчев по отделно говори както на Марко (Лерински) така и на мене; даде ни наставления за бъдещите ни действия, как да се прилага плана за агитирането, именно как да се постъпва в смесените села, гдето имаше и гръкомани; да се говори, че целта на четите не е да стават българи или гърци, а да се освободят от турците та сетне кой какъвто ще да става. В чисто екзархийските села се обясняваха лошите страни на живота, правеше се бегъл исторически преглед на турското иго и пр. Обясняваше се, как е било едно време българското царство силно, кои са били причините да падне под турци, сиреч несъгласието.

Панчо Михайлов, ВМОРО революционер и войвода от Щип.
Записал и публикувал българска народна песен от Македония, посветена на Гоце Делчев, в сборника „Български народни песни от Македония“, издание на Щипското благотворително братство в София, 1924 г.

Дино Кьосев, общественик, журналист и историк, член на БКП и ВМРО (обединена), съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш:

Най-изтъкнатият деец на националноосвободителното движение на българското и на другото поробено население в Македония и Одринско от първите години на революционната борба до навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.

Г. Делчев напуска Военното училище през есента на 1894 г. По това време вече развива организационно-политическа дейност създадената в Солун тайна революционна организация под името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) начело с Централен български македоно-одрински комитет (ЦБМОК). Това е първата самостоятелна революционна организация в Македония и Одринско, продължителка на делото на българската национална революция.

Гоце Делчев е революционен демократ, отличаващ се със своята дълбока хуманност и живо чувство за социална справедливост. Той е голям български патриот и непримирим борец за свободата на народа, за благото на човека. Убеден интернационалист, Гоце мечтае за разбирателство и дружба между народите. Той е верен ученик и достоен последовател на великия Левски.

Кирил Хаджидинев от Дойран:

Знаменателен стана следният случай при едно от преминаванията на Гоце Делчев през Дойран. Това беше, ако не се лъжа, през лятото на 1898 или 1899 г. Аз бяха още дете. Помня, че Делчев гостуваше у дома… И днес дори, като си спомня за нея, винаги правя сравнение с една известна случка из живота на друг велик българин – случката с Левски в бръснарницата.

Георги  Баждаров, революционер, учител, журналист, деец на ВМОРО, задграничен представител на ВМРО, от село Горно Броди:

Тука Гоце проагитира пред мен един изостанал непокръстен селянин. Седнал кръст-нозе до огнището, съсредоточен в себе си, Делчев излагаше простичко и ясно положението на християнското, предимно на българското население в Турция.

Лазар Томов, общественик и ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет на организацията, активен деец на Илинденската организация, от с. Годлево, Разложко:

Драги Илинденци, братя българи, ние идем почти от всички краища на хубавата българска земя, за да се поклоним пред светлия образ на най-великия български син, Гоце Делчев, пред хрисимия идеалист, учител и войвода Д. Гощанов и другарите им, паднали за свободата и обединението на бълг.[арския] народ на 21 април 1903 г. при с. Баница, недалеч от вашия хубав град Сер.

На 5 май 1903 год. с. Баница, Серска околия, вражески куршум прониза сърдцето, което туптеше за Македония, падна великият българин Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол за свободата на Македония.

Кирил Христов Совичанов, просветен деец, ВМОРО революционер и председател на Илинденската организация, баща на големия български оперен певец Борис Христов и на офицера от Българската армия и член на ВМРО Николай Христов, от Битоля:

Който за България умре, – бе казал великият Левски – той вечно с България ще живее“, а Ботев изрече: – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. За България Гоце умре, затова с България вечно ще живее.

Описва надписа на паметната плоча, поставена от Илинденци на лобното място на Гоце:

“В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода, (изредени са и другите загинали в сражението).

В допълнение представяме и някои мнения на по-късни македонски личности – общественици, политици, писатели, част от които са сред създателите на и днешните управници на Република Северна Македония.

Венко Марковски, български и македонски писател, член на БКП, македонист, участник в комисията, която създава съвремения македонски език и писменост, политически емигрант в България, от Скопие. В “Легенда за Гоце“ описва спор между Иван Гарванов и Гоце Делчев:

Гоце: Очите ни да ослепеят,

езикът ни да онемее,

дори сърцата да изтръгна –

ще бъдем българи докато свят светува!

В своята автобиографична книга „Кръвта вода не става“ пише:

Гоце Делчев е начело на Българските македоно-одрински революционни комитети – организация на българското население в Македония и Одринско, която по-късно ще се преименува във ТМОРО и ВМОРО.

Ръководителите на ВМОРО (като Г.Делчев, Груев, Сарафов, Петров, Тошев и др.) са българи, с определено българско национално съзнание.

Езикът на апостола на революционното движение Гоце Делчев е изключително богат и пределно точен литературен български език.

Димитър Талев, български писател, главен редактор на органа на ВМРО – вестник „Македония“, от Прилеп.

Гоце Делчев се е родил в Кукуш – тая стара и яка крепост на българската народност в южните предели на българското отечество … Гоце Делчев още от оттук и ден след ден изгради най-здравата опора за всека своя мисъл и дело, виждаше все по-ясно единствената и върховна цел в живота си, виждаше и суещаше с целото си същество образа, живото въплащение на идеали и стемежи, а това беше Македония и целата поробена българска земя, нейните люде, техните страдания и техното освобождение от чуждо иго.

Подобно на Каравелов и Левски, на старите български революционери, чиито идеи и опит използуват създателите на македонското революционно движение, по същия път, както Каравелов и Левски, които са негови учители и вдъхновители, Гоце Делчев стига до твърдото убеждение, че поробените българи требва да разчитат преди всичко на своите собствени сили…

В началото на 1900 година Гоце Делчев требваше да замине за Одринско, за да заздрави връзките между тая област и Македония; освободителното дело на всички поробени българи беше и требваше да бъде общо, както беха общи и еднакви страданията и копнежите им.

Димитър Попевтимов, журналист, общественик, деец на левицата в македонското освободително движение, на БКП и ЮГП, от Ресен:

Естествено беше, тъй като основателите ѝ Гоце, Даме, Пере и пр. се чувствуваха като българи…. Вътрешната Мак. Рев. Организация издигна самостоятелни цели на движението – образуване от Македония на самостойна област със свое самостойно управление…

В името на тая борба Гоце канеше всички македонци: българи и не българи, християни и не християни, бедни и богати, прости и учени.

От това гледище нова България не познава по-добър приятел на българския народ и по-добър български патриот от Гоце.

Димитър Чкатров, революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) от Прилеп:

Името на безсмъртния наш великан Гоце Делчев е легенда. Революционната история на българския народ посочва само неколко имена на великани от нашето борческо минало, които са действували така магически върху народната душа и народната фантазия, както е действувал Гоце Делчев през своето бурно съществуване и след своята смърт. Делчев е от величината на Левски, Ботев, Груев и неговият образ излъчва същото сияние, което излъчват образите на тия прекрасни синове на българската земя. Той олицетворяваше светостта на Македония и на целата българска нация…“ и “На 4 май по наш стил 1903 г. загина един от най-блестящите синове, които е дала българската нация. Но Македония не загина, българския дух в нея не изчезна. Само три месеци след смъртта на Делчева, този дух се разрази стихийно в Илинденското въстание, което покри с кръв и слава нашето отечество.”

Гиро Золумов, емигрантски деец от село Габреш, Костурско:

Дошли са между нас нови фарисеи, които се опитват да заблуждават и спъват освободителното дело. Македония, с граници към България и Гърция била свободна? Даже “паметник” на Гоце Делчев направили и с помощта на комунистическото правителство от България пренесли (какво предателство!) костите му в Скопйе. Каква хитра демагогия, за да излъжат честния македонец и като го заблудят да постигнат целта на шумадийските сърби – унищожение на българщината в Македония. Плаши ги името българин.

Иван Катарджиев, македонски историк и общественик, академик на Македонската академия на науките и изкуствата, смятан за “веројатно најдобриот познавач на збиднувањата од крајот на минатиот и од првата половина од овој век и за експерт за прашањата врзани со ВМРО”, от с. Плоски, Светиврачко. На 03 юли 2012 г. в интервю за македонския вестник “Утрински весник“ признава:

Гоце Делчев, покраj тоа што се чувствуваше Бугарин… – Сакате да кажате дека и Гоце Делчев се чувствувал како Бугарин? – Да.

В книгата „Зашто ние македонците сме отделна нациjа. Избрани дела“, издадена под негова редакция от Държавен архив на Република Македониjа, е изложен част от спора между създателите на днешната македонска нация – Васил Ивановски, (комунистически деец, публицист, „теоретик“ на „македонската нациjа“ в рамките на ВМРО (обединена) и деен участник в македонизацията на Пиринска Македония, от с. Головраде, Костурско) и Лазар Колишевски, югославски политик, виден функционер на МКП, председател на СФРЮ, от Свети Никола:

Ивановски не криел раздразнението си от Лазар Колишевски, който се бил съгласил веднага с Джилас, че заседанието на комунистите от АСНОМ станало на Илинден 1944 нямало нищо общо с Илинден 1903. За Гоце Делчев пък Лазар Колишевски твърдял, че е „един българин без значение за Македония“.

Гале Галев, юрист, университетски професор, декан на Правния факултет и заместник-ректор на Скопския университет, министър на образованието на Република Северна Македония, от с. Съчево, Струмишко. В своя статия от 26 септември 2019 г.:

Овде со право може да се постави прашањето, што, во овој случај, било преовладувачко Делчев да се издигне толку високо во свеста, пред сѐ, на својот народ, разбран во негова смисла на поимање на тој народ. Ако во барањето на одговорот на ова прашање појдеме само од неговото народносно чувство (бугарското) тогаш тешко би можело да се прифати дека, ете, сета слава што му се припишува на Делчев произлегува токму од ваквото негово чувство на припадност, па поради тоа тој во историите на двете држави треба да биде приопштен како бугарски револуционер, кој, како што вели бугарската страна, „се борел за ослободување на Македонија.

Денко Малески, политик, политически аналитик и пръв министър на външните работи на Република Македония и постоянен представител на Република Македония в ООН, от Скопие. В интервю за българската Телевизия Европа от 28 април 2020 г. прави следното признание за Гоце Делчев:

Водещ: Гоце Делчев защо се превърна в такъв предмет на спор след като самият той се е самоопределял като българин?

Денко Малевски: Тоа е точно, той се е определял како българин, тоа е така, не може да се порекне неговото българско национално чувство, се разбира.

Стево Пендаровски, политолог и пети президент на Република Северна Македония, от Скопие. В интервю за предаването „360 Степени“ от 21 юни 2019 г., ТВ Алсат:

Значи, неспорна историска вистина е, за сите што имаат малку познавање од тој историски период, дека Гоце Делчев се изјаснувал како Бугарин.

Македонската патриотична организация (МПО), САЩ. В редакторска статия от 1948 г. на официалния орган на МПО – вестник „Македонска Трибуна“:

Днешните македонски ръководители, изпълнявайки заповедите на ръководителите от Белград, искат да превърнат Вардарска Македония в една страна, където да господствува тесногръдият национализъм и шовинизъм, където Гоце Делчев и Яне Сандански (б.ред. – къде останаха Груев, Тошев, Матов, Сарафов, Лаз. п. Трайков, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов, Георги Сугарев, Христо Узунов и десетки други честни борци паднали за българщината в Македония) всички ръководители на Илинденското въстание, ако беха живи сега, щеха да ги обявят за великобългарски шовинисти, не за друго, а за това, че не знаят да говорят и пишат на друг език освен български. Македонското население от Пиринския край не иска да се дели от своите български братя, от българския народ. Защо Поптомов мълчеше преди, а сега казва тези неща? Верно е че тайфата около Влахов и Колишевски щеше да нарече Делчева, ако беше жив, великобългарски шовинист, тъй както е верно, че поптомовци и калайджиевци наричат днес Иван Михайлов, великобългарски шовинист, защото и той не се отрича от българския си език и брани българщината по всички фронтове. Но щом Поптомов е знаел това, защо тогава той участвува в съзаклятието, в грозното предателство, и изпрати и предаде светите кости на Делчев тъкно на ония срещу които днес бълва огън и жупел? Македония никога нема да прости, верваме ние, това най-позорно престъпление в историята на нашия народ. Бедният Гоце! Действително, ако беше жив в своя ураганен гнев той не само щеше да обругае Влаховци и Колишевски, но щеше да тури в дън-земя и онези, които смутиха покоя му в Илинденската организация като взеха насилствено костите му и ги продадоха на сърбоманите. Не ги е срам! Мълчете, поне вие за Гоце Делчев сега немате никакво право да говорите!

За финал, представяме и един любопитен факт отпреди няколко години, произтичащ от Белград – родното място на македонизма:

През 2016 г. по предложение на сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович в Белград е сменено името на улица „Гоце Делчев“. Причината е, че според сръбските власти Гоце Делчев като „основател и ръководител на македонската революционна организация и на Българската македоно-одринска революционна организация /БМОРО/ няма никакви заслуги нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече организацията, която ръководи е откровено антисръбска“ – Горан Весич, сръбски политик, зам. кмет на Белград. Според д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград „от историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални. Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба. Това е една революционна организация, която води преди всичко пробългарска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство.“

Гореизложеният списък със свидетелства в разширен вид, подкрепен с линкове към допълнителна информация за изброените личности, източници и библиография е достъпен онлайн на следния линк в Библиотека Струмски.

Той ще бъде постоянно допълван с нови доказателства за българската народностна принадлежност на Гоце Делчев, докато този факт не бъде официално признат от управляващите в Република Северна Македония и не залегне в учебната програма за средно и висше образование в нашата съседка.

Защото Гоце Делчев не е проблемът, той е лекарството за македонизма!

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.