Детайл от мраморен саркофаг, показващ битка на римляни с германски племена, 180-190 сл. Хр., от via Tiburtina. Снимка: Jean-Pol GRANDMONT
На картата по-долу можете да видите посоките на разселване на германските племена от първата вълна на Великото преселение на народите. Забележително е, че нито една от германските държави, основани чрез еднократен акт на заселване, не оцелява в следващите столетия, да не говорим до наши дни.
Остготското кралство в Италия е унищожено от Източната римска империя по-малко от век след създаването му.
Същата е съдбата и на Вандалското кралство на територията на днешните Тунис и Алжир. Бургундското кралство е завзето от франките приблизително по същото време. Вестготското кралство в Испания оцелява най-дълго – до началото на VII век, когато е ликвидирано от арабите, но през цялата си история то страда от политическа и териториална нестабилност. Дори и закътаното в северозападния край на Пиринеите кралство на свевите устисква едва до 585 г., когато е анексирано от вестготите.
Подобна е съдбата на държавите, основани чрез еднократен акт на заселване по време на втората вълна на Великото преселение на народите.
Лангобардското кралство, възникнало през 568 г. на територията на византийска Италия, е ликвидирано от франките през 774 г. Аварският каганат в земите на днешна Унгария и Румъния възниква десетина години по-рано и е ликвидиран отново от франките трийсетина години след държавата на лангобардите.
Само три от държавите, създадени в Европа между 400 и 700 г., съществуват и днес. Това са Франция, Англия и България. Франция възниква като Кралство на франките (Regnum Francorum или накратко Francia), като основите ѝ са поставени през 20-те години на V век, когато франките прекосяват р. Рейн и навлизат в Галия. Франкското заселване не е приключва тогава, защото през следващите десетилетия франките непрестанно получават подкрепления от германоезични човешки маси от отвъд Рейн.
По същия път възниква и Англия – в резултат на започнало през 410 г. нашествие в Британия на племената англи, сакси и юти. Нашествениците получават постоянно човешки подкрепления от земите на днешна Дания, Холандия и Северна Германия. Въпреки това експанзията им върви бавно и едва след век на територията на римска Британия се оформя т.нар. Хептархия, тоест седем англосаксонски кралства, които са обединени в единна английска държава чак в началото на X век.
България на Дунава възниква в резултат на военна победа над източноримските войски.
Въпреки утвърдената в съзнанието ни представа, че Аспарух (в ролята на Стойко Пеев) забива меча си в земята на Добруджа и казва „Тук ще бъде България“, България не възниква чрез акт на еднократно заселване на българите.
Археолозите са установили, че вълни от българско или сродно население от Северното черноморие периодично се установяват по Дунава чак до първата половина на IX век. Тоест и България на Дунава е държава, изградена постепенно, чрез вторични демографски попълнения. А не в резултат на еднократен акт на преселение. И това е една от причините тя да се окаже жилава, да оцелее през следващите столетия и да възкръсне като феникс след 180-годишно византийско владичество. За разлика от паянтовите държави на готи, вандали, свеви, бургунди и лангобарди, които веднъж унищожени, никога повече не се възраждат.
